Конрад I фон Кверфурт
Конрад I фон Кверфурт (на немски: Konrad I von Querfurt; * ок. 1160; † 2 декември 1202) е важен църковен княз от 12 век. Той е епископ на Хилдесхайм (1194 – 1202) и на Вюрцбург (1201 – 1202), и канцлер на два римско-немски крале (1194 – 1201).
Конрад I фон Кверфурт | |
епископ на Хилдесхайм и Вюрцбург | |
Конрад като 26. епископ на Хилдесхайм | |
Роден |
около 1158 г.
|
---|---|
Починал | 3 декември 1202 г.
|
Погребан | Вюрцбург, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква[1] |
Учил в | Парижки университет[2] |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Бурхард II фон Кверфурт |
Конрад I фон Кверфурт в Общомедия |
Биография
редактиранеТой произлиза от фамилията на бургграфовете на Магдебург от фамилията на графовете Кверфурти на фамилията Мансфелд. Син е на Бурхард II фон Кверфурт († 1178), бургграф на Магдебург, и съпругата му Матилда фон Глайхен († сл. 1200). Роднина е на Конрад фон Кверфурт, архиепископ на Магдебург († 1142), чичо е на Рупрехт I фон Кверфурт, архиепископ на Магдебург († 1266), и на Зигфрид II фон Кверфурт, епископ на Хилдесхайм (1279 – 1310).[3]
Конрад като домпропробст в Хилдесхайм следва в Париж, където се запознава с Лотар фон Сегни, по-късният папа Инокентий III. През 1182 г. получава служба в Магдебург. През 1188 г. става императорски каплан и пропст на Св. Симон и Юда в Гослар на император Фридрих I, 1190 г. е пропст в Магдебург, 1194 г. също пропст в Аахен. През 1194 г. става епископ на Хилдесхайм и имперски канцлер за Италия на император Хайнрих VI. През 1196/1197 г. в Италия е ръкоположен за епископ. Участва в подготовката на Третия кръстоносен поход през 1197 г. По пътя за Светите земи по нареждане на императора в Никозия коронова Амалрих II дьо Лузинян за крал на Кипър. През 1196 г. императорът го прави генерал-легат за Апулия, Италия и Сицилия. Още на 5 март 1198 г. участва в основаването на Немския орден в Акра. Връща се обратно, понеже е избран за епископ на Вюрцбург. Това води до конфликт с папа Инокентий III и е отлъчен от църквата.
През март 1200 г. Конрад отива в Рим. Накрая папата го признава през лятото 1201 г. за епископ на Вюрцбург. През есента 1202 г. Конрад се оттегля от Филип Швабски и загубва поста си канцлер.
Преди кралят да тръгне на поход против Вюрцбург, Конрад I е убит на 2 декември 1202 г., когато е на път за катедралата на Вюрцбург, от манастирския министериал Бодо фон Равенсбург. Крал Филип не е виновен за убийството. Конрад е погребан в катедралната крипта. На мястото на убийството му е издигнат светлилен стълб.[4]
През 1200 г. Конрад основава град Карлщат на Майн. По негово нареждане поетът Петрус да Ебуло пише Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis.[5]
Литература
редактиране- Theodor Münster: Konrad von Querfurt, kaiserlicher Hofkanzler, Bischof von Hildesheim und Würzburg, Dissertation an der Universität Leipzig, Druck Angerstein in Wernigerode 1890
- Alfred Wendehorst: Konrad I. von Querfurt. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 504 f. (Digitalisat).
- Peter Wehner: Konrad I von Querfurt: Kaiserl. Reichskanzler, Bischof von Würzburg 1198 – 1202, Gründer d. Stadt Karlstadt, Wolfgang Merklein, von d. Volkshochsch. Karlstadt 1980.
- Gerhard Bach: Konrad von Querfurt, Kanzler Heinrichs VI., Bischof von Hildesheim und Würzburg, vom Bistum Hildesheim 1988
- Peter Kolb, Ernst-Günther Krenig: Unterfränkische Geschichte. Würzburg 1989. S. 351 – 356.
- Wissenschaftliche Vereinigung für den Deutschen Orden e.V. und Historische Deutschorden-Compaigne zu Mergentheim 1760 e.V. 1300 Jahre Würzburg – Zeichen der Geschichte, Bilder und Siegel der Bischöfe von Würzburg. Heft 23. Lauda-Königshofen 2004, S. 19.
- Johanna Rudolph: Konrad von Querfurt und die Zeit der Staufer, anlässlich der Ausstellung „Konrad von Querfurt und die Zeit der Staufer“ im Museum Burg Querfurt, 2003.
Източници
редактиране- ↑ querfurt // Посетен на 23 октомври 2020 г.
- ↑ personendatenbank.germania-sacra.de
- ↑ Konrad I. von Magdeburg, Bischof von Hildesheim und von Würzburg, geneall.net
- ↑ Josef Dünninger: Bildstöcke in Franken in: Bayerisches Jahrbuch für Volkskunde 4, 1952, S. 32
- ↑ Theo Kölzer, Marlis Stähli: Petrus de Ebulo. Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis. Codex 120 II der Burgerbibliothek Bern. Textrevision und Übersetzung von Gereon Becht-Jördens. Jan Thorbecke, Sigmaringen 1994
Външни препратки
редактиране- Mansfeld 1, genealogy.euweb.cz
- Konrad I. von Querfurt, Bischof von Hildesheim, Bischof von Würzburg, Genealogie-Mittelalter
- historischen Schauspiel Gebrochene Schwingen Архив на оригинала от 2015-02-08 в Wayback Machine.