Константий Дука

син на император Константин X Дука

Константий Дука (на старогръцки: Κωνστάντιος Δούκας; на латински: Konstantios Dukas; * 1060; † 18 октомври 1081, Дирахиум) е византийски съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г.

Константий Дука
Κωνστάντιος Δούκας
византийски съимператор
Византийски хистаменон на Роман IV: Роман с Евдокия Макремволитиса, чрез Исус Христос коронован (дясно), и младият съимператор Михаил VII Дука, Андроник Дука и Константий Дука
Роден
1060 г.
Починал
Управление
Период1060 – 1078 г.
ПредшественикКонстантин X
Семейство
РодДука
БащаКонстантин X Дука
МайкаЕвдокия Макремволитиса
Братя/сестриМихаил VII
Андроник Дука
Теодора Дукина
Анна Дукина
Зоя Дукина
Никифор Диоген
Лъв Диоген
Константий Дука в Общомедия

Биография

редактиране

Константий Дука произлиза от византийската благородническа фамилия Дука. Неговият баща е император Константин X, който управлява от 1059 до 1067 г. Майка му е Евдокия Макремволитиса (1021 – 1096), регентка на империята от 1067 и 1071 г., която след смъртта на баща му се омъжва за Роман Диоген, който управлява империята от 1068 до 1071 г. като император Роман IV. В историческите извори името му фигурира под две форми – Михаил Аталиат и Анна Комнина го споменават като Константий (на гръцки: Κωνστάντιος), а Михаил Глика и Никифор Вриений – като Константин (на гръцки: Κωνστάντινος), а Михаил Псел използва и двете имена. Налага се обаче мнението, че истинското му име е Константий, с което е посочен в един ръкопис, съставен през 1060/61 г., и с което се е подписал върху един хрисовул от 1074 г.[1]

Михаил Псел съобщава, че Константий е роден по-малко от година след възцаряването на баща му, поради което традиционно се приема, че е роден през 1160 г.[2] Константий Дука е най-малкият син на Константин X, но единственият, който е роден след неговото възкачване на трона, и затова носи почетното име „Порфирогенит“ (роден в Порфира, Багренородни), понеже е роден в Порфирната зала (пурпурната, багрената) на Големия дворец в Константинопол.[2] Според думите на Михаил Псел, веднага след раждането си Константий е коронован за съимператор, докато двамата му по-големи братя – Михаил и Андроник, – които били родени преди възцаряването на баща им, по това време се позлвали все още със стат на частни лица, а най-големият Михаил бил коронясан веднага след Константий.[3] Въпреки че тази информация се потвърждава и от Йоан Зонара, изледователят Деметриос Полемис е на мнение, че макар и Константин X да е имал специално отношение към багренородния си син, той най-вероятно е удостоил Константий с императорско достойнство едва след коронясването на брат му Михаил.[4]

Когато император Константин X умира през 1067 г., Константий е на седем години, а брат му Михаил, номиналният наследник на трона, е още непълнолетен, поради което майка им Евдокия поема регентството. По време на първото регентство на Евдокия (22 май – 31 декември 1067) Константий официално споделя престола с брат си Михаил и майка им, но, изглежда, той заема най-ниското място в йерархията на властта. Псел съобщава, че императрицата стояла на трона между синовете си, а те се вцепенявали от страх и благоговение пред майка си.[5]

Позицията си във властта Константий запазва и при управлението на Роман IV, който поема императорския скиптър, след като през 1068 г. се жени за императрицата. По това време обаче Константий се ползва с първенство пред по-големия си брат Андроник, който бил коронясан за съимператор от Роман IV.[6]

В първите години от самостоятелното управление на Михаил VII Дука Константий продължава да е младши император заедно с брат си Андроник, заедно с когото Константий се подписва официален държавен документ. По това време обаче името му вече се поставя на последно място след това на Андроник, което говори, че Константий е бил поставен в по-ниска позиция в йерархията, а това някои изследователи приемат като потвърждение на думите на самия Константий, че брат му Михаил VII не се е отнасял добре с него. Все пак в ранния етап от управлението на Михаил VII Константий е бил смятан за легитимен наследник на престола – позиция, от която е лишен след раждането на Константин Дука Багренородни – сина на Михаил VII. Във връзка с позицията му на престолонаследник могат да бъдат разглеждани плановете на Михаил VII Дука да ожени брат си за една от дъщерите на Робер Гискар, засвидетелствани в две писма на Псел, написани от името на императора и адресирани до Гискар. Само две години по-късно, когато новият престолонаследник вече бил роден, Константий е изключен от плановете за династичен брак с норманска принцеса – мястото му обаче било заето от Константин Багренородни, за когото в крайна сметка било договорено да се ожени за дъщерята на Гискар.[7]

Следващите сведения за Константий Дука се отнасят към 1077 г., когато той вече се споменава като приятел и другар на Алексий Комнин. От това време са плановете на Константий да ожени Алексий за сестра си Зоя, поради което от самото начало той бил зле настроен срещу планирания брак между Алексий и Ирина Дукина.[8] В края на същата 1077 г. Константий и Алексий командват отбраната на градските стени срещу силите на Йоан Вриений. [8] Една изненадваща и своевременна контраатака, организирана от Алексий Комнин, довела до впечатляващо пленяване на двадесет вражески войници, а това спечелило на Комнин похвали от самия император. Не успял да вземе участие в този триумф, Константий бил обзет от завист и яд и упрекнал Алексий, че не го е поканил да вземе участие в атаката над врага.[8]

Няколко месеца по-късно – през 1078 г., когато настъпил заключителният етап от бунта на Никифор Вотаниат, император Михаил VII, готвейки се да абдикира от престола, решава да предложи властта на брат си Константий. Михаил VII обаче споделил тези планове първо на Алексий Комнин, който одобрил тази смяна на властта и се постарал да получи от императора писмено обещание за това. След това Алексий отнесъл писмото на Константий и го призовал да бърза към двореца, за да приеме властта от брат си, който се готвел да се оттегли в манастир. Преценявайки добре ситуацията с развитието на въстанието на Вотаниат, чийто успех вече бил почти сигурен, Константий отхвърлил рискованото предложението и предпочел да признае властта на Вотаниат, за да спечели благоразположението на новия император. Поради тази причина в навечерието на триумфалното влизане на Вотаниат в града, т.е на 2 април 1078 г., Константий, придружен от Алексий Комнин, прекосил Босфора и се явил в лагера на Вотаниат в Пренетос, на южния бряг на протока на Никомедия. Първоначално Вотаниат оказал хладен прием на неочакваните гости, но заговорил първо Алексий, който започнал да обяснява колко зло приятелят му изтърпял от ръцете на Михаил и добавил, че сега Константий се надявал на по-добри времена и търсил бащинска закрила. В удобния момент Константий сам взел думата и заявил, че независимо от лошото отношение на брат си, той никога не могъл да допусне дори мисълта да му измени като на имоератор и че сега предлагал същата непоклатима лоялност към новия император. Очевидно Вотаниат останал доволен от предложената му вярност, поради което, след като установил властта си в столицата, той се отнесъл благосклонно към Константий – последният се радвал на прителското отношение на Вотаниат, често бил канен в двореца за компания на масата му, но най-важното според Михаил Аталиат било, че имотите и приходите на Константий останали непокътнати.[8]

Приятелските отношения между Константий и Вотаниат обаче не продължават дълго. Съвсем скоро Константий си спомнил за властта, която му се изплъзнала и решил отново да я спечели. Възможност за това му се отдала през пролетт на 1078 г., когато Вотаниат изпратил една войска към Никея, откъдето да води сражения срещу селджукските турци. Очевидно недобре въоръжени, войниците отказали да се сражават, ако не получат подкрепления. Принуден да се съобрази с исканията, Вотаниат събрал един корпус от атанати, които били добре обучени за война, но се отличавали с лоша дисциплина. Когато корпосът на атанатите достигнал до Хризополис и се очаквало да се съединят с останалата войска, към тях се присъединил и Константий. Там той успял да убеди част от атанатите да го обявят за император. Липсвала му обаче масова подкрепа, поради което между подръжниците му и несъгласните войници започнал бой. Едва след девет часа бой хората на Константий успели да надвият. Междувременно новините за случилото се достигнали Константинопол, където Вотаниат взел мерки въстанието да не се прехвърли на европейския бряг и да не обхване столицата. Изтощени от битката с другарите си, поддръжниците на Константий, които получили обещание за помилване от столицата, се отвърнали от него, заловили го и го предали на Вотаниат. В Константинопол Константий е замонашен насила и заточен на неизвестен остров.[9]

След възцаряването на Алексий Комнин на 1 април 1081 г., новият император призовал Константий обратно в столицата и му поверил команден пост в армията. Константий Дука е представен сред командирите, които по време на норманската война от есента на 1081 съветват императора да продължи действията срещу норманите.[10]

Константий Дука е убит на 18 октомври 1081 г. в битката при Дирахиум[11]

Не е известно дали Константий Дука се е женил и дали има деца.[12]

  1. Oikonomidès 1963, с. 116–117; Polemis 1968, с. 48.
  2. а б Skoulatos 1980, с. 55.
  3. Псел 1999, XXI; Skoulatos 1980, с. 55.
  4. Polemis 1968, с. 48-49.
  5. Псел 1999, I; Skoulatos 1980, с. 55.
  6. Polemis 1968, с. 49.
  7. Polemis 1968, с. 50; Skoulatos 1980, с. 56; Kolia-Dermitzaki 1997, с. 251 – 254, 268.
  8. а б в г Polemis 1968; Skoulatos 1980, с. 56.
  9. Polemis 1968, с. 51-52; Polemis 1965, с. 72-73; Skoulatos 1980, с. 56.
  10. Polemis 1968, с. 52; Skoulatos 1980, с. 56-57.
  11. Polemis 1968, с. 53; Skoulatos 1980, с. 57.
  12. Polemis 1968, с. 53.

Източници

редактиране

Допълнителна литература

редактиране
  • Stanković, Vlada (2007). Nikephoros Bryennios, Anna Komnene and Konstantios Doukas. A Story About Different Perspectives. – Byzantinische Zeitschrift, 100(1). Berlin: Walter de Gruyter GmbH & Co. KG, 2007-06-09, 169-175, doi:10.1515/BYZS.2007.169