Констанс Антиохийска

Констанс Антиохийска (1128 – 1163) е властващата принцеса на Антиохия в периода от 1130 до 1163. Тя е единствено дете на Боемонд II и Алис, дъщеря на краля на Йерусалим Балдуин II. Констанс наследява княжеството едва на двегодишна възраст, след като баща ѝ загива в битка. Неговият братовчед, Рожер II от Сицилия, също предявява претенции към Антиохия. Майката на Констанс поема регентството, но бароните се възпротивяват, и посочват за регент крал Балдуин II, дядото на Констанс. След неговата смърт през 1131 г. Алис отново се опитва да застане начело, но отново бароните предотвратяват това и посочват за регент нейния зет, крал Фулк.

През 1136 г. Констанс става съпруга на Раймон дьо Поатие. През следващите години той се заема да управлява княжеството, а Констанс ражда четири деца. След като Раймон загива в битка през 1149 г., регентството е поверено на сина на Фулк, крал Балдуин III. Опитват се да намерят подходящ съпруг за Констанс, но тя не одобрява кандидатите, сред които има и роднина на византийския император Мануил I Комнин. В крайна сметка се омъжва за френския благородник Рено дьо Шатийон през 1153 г.[1]

След като вторият и ̀съпруг попада в мюсюлмански плен през 1160 – 1161, Констанс има желание да управлява самостоятелно, но кралят определя за законен наследник нейния петнадесетгодишен син Боемунд III и с помощта на бароните в Антиохия за регент е определен патриархът на Антиохия. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Мануил Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните. Подкрепата на Мануил е осигурена с обещание за негов брак с дъщерята на Констанс Мария Антиохийска. Въпреки това, властта на Констанс е отнета, а не след дълго тя умира.

ИзточнициРедактиране

  1. Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 188.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Constance of Antioch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.