„Конотопска вещица“ (на украински: Коното́пська відьма) е сатирично-фантастична повест на украинския писател Григорий Квитка-Основяненко, написан през 1833 г. и публикуван през 1837 г. във втората книга на писателя – „Малоруски истории“.

Конотопска вещица
Конотопська відьма
АвторГригорий Квитка-Основяненко
Създаден1833 г.
Първо издание1837 г.
Оригинален езикукраински
Жанрсатира
Видповест
Публикувано вМалоруски истории

Историята разказва за казашкия старейшина, стотник на известната Конотопска сотня Микита Уласович Забрьоха, неговия писар Прокип Ригорович Пистряк и вещицата Явдоха Зубиха.

Творбата се състои от 14 глави и епилог. Всяка глава от историята започва с думите тъжен и нещастен (на украински: смутний і невеселий), които придобиват статут на крилата фраза в украинския език.

Сюжетът на историята е сложна интрига, която съчетава няколко сюжетни линии.

Творбата започва с описание на конотопския стотник Микита Уласович Забрьоха, който седи – тъжен и нещастен. Стотникът наскоро е отишъл да ухажва медникарката Олена – работлива, честна и красива девойка, чиито родители са починали, а единственият жив роднина е брат ѝ. Забрьоха иска ръката на медникарката от брат ѝ, но предложението му не завършва с успех (Забрьоха получава тиква, което символизира отказ).

Докато стотникът седи в къщата, Прокип Ригорович Пистряк (писар на стотника), идва при него с доклад за броя на казаците в сотнята. Самата бройка е отбелязана с резки върху дълга пръчка. Пистряк чупи пръчката докато я носи и първоначално дава грешна бройка на Забрьоха. Когато Забрьоха открива грешката, стотникът се присмива на Пистряк пред цялата сотня и по този начин го обижда. След преброяването е получена заповед от Черниговския полк: сотнята трябва да тръгне на поход. Писарят отказва да изпълни заповедта и убеждавайки стотника, пише писмо, в което съобщава на полка, че казаците не могат да дойдат в Конотоп, защото трябва да предприемат лов на вещици, тъй като в Конотоп отдавна не е валял дъжд.

На следващия ден целият град се събира край езерото. Писарят е отвлякъл няколко жени, заподозрени във вещерство, и предписва следния тест: всяка жена се хвърля във водата и ако се удави – значи не е вещица, но ако оцелее – това доказва, че е вещица. Повечето жени загиват във водата. Вещицата се оказва Явдоха Зубиха, която спокойно се носи по повърхността. Разгневени мъже започват да я бият, но използвайки магията си, Явдоха успява да избяга.

Явдоха е ядосана на Забрьоха и Пистряк. Скоро те идват поотделно при нея с подаръци, молейки за помощ. Вещицата прави заклинание и така Олена се влюбва в Забрьоха и се съгласява да се омъжи за него. Демян Халявски, бившият любовник на Елена, седи тъжен и нещастен, защото жена му се омъжва за стотника. Явдоха се явява на Халявски и му предлага помощ.

За да си отмъсти, вещицата урежда нещата така, че Олена се омъжва за Халявски, а Забрьоха се жени за Солоха – най-страшното момиче в селото. Забрьоха е отстранен като стотник за неизпълнение на заповедта. Пистряк, който иска да заеме мястото на стотника, също е уволнен. Новият стотник става Демян Халявски.

В епилога авторът споделя, че тази история му е разказана от покойния Панас Месюра. Там е предаден и самият край на историята. Халявски е стотник за кратко, защото „много бързо изтърси нещо пред началството“. Бракът му с Олена е нещастен, тъй като е сключен в резултат на магия. Забрьоха и Пистряк са наказани за удавянето на невинни жени. Краят е най-щастлив за вещицата Явдоха, която почива малко след отстраняването на Халявски от поста на стотник.

Персонажи

редактиране
  • Микита Уласович Забрьоха – конотопски стотник;
  • Олена Йосипивна – невярна любовница;
  • Прокип Ригорович Пистряк – стогодишен конотопски писар;
  • Явдоха Зубиха – конотопска вещица;
  • Демян Халявски – съдия, любовник на Олена;
  • Солоха – жената на Забрьоха.

Американският критик от украински произход Джордж Грабовиц нарича „Конотопска вещица“ „може би най-доброто произведение на украинската проза от началото на XIX век“.[1]

Екранизации и постановки

редактиране
Екранизации
Продукции

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Конотопська відьма“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​