Конрад Курцболд

Конрад Курцболд (на немски: Konrad Kurzbold; * ок. 885 – 890; † вер. 30 юни 948) от Каролингите, е от 902 г. граф в Долен Нидерлангау около град Лимбург на Лан и привърженик на кралете и императорите Лудвиг Детето, Хайнрих I Птицелов и Ото I. Той е братовчед на крал Конрад I и основава манастир Св. Георг в Лимбург, около който се образува град Лимбург на Лан.

Конрад Курцболд
граф в Долен Нидерлангау
Гробът на Конрад Курцболд в катедралата на Лимбург
Гробът на Конрад Курцболд в катедралата на Лимбург

Роден
Починал
Конрад Курцболд в Общомедия

БиографияРедактиране

Той е син на Еберхард (* ок. 858; † 902/903, убит пред Бамберг), граф в Нидерлангау 902/903, 888 граф в Ортенау, и съпругата му Вилтруд (доказана 903 – 933), дъщеря на Валахо († 936). Внук е на Удо граф в Лангау и брат на Гебхард († сл. 15 януари 947) и на Еберхард († 944).[1]

Конрад расте вероятно в Херцогство Франкония. След смъртта на баща му през 902 г. майка му Вилтруд бяга със синовете си в територията на братята на баща му Еберхард в Долен Лан. Конрад става граф в Нидерлангау след баща му през 902 г.

През 910 г. Лудвиг Детето му дава имение с разрешението да го ползва за църква, която Конрад иска да построи на хълм Lintburk (или lintpurc).

Конрад се проявява с победа в битката при Андернах на Рейн на 2 октомври 939 г., заедно с братовчед му Удо, граф на Ветерау, против херцозите Еберхард от Франкония, братовчед на Конрад и Удо, и Гизелберт от Лотарингия, въстаниците против Ото I. Еберхард пада убит в битката, Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга. За тази победа, която потушава въстанието, Ото I подарява на Конрад Курцболд едно имение за основания от него манастир Св. Георг в Лимбург.

Конрад Курцболд не се жени. Той умира през 948 г. и е погребан в основаната от него църква Св. Георг в Лимбург. Наследен е от племенника му Еберхард († 10 май 966), син на брат му Еберхард.

ЛитератураРедактиране

  • Ernst Ludwig Dümmler: Konrad, genannt Kurzbold. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 588.
  • Eugen Stille: Limburg an der Lahn und seine Geschichte. Kassel 1971.
  • Fred Schwind: Konrad Kurzbold. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 508 f.
  • Marie-Luise Crone: Konrad Kurzbold. Lebensbeschreibung des Gründers des St. Georgstiftes in Limburg an der Lahn. In: Nassauische Annalen 98, 1987, S. 35 – 59.
  • Wolf-Heino Struck: Nachträge zu Konrad Kurzbold, Gaugraf des Niederlahngaues und Gründer des Stiftes St. Georg zu Limburg an der Lahn († 948). In: Nassauische Annalen 101, 1990, S. 1 – 6.
  • Matthias Theodor Kloft: „Konrad genannt der Weise“. Das Gedächtnis von Konrad Kurzbold in Limburg. In: Limburg im Fluss der Zeit. Schlaglichter aus 1100 Jahren Stadtgeschichte = Beiträge zur Geschichte der Kreisstadt Limburg a. d. Lahn 1. Limburg 2010, S. 11 – 34.
  • Adolf Morlang: D. S. F. HE. Rätselhaftes in der Limburger Grabinschrift von Konrad Kurzbold. In: Nassauische Annalen 122, 2011, S. 77 – 82.
  • Christine Kenner: Konrad Kurzbold. In: Denkmalpflege und Kulturgeschichte 1/2012, S. 27 – 28.

ИзточнициРедактиране