Конрад I фон Дюрн

Конрад I фон Дюрн (на немски: Konrad I von Dürn; на латински: „Cunradus de Durne“ acquired „advocaciam in Slierstat“; * 1193; † 17 септември 1253/1258) е благородник от род фон Дюрн, господар на Дюрн в Баден-Вюртемберг, адвокат в Злирщат.

Конрад I фон Дюрн
господар на Дюрн

Той е син на Улрих I фон Дюрн († ок. 1204/сл. 1212) и съпругата му Лукардис фон Хоенлое-Вайкерсхайм. Внук е на Рупрехт I фон Дюрн († сл. 1172) и Хедвиг фон Боксберг († сл. 1197), незаконната сестра на Конрад III фон Боксберг († сл. 1182/1212). Брат е на неженения Улрих II фон Дюрн († 1248/1250), който ок. 1225 влиза в немския орден и дарява с майка им Лукардис земя на ордена за построяване на коменде Хайлброн.[1]

Дядо му Рупрехт е тесен съветник на императорите Фридрих I Барбароса и Хайнрих VI, той често е свидетел в техните документи. Баща му Улрих I фон Дюрн често е в кръга около крал Филип Швабски.

Чрез смъртта на последния от род фон Лауфен граф Бопо (V) 1216 – 1219 г. Конрад I наследява големи собствености в долината на Среден и Долен Некар. Конрад I завършва замък Вилденбург и построява замък Рипберг при Валдюрн. През 1236 г. той построява манастир Зелигентал като гробно место. Той притежава територия от ок. 2100 км².

През 1251 г. Конрад I фон Дюрн разделя собствеността си между синовете си: Бопо I получава графството Дилсберг, Рупрехт II територията ок. Форхтенберг и Улрих III територията ок. Вилденбург.

От липса на пари Улрих III и племенниците му Бопо II и Рупрехт III продават част от собствеността.

Фамилията фон Дюрн изчезва по мъжка линия през 1333 г. с правнук му Албрехт, синът на Бопо II, внукът на Конрад.

ФамилияРедактиране

Конрад I фон Дюрн се жени ок. 1216/1217 г. за Мехтилд фон Лауфен (* пр. 1254; † 1276/1277), дъщеря на граф Попо IV фон Лауфен († 1212/1219), внучка на Попо III фон Лауфен и Аделхайд фон Фобург. Тя е роднина на император Фридрих I Барбароса. Те имат шест деца:[2][3]

ЛитератураРедактиране

  • Helmut Neumaier: Dürn, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
  • Helmut Neumaier, Die Herren von Dürn. Möglichkeiten und Grenzen adliger Herrschaftsbildung, in: Ferdinand Kramer/Wilhelm Störmer, Hochmittelalterliche Adelsfamilien in Altbayern, Franken und Schwaben (Studien zur Bayerischen Verfassungs-und Sozialgeschichte 20), München 2006, 643 – 667.
  • Stefan Wiltschko: Burg und Gemeinde Dilsberg. Grundzüge aus der Geschichte. Heidelberger Verlags-Anstalt, Heidelberg 1994.
  • Uwe Uffelmann: Territorialpolitik und Städtegründung – Die Herren von Dürn und ihre Erben. In: Badische Heimat, 68. Jahrgang, 1988
  • Eropaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 154a.

ИзточнициРедактиране

  1. Hans-Gert Oomen: Der karolingische Königshof Heilbronn. Ein Beitrag zur Geschichte der Stadt von den Anfängen bis zum Ende des 13. Jahrhunderts (= Veröffentlichungen des Archivs der Stadt Heilbronn. Band 18). Stadtarchiv Heilbronn, Heilbronn 1972, S. 80 – 83.
  2. Konrad I. v.Dürn, ww-person.com
  3. Konrad von Durn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препраткиРедактиране