Константин Гълъбов

български филолог, писател и публицист

Константин Гълъбов е български учен - германист, писател, поет, преподавател и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания и учебници, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Освен това е и преводач и редактор. Професор в Софийския университет, декан на Историко-филологическия факултет и основател и ръководител на катедрата по Немска филология (1923-1958).

Константин Гълъбов
български филолог, писател и публицист
Kgalabov.jpg
Константин Гълъбов около 1923 г.
Роден
Константин Спасов Гълъбов
17 април 1892 година
Починал
25 декември 1980 година (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанроверазказ, роман, есе, очерк
Известни творби„Гологаниада“ (1943)
Семейство
СъпругаЖана Николова
Константин Гълъбов в Общомедия

Житейски пътРедактиране

Константин Спасов Гълъбов е роден на 17 април 1892 г. в Перущица. Баща му, учителят Спас Гълъбов, е един от малкото оцелели участници в Априлското въстание, автор на хроника на въстанието в Перущица, отпечатана във вестник „Южна България“ през 1883 г. и окончателно завършена и издадена като книга от Константин Гълъбов през 1956 г. („Въстанието на героична Перущица“). Проявява поетически и писателски талант още като ученик в малките класове. Първата му публикация е стихотворението „Въздишки“ във вестник „Балкански новини“ от 1905 г., следва статия за Гоце Делчев във вестник „Санстефанска България" (под псевдонима Лелин) и литературно-критическа студия за полския писател Станислав Пшибишевски. В прогимназиална възраст Константин Гълъбов публикува в пресата статии, критически отзиви и есета. Заради професията на баща му семейството му често се мести, първо в Станимака, после в Пазарджик и накрая в Пловдив, където през 1910 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия.

Записва славянска филология в Софийския университет. По настояване на баща си прекъсва следването си и с цел по-добро материално състояние и обществено положение заминава първоначално за Монпелие да следва медицина, а впоследствие през 1911 г. заминава за Гьотинген, където следва германистика, философия, история на изкуството и археология. През 1912 г. се завръща в България, за да вземе участие в Балканската война. Първите му две книги – „Два разказа“ и стихосбирката „Пролетен сън“ излизат през 1911 г., последвани през 1912 г. от „Разкази“ и драмата „Чужда кръв“.

След края на войната се връща в Гьотинген и продължава следването си. Когато започва работата над дисертацията си на тема Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към ГьотевияВилхелм Майстер“ с оглед на първоначалната му редакция“, избухва Първата световна война. Гълъбов се премества да работи на спокойствие в университета в Кил, където през 1915 г. успешно защитава доктората си (защитен повторно и през 1917 г. в Гьотинген).

Връща се в България и бива изпратен на военна служба в Левуново. След войната, в периода 1918 г. - 1921 г. работи като учител по немски език първо в Първа, а по-късно във във Втора софийска мъжка гимназия, преподава и руски. Публикува критически и художествени текстове в редица периодични издания, сред които списанията „Сила“, „Развитие“, „Слънце“ и вестниците „Напред“ и „Нов изгрев“, „Българан“ (под псевдонима Хорибиликрибрифакс). През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет и започва да чете лекции по стара и нова немска литература и немско езикознание. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. Покрива широк спектър от лекционни курсове и семинарни упражнения: готска, старовисоконемска и средновисоконемска граматика, граматика, фонетика и синтаксис на съвременния немски език, стара, средна, нова и най-нова литература. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933 г.1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет.

Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, член на настоятелството на новооснованото Немско-българско дружество, а през 1928 г. – основател на Дружеството на българските есеисти. Гълъбов се счита за теоретик на есеизма с книгата си „Орнаменти“ (1934 г.), посветена на разнообразни литературни, културологични и философски теми, пречупени през субективния му поглед. Публикува своите многобройни статии и студии по различни проблеми на българската литература и критика, на литературнотеоретични и литературноисторически изследвания в списание "Златорог" и много други периодични издания, сред които списанията „Огнище“, „Пролом“, „Слънце“, „Хиперион“ и вестник "Слово". Константин Гълъбов е основен изразител на евро-българската идеология, изповядвана от участниците в литературния кръг „Стрелец“ и на амбицията за литературна симбиоза между българското и европейското. През 1927 г. Гълъбов основава и литературния седмичник „Стрелец“.

В периода между Първата и Втората световни войни Константин Гълъбов разгръща оживена дейност като учен, критик, писател, есеист, изнася лекции и беседи, събира материали за написването на "Въстанието на героична Перущица". В центъра на научната му дейност от самото начало стоят изследванията върху немската литература и по-специално върху Гьоте, като в този период Гълъбов се съсредоточава върху езикови проблеми и похвати на стила му или интересния явления от неговия живот, както става видно от заглавията на изследванията и студията му от периода: "Das dialektische Gepräge der Goetheschen Jugendsprache und die Bearbeitungen der Prosadramen Götz, Clavigo und Stella" ("Диалектният характер на младежката реч у Гьоте и преработките на драмите в проза Гьоц, Клавиго и Стела"), "Goethes Urmeister und die mundartlichen Eigentümlichkeiten seiner Sprache" ("Театралното призвание на Вилхелм Майстер" от Гьоте и диалектните особености на езика му"), "Гьоте и жените на немската романтика", "Любов и приятелство в живота на Гьоте", "Гьотевият "Фауст" като символ на западния човек" и много други.

В годините от 1944 г. до пенсионирането си през 1958 г. Константин Гълъбов е подложен на политически гонения и тормоз на работното си място. Правени са многобройни опити за дискредитирането му – разследвания, анкети, доноси. Въпреки враждебната атмосфера в катедрата и с оглед на липсата на учебници и учебни помагала по литературоведските и езиковедските дисциплини на специалността успява да развие широка академична дейност, с която да подпомогне студентите при подготовката им. На литография са отпечатани два тома "Немски поети" (17. - 19. век) с текстове, биографични данни, литературни и стилистични коментари (1948 г.), "Немска граматика. Фонетика. Морфология. Синтаксис. Етимология" (1950 г.), "Немска фонетика с оглед на българския език" (1950 г.), "Увод в изучаването на готски, старовисоконемски, средновисоконемски и раннонововисоконемски" (1953 г.), "Историческа граматика на немски език" (1955 г.).

През 1948 г. Константин Гълъбов след много перипетии сключва брак с видната германистка и интелектуалка Жана Николова, която приема името му. Нямат деца. Двамата са автори на два фразеологични речника, преиздавани многократно: „Немско-български“ и „Българо-немски“, с над 20 000 речникови статии. В речниците са разгледани всички раздели на фразеологията: идиоматика, образни устойчиви словосъчетания, междинни категории, изрази с твърда морфологична структура.

През 1958 г. проф. Гълъбов е освободен от длъжността ръководител на катедрата и излиза в пенсия, след което продължава с научната дейност. В този период написва и издава четири монографии от поредицата "От барок и рококо към реализъм и класицизъм": "Лесинг" - 1957 г., "Шилер" - 1958 г., "Гьоте" - 1961 г. и "Хайне" - 1968 г. До 1970 г. остава хоноруван професор в Софийския университет.

Умира на 25 декември 1980 г. в София.

ТрудовеРедактиране

  • 1905: Първи стихотворения, първа статия: „Държавата спрямо народното ни благосъстояние“
  • 1909: Първа литературно-критическа студия: Пшибишевски и децата на сатаната“ в сп. „Съвременник“
  • 1911: Първи книги: „Два разказа“ и „Пролетен сън“
  • 1917: „Die Stellung Friedrich Schlegels und der anderen deutschen Romantiker zu Goethes 'Wilhelm Meister' im Lichte des Ur-Meister“, Göttingen
  • 1922: „Краят на западната култура според Шпенглер, студия
  • 1927: „Пакостната дейност на един критик“, брошура срещу критическото дело на Владимир Василев
  • 1930: „Зовът на родината“, книга с критически есета
  • 1934: „Вълшебният играч“, разкази
  • 1934: „Орнаменти“, философски есета
  • 1938: „Наше село. Весели разкази“
  • 1939: Готска граматика“
  • 1943: „Гологаниада“, хумористичен роман
  • 1947: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien und Erläuterungen. 17. und 18. Jahrhundert“
  • 1947: Шилер. Живот и творчество“, литературен очерк
  • 1948: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien, literarischen Würdigungen und Erläuterungen. 19. Jahrhundert“
  • 1950: „Lesebuch zur Geschichte der deutschen Sprache“
  • 1950: „Немска граматика. Фонетика, морфология, етимология, синтаксис“
  • 1950: „Немска фонетика с оглед на българския език“
  • 1953: „Увод в изучаването на готски, старовисоконемски, средновисоконемски и раннонововисоконемски“
  • 1955: „Историческа граматика на немския език“
  • 1956: „Въстанието в героична Перущица, очерк
  • 1957: Лесинг. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
  • 1958: „Немско-български фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
  • 1959: Шилер. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
  • 1959: „Спомени весели и невесели за български писатели“
  • 1961: Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
  • 1963: „Хуморески с грапаво перо“
  • 1968: Хайнрих Хайне, монография
  • 1968: „Българско-немски фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
  • 1970: Петко Р. Славейков. Живот, дейност, творчество“, монография
  • 1994: „Пламъци на висши пориви. За трудната писателска съдба“, СБП в спомените на своите съзидатели, Български писател, 18 – 24 октомври 1994.
  • 1997: „Безидейността в литературата ни [1943 г.]“, Демокрация, 12 април 1996.
  • 1997: Елин Пелин, Пламък, 1997, 5 – 6, с.59 – 62
  • 1998: Христо Смирненски. Спомени, Пламък, 1998, 7 – 8, 108 – 111
  • 2002: „Спомени за български писатели“. С послеслов от Жана Николова-Гълъбова
  • 2003: „Оръжието на Ботевата чета“, Пулс, 10, 19 май-8 юни 2003.
  • 2003: Петко Ю. Тодоров, Пулс, 11, 9 – 22 юни 2003.

ПублицистикаРедактиране

През десетилетието след Първата световна война Константин Гълъбов организира литературния кръг „Стрелец“, а на 6 април 1927 г. излиза първият брой на редактирания от него и Чавдар Мутафов седмичник „Стрелец“, орган на кръга. Гълъбов сътрудничи и на редактирания от него вестник „Изток“. Той разработва въпроси на философията и изкуството под формата на есета, които той определя като „особен род философия, но и особен род литература“ („На есето“). Основна тема в неговата есеистика е опозицията "родно – чуждо" ("българско – европейско"). За Гълъбов познаването на родната култура отвъд повърхностния, музеен интерес към "дудуците, гайдите, харманите" е основна предпоставка за напредъка и адекватността на националната култура в ерата на техническите въведения, за европеизирането на България. И в областта на народопсихологията има интересни наблюдения – книгите му „Наше село“, „Гологаниада“, и „Хуморески с грапаво перо“ са "едно огромно жизнено платно със стойността на етнографско и демографско изображение на една вече отшумяла действителност с нейните колоритни хора, пъстро битово многостилие, свежи хумористични ситуации, ненадминати по изобретение, осмислени философско-естестически в тяхната национална съвкупност" (Ж. Николова-Гълъбова). Неговите дългогодишни интердисциплинарни търсения в областта на българската и немската литература и литературна критика, които се отличават с оригинални социологически, философски и изкуствоведски наблюдения, дават основание на критиците да го причисляват към майсторите на сравнителното литературознание. В книгата му „Спомени весели и невесели за български писатели“ (1959 г.) могат да се открият ярки (и нерядко забавни) случки за много от най-известните ни литературни творци.

ОтличияРедактиране

  • 1939 – Хумболтов медал за научна и културна дейност.
  • 1939 - Командирски кръст на цар Борис III
  • 1965 – Почетен диплом за докторат по философия от философския факултет на университета „Кристиан Албрехт“ в Кил.
  • 1965 – Гьотев медал от института „Гьоте“.
  • 1974 – Златен докторат от Килския университет.

Посмъртно признаниеРедактиране

Патрон е на 91. Немска езикова гимназия в София.

ЦитатиРедактиране

„В София българинът е много по-беден в емоционалния си живот, отколкото гдето и да било другаде в България. Софиянецът възприе още през първите години след Освобождението западния обичай да си прави „коледно дърво“, но не и останалото, което съпровожда този обичай – правенето на подаръци. Това вече струва повече пари, а да харчи повече пари за чужди хора, той не ще. В София съзнанието на българина бива обсебено в много по-висока степен от стремежа към материалните блага, отколкото в провинцията, и в това обсебване той обеднява бързо в емоционално отношение.“ – Константин Гълъбов – „Психология на българина“

ЛитератураРедактиране

  • Проф. д-р Константин Гълъбов „Литературна критика и литературна история. Есеистика“. Университетска библиотека № 405, серия „Университетска класика“. София, 2001.
  • Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика: [Сб. доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.]. – София: Моранг, 1993.
  • Александър Йорданов: „Своечуждите премеждия на духа“, Век 21, 22 – 28 април 1992
  • Екатерина Клайн: „Всичко, което съм написал, написал съм го за тебе“, Литературен форум, 8 – 14 април 1992.
  • Жана Николова-Гълъбова: „Под прицела на филистерите“. 100 г. от рождението на Константин Гълъбов, Литературен форум, 8 – 14 април 1992.
  • Румен Спасов: „Проф. д-р Константин Гълъбов и културното пространство на българския университет“, Аз буки, 29 април-5 май 1992.
  • Румен Шивачев: „Гологаниада“ – един неизследван роман“, Аз буки, 29 април-5 май 1992.
  • Светлозар Игов: „Спомените на Константин Гълъбов“, Аз Буки, 28 ноември-2 декември 2003. (Бележки върху „Спомени весели и невесели за български писатели“, 1959).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

За него