Константин Гулабчев

български духовник

Константин (Костадин) Димитров Гулабчев е български общественик и духовник, деец на Българското възраждане в Югозападна Македония.[1]

Константин Гулабчев
български духовник
Konstantin Goulabchev.JPG
Роден
Починал
май 1908 г. (81 г.)
Семейство
Деца Димитър Гулабчев
Спиро Гулабчев
Илия Гулабчев

БиографияРедактиране

Гулабчев е роден на 15 юли 1826 година в големия български град Лерин, тогава в Османската империя, днес Флорина, Гърция. Татко му Димитър Божков и майка му Димка са родом от леринското село Баница. Учи при частни учители, като същевременно пее в църква. След това учи в Костурската гръцка прогимназия. На 14 започва работа при баща си като самарджия, по продължава да пее в църквата и става по-късно главен църковен певец. Владиката Неофит Мъгленски, който мести по това време седалището си от Емборе в Лерин, го заобичва, привлича го при себе си и в 1845 година, на 21 години го жени за богатата Катерина Христова и със зестрата от 1000 гроша го ръкополага за свещеник в Кабасница и Арменор. След 10 години служба по селата, в 1855 година Неофит го издига в протойерей и го прави протосингел на Мъгленската епархия. Константин придружава владиката при обиколките му на епарихията, а често го и замества и сам обикаля населените места, за да разрешава различни проблеми. В 1858 година владика в Лерин става Мелетий и при него протойерей Константин запазва авторитета си[1] и сред местното население и сред османските власти.[2] Поддържа връзки с митрополитите Никифор I Костурски, Венедикт Пелагонийски, Мелетий Преспански и Никодим Воденски. Митрополит Мелетий Мъгленски му дава сан иконом.[1]

В 1870 година, когато в Лерин вече управлява владиката Прокопий, Константин е извикан в Битоля при водителите на българското движение Петър Радев и Никола Робев. Предадено му е писмо от българския владика Панарет от Цариград, който го насърчава да пропагандира българизма в Леринско и съседните околии и иконом поп Константин в следващите две години започва да полага основите на повдигането на българщината в Леринско, Костурско и Кайлярско. В началото на март 1872 година, докато владиката Прокопий е на обиколка в Мъглен, иконом поп Константин и 280 лерински семейства подписват три молби за преминаване под Екзархията - до Битолския валия, до Високата порта и до Екзархията, и отиват в Кладораби, където поп Константин служи в църквата на български и в службата споменава екзарх Антим I, а не патриарха. След това поп Константин и десетина първенци отива в Битоля и подава заявленията в меджлиса, като валията ги одобрява и нарежда на леринския каймакимин в единствената църква в Лерин да се служи по ред - ту гърци, ту българи. Начело на новосформираната Леринска българска община застава поп Константин,[1] като я ръководи следващите 20 година.[2][3][4] Владиката Прокопий на два пъти с опитва да върне иконом Константин под Патриаршията, като му обещава енория, 40 лири заплата и протосингелска длъжност, а след това го заплашва чрез турци бандити с убийство, но поп Константин отказва.[1]

Отваря параклис в собствения си дом, след като гърците затварят местната църква.[5]

Умира през май 1908 година.[1]

Гулабчев е баща на видния български анархист и общественик Спиро Гулабчев (1856 – 1918)[6] и на просветния деец Илия Гулабчев (1873 - ?).

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Гулабчев, Трифон Илиев. Биографични бележки за Константин Гулабчев, баща на Спиро Гулабчев, по оригинал от Илия Гулабчев. // Библиотека „Струмски“, 1971. Посетен на 16 септември 2020 г.
  2. а б Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 717.
  3. Кирил патриарх Български. „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878“. Том първи, книга първа, стр. 570.
  4. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 4.[неработеща препратка]
  5. Свещеноикономъ Григорий. // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). януарий 1944. с. 3.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 172.