Конрад I фон Кверфурт (на немски: Konrad I von Querfurt; * ок. 1160; † 2 декември 1202) е важен църковен княз от 12 век. Той е епископ на Хилдесхайм (1194 – 1202) и на Вюрцбург (1201 – 1202), и канцлер на два римско-немски крале (1194 – 1201).

Конрад I фон Кверфурт
епископ на Хилдесхайм и Вюрцбург
Конрад като 26. епископ на Хилдесхайм
Роден
около 1158 г.
Починал
3 декември 1202 г. (44 г.)
ПогребанВюрцбург, Федерална република Германия
РелигияКатолическа църква[1]
Учил вПарижки университет[2]
Герб
Семейство
БащаБурхард II фон Кверфурт
Конрад I фон Кверфурт в Общомедия

Биография

редактиране
 
Поетът Петрус да Ебуло, придружаван от канцлер Конрад фон Кверфурт, предава произведението на император Хайнрих VI

Той произлиза от фамилията на бургграфовете на Магдебург от фамилията на графовете Кверфурти на фамилията Мансфелд. Син е на Бурхард II фон Кверфурт († 1178), бургграф на Магдебург, и съпругата му Матилда фон Глайхен († сл. 1200). Роднина е на Конрад фон Кверфурт, архиепископ на Магдебург († 1142), чичо е на Рупрехт I фон Кверфурт, архиепископ на Магдебург († 1266), и на Зигфрид II фон Кверфурт, епископ на Хилдесхайм (1279 – 1310).[3]

Конрад като домпропробст в Хилдесхайм следва в Париж, където се запознава с Лотар фон Сегни, по-късният папа Инокентий III. През 1182 г. получава служба в Магдебург. През 1188 г. става императорски каплан и пропст на Св. Симон и Юда в Гослар на император Фридрих I, 1190 г. е пропст в Магдебург, 1194 г. също пропст в Аахен. През 1194 г. става епископ на Хилдесхайм и имперски канцлер за Италия на император Хайнрих VI. През 1196/1197 г. в Италия е ръкоположен за епископ. Участва в подготовката на Третия кръстоносен поход през 1197 г. По пътя за Светите земи по нареждане на императора в Никозия коронова Амалрих II дьо Лузинян за крал на Кипър. През 1196 г. императорът го прави генерал-легат за Апулия, Италия и Сицилия. Още на 5 март 1198 г. участва в основаването на Немския орден в Акра. Връща се обратно, понеже е избран за епископ на Вюрцбург. Това води до конфликт с папа Инокентий III и е отлъчен от църквата.

През март 1200 г. Конрад отива в Рим. Накрая папата го признава през лятото 1201 г. за епископ на Вюрцбург. През есента 1202 г. Конрад се оттегля от Филип Швабски и загубва поста си канцлер.

Преди кралят да тръгне на поход против Вюрцбург, Конрад I е убит на 2 декември 1202 г., когато е на път за катедралата на Вюрцбург, от манастирския министериал Бодо фон Равенсбург. Крал Филип не е виновен за убийството. Конрад е погребан в катедралната крипта. На мястото на убийството му е издигнат светлилен стълб.[4]

През 1200 г. Конрад основава град Карлщат на Майн. По негово нареждане поетът Петрус да Ебуло пише Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis.[5]

Литература

редактиране
  • Theodor Münster: Konrad von Querfurt, kaiserlicher Hofkanzler, Bischof von Hildesheim und Würzburg, Dissertation an der Universität Leipzig, Druck Angerstein in Wernigerode 1890
  • Alfred Wendehorst: Konrad I. von Querfurt. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 504 f. (Digitalisat).
  • Peter Wehner: Konrad I von Querfurt: Kaiserl. Reichskanzler, Bischof von Würzburg 1198 – 1202, Gründer d. Stadt Karlstadt, Wolfgang Merklein, von d. Volkshochsch. Karlstadt 1980.
  • Gerhard Bach: Konrad von Querfurt, Kanzler Heinrichs VI., Bischof von Hildesheim und Würzburg, vom Bistum Hildesheim 1988
  • Peter Kolb, Ernst-Günther Krenig: Unterfränkische Geschichte. Würzburg 1989. S. 351 – 356.
  • Wissenschaftliche Vereinigung für den Deutschen Orden e.V. und Historische Deutschorden-Compaigne zu Mergentheim 1760 e.V. 1300 Jahre Würzburg – Zeichen der Geschichte, Bilder und Siegel der Bischöfe von Würzburg. Heft 23. Lauda-Königshofen 2004, S. 19.
  • Johanna Rudolph: Konrad von Querfurt und die Zeit der Staufer, anlässlich der Ausstellung „Konrad von Querfurt und die Zeit der Staufer“ im Museum Burg Querfurt, 2003.

Източници

редактиране
  1. querfurt // Посетен на 23 октомври 2020 г.
  2. personendatenbank.germania-sacra.de
  3. Konrad I. von Magdeburg, Bischof von Hildesheim und von Würzburg, geneall.net
  4. Josef Dünninger: Bildstöcke in Franken in: Bayerisches Jahrbuch für Volkskunde 4, 1952, S. 32
  5. Theo Kölzer, Marlis Stähli: Petrus de Ebulo. Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis. Codex 120 II der Burgerbibliothek Bern. Textrevision und Übersetzung von Gereon Becht-Jördens. Jan Thorbecke, Sigmaringen 1994

Външни препратки

редактиране