Константин Антонов (офицер)
Константин Антонов Антонов е български военен деец, полковник, командир на 18-и пехотен етърски полк в навечерието на Балканската война (1912 – 1913).
Константин Антонов | |
български офицер | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1883 – 1915 |
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 16-и пехотен полк 20-и пехотен полк 4-ти етапен полк |
Командвания | 18-и пехотен полк |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 21 ноември 1864 г. (стар стил)
|
Родства | полк. Рачо Хаджиев (съпруг на сестра му) |
Биография
редактиранеКонстантин Антонов е роден е на 21 ноември 1864 г. в Плевен, Османска империя. На военна служба постъпва на 5 септември 1883 година, а през 1885 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик.
Служи като командир на рота от 16-и пехотен ловчански полк, помощник-командир на 20-и пехотен добруджански полк и началник на 16-о полково военно окръжие. На 9 септември е назначен за командир на 18-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 10 октомври.
На 1 април 1914 година е произведен в чин полковник, а по време на мобилизацията за Първата световна война през 1915 година е на разположение на щаба на действащата армия. Командва 4-ти етапен полк. На 7 септември 1915 година е уволнен от служба.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (1 март 1914)
Награди
редактиране- Народен орден „За заслуга“ (1889)
- Княжески орден „Св. Александър“ V ст. (1893)
- Знак „За 10 години отлична служба“ (1896)
- Знак „За 20 години отлична служба“ (1906)
- Народен орден „За военна заслуга“ IV ст. (1909)
- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
Източници
редактиране- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.