Конрад III фон Хайлигенберг
Конрад III фон Хайлигенберг (на немски: Konrad III, Graf von Heiligenberg; † 1208) е граф на Хайлигенберг на северозапдния бряг на Боденското езеро в Баден-Вюртемберг.
| Конрад III фон Хайлигенберг Konrad III, Graf von Heiligenberg | |
| граф на Хайлигенберг | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Деца | Бертолд I фон Хайлигенберг |
Произход редактиране
Той е син на Конрад II фон Хайлигенберг († 1181), фогт фон Хайлигенберг и Петерсхаузен, катедрален фогт в Констанц. Внук е на Хайнрих II фон Хайлигенберг († сл. 1125), фогт фон Петерсхаузен, катедрален фогт в Констанц, и правнук на Конрад I фон Хайлигенберг († сл. 1092).
Графовете фон Хайлигенберг получават през 1135 г. графството си, което се образува от ранно-средновековното Графство Линцгау. През 1277 г. графството отива на графовете фон Верденберг и през 1535 г. на Фюрстенбергите. Постепенно името Линцгау е сменено с името Графство Хайлигенберг. Резиденцията е старият замък Хайлигенберг, по-късно новия дворец Хайлигенберг, построен ок. 1250 г. от граф Бертхолд фон Хайлигенберг, последният от род Хайлигенберг.
Фамилия редактиране
Конрад III фон Хайлигенберг се жени за Аделхайд фон Нойфен († сл. 1240), сестра на Бертолд фон Нойфен († 1224), епископ на Бриксен (1216 – 1224), дъщеря на граф Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен († 1221) и съпругата му Аделхайд фон Гамертинген († сл. 1208), единствената дъщеря на граф Адалберт II фон Ахалм-Хетинген († пр. 1172). Те имат две деца:[1][2]
- Бертолд I фон Хайлигенберг († сл. 1229), граф на Хайлигенберг, женен за Аделхайд фон Хелфенщайн († сл. 1228)
- дъщеря фон Хайлигенберг, омъжена 1212 г. за граф Волфрад II фон Неленбург-Феринген († 1234/1237), син на граф Волфрад I фон Феринген Стари († сл. 1216) и Берхун фон Кирхберг († 1220)
Вдовицата му Аделхайд фон Нойфен се омъжва втори път за граф Готфрид II фон Хелфенщайн-Зигмаринген († 1241) и е майка на Бертхолд фон Питенгау († 1254), епископ на Пасау (1250 – 1254), и на Алберт I фон Питенгау († 1260/1262), епископ на Регенсбург (1246 – 1259).
Литература редактиране
- Carl Borromäus Alois Fickler, Heiligenberg in Schwaben. Mit einer Geschichte seiner alten Grafen und des von ihnen beherrschten Linzgaues. Macklot, Karlsruhe 1853 (Digitalisat)
- Eduard Berenbach: 800 Jahre Grafen von Heiligenberg, Meder, Donaueschingen 1936.
- Ernst Wilhelm Graf zu Lynar: Schloss Heiligenberg. (= Großer Kunstführer. Nr. 87). 2. Auflage. München/ Zürich 1988, ISBN 3-7954-0830-X.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 80, 86.
Източници редактиране
- ↑ Konrad III, Graf von Heiligenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Konrad III. Graf v.Heiligenberg, ww-person.com
Външни препратки редактиране
- Die Grafschaft Heiligenberg und ihre Archivalien im Generallandesarchiv Karlsruhe
- Schloss Heiligenberg, schloesser-bawue.de.tl