Конрад фон Винтерщетен

Конрад фон Винтерщетен-Валдбург (на немски: Konrad von Winterstetten-Waldburg; † вероятно 1242/1243) е имперски шенк в двореца при императорите Хайнрих VII Хоенщауфен (1220 – 1235) и Конрад IV (1237 – 1254).

Конрад фон Винтерщетен
германски благородник
Роден	XII век
Починал	1243 г.

Биография

Възпоменателна плоча от 1961 г. в манастирската църква в Байндт за основателя на манастира Конрад фон Винтерщетен

Той произлиза от горношвабската благородническа фамилия Валдбург-Тане (при Равенсбург). От 1214 г. той се нарича на замък Винтерщетен, намиращ се при Биберах ан дер Рис.

От ок. 1220 до 1225 г. той е съветник заедно с чичо си Еберхард I фон Тане-Валдбург (1170 – 1234) на германския крал Хайнрих Хоенщауфен. По-късно той е Suevie procurator et prefectus Suevie и по нареждане на краля управлява ок. 1220 г. известно време Филинген. Конрад се интересува от литература и поезия. Той се грижи в кралския двор да пристигат минезингери.

Конрад фон Винтерщетен участва при важните политически решения, както при германо-датските преговори през септември 1223 г. в Нордхаузен след пленяването през май същата година на датския крал Валдемар II (1202 – 1241) от Хайнрих I фон Шверин (1200 – 1228). Конрад и чичо му Еберхард фон Валдбург придружават краля в пътуванията му. Около 1240 г. Конрад фон Винтерщетен основава женски манастир в Байндт (северно от Вайнгартен).

В Дрезден се намира неговият меч. Духовникът и поетът Улрих фон Винтерщетен (ок. 1225 – 1241/1280) е негов внук.

Литература

• Thorau, P., Jahrbücher des Deutschen Reiches unter König Heinrich (VII.), Tl.I: König Heinrich (VII.), das Reich und die Territorien. Untersuchungen zur Phase der Minderjährigkeit und der „Regentschaften“ Erzbischof Engelberts I. von Köln und Herzog Ludwigs I. von Bayern (1211) 1220 – 1228, Berlin 1998, S.110 – 121, 202 – 207, 216 – 226, 271f, 282
• Hubert Graf Waldburg-Wolfegg, Vom Südreich der Hohenstaufen, 1954, mit sw. Abbildungen.
• Vochezer, J., Geschichte des fürstlichen Hauses Waldberg in Schwaben, Bd.1, Kempten 1888, S.79 – 106.