Константин Даласин (таласократор)

Константин Даласин (на гръцки: Κωνσταντίνος Δαλασσηνός, fl. ок. 1086 – 1093) е изтъкнат византийски военачалник от втората половина на XI век – пехотен и флотски командир в ранните години от управлението на Алексий I Комнин, прочул се главно с кампаниите си срещу турския командир Чаха бей от Смирна. Единственият източник за Константин Даласин е „Алексиадата“ на Анна Комнина.

Константин Даласин
Κωνσταντίνος Δαλασσηνός
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Произход и военна кариера редактиране

В своята „Алексиада“ Анна Комнина съобщава, че Константин Даласин е роднина на император Алексий I Комнин от страна на майка му Анна Даласина, но по-конкретна информация за степента на родството им не се съобщава.[1][2] Вероятно Константин е бил внук на Константин Даласин – един от синовете на Дамян Даласин, и така се е падал братовчед на Анна Даласина.[3] За първи пъти за Константин се споменава около 1086/1087 г., когато той е изпратен да приеме управлението на Синоп и околните му градове от един турски чауш ренегат, който преди това приел християнството и преминал на страната на византийците. В резултат Константин Даласин е назначен за управител на Синоп, а чаушът става дука на Анхиало.[4][5][3]

През 1090 г. Константин Даласин е назначен за дука на флота и изпратен начело на ромейски флот срещу емира на Смирна Чаха бей. Чаха бей, който преди това бил васал на василевса, успял да си построи собствен флот, с който превзел няколко егейски острова и извършвал нападения над други. След като превзел Лесбос (с изключение на крепостта Митимна) и Хиос, Чаха бей успял да разбие роймейския флот, командван от Никита Кастамонит.[1][2] Възползвайки се от отсъствието на Чаха бей, който по това време се намирал в Смирна, Константин Даласин дебаркирал с войските си на остров Хиос и обсадил укрепената му столица. Въпреки че ромеите успели да заемат пристанището на града, те не успели да превземат самия град. Междувременно Чаха бей успял да събере около 8000 души, както съобщава Алексиадата, и се отправил в помощ на обсадения град. Неговата армия тръгнала по суша от отсрещната страна на острова, докато флотът му я следвал, плавайки успередно на крайбрежието. Тогава Даласин наредил на Константин Оп да спре напредването на турците, но когато те започнали да се придвижват под прикритиет на нощта, Опос се отказал от сражение с Чаха, чиито кораби освен това били съединени с вериги.[2][6] Двете войски успели да влязат в няколко сражения, но скоро след това започнали преговори. Даласин успял да отложи всяко решение и когато Чаха бей отново заминал за Смирна, за да събере най-вероятно допулнителни сили, Даласин събрал хората си, подготвил още обсадни машини и чрез изненадаващо нападение успял да превземе хиоската крепост.[2][7]

През 1091 г. Константин Даласин взема участие в кампанията на Алексий I Комнин срещу куманите на Балканите. В решаващата битка при Левунион на 29 април 1091 г. Даласин командва лявото крило на ромейските войски.[2][8][3]

През 1092 г. Константи Даласин отново е изпратен срещу Чаха, но този път в качеството на таласократор (θαλασσοκράτωρ, буквално господар на морето, тоест дук на флота), подчинен на новия велик дука Йоан Дука. Двамата командири трябвало да атакуват Митилена на остров Лесбос, който все още се контролирал от Чаха бей. Начело на сухопътни войски, пръв на острова пристига Йоан Дука, който веднага атакувал Митилена. Обсадата продължила три месеца, преди Чаха да предложи да предаде града, ако му бъде позволено да се оттегли безопасно обратно в Смирна. Дука се съгласил, но пристигналият по-късно Константин Даласин атакувал турския флот. Много кораби на противника били пленени, а Даласин заповядал екипажите им, в това число и гребците, да бъдат екзекутирани.[5][9][3]

След тези събития Константин Даласин се връща в Константинопол. През пролетта на 1093 г., когато Чаха-бей атакува Абидос на Мраморно море, императорът отново изпраща Константин да се сражава по море срещу емира. Този път обаче Алексий I Комнин привлякъл на своя страна селджукския султан Кълъч Арслан I, който да атакува Чаха бей откъм тила. Кълъч Арслан се съгласил и по време на една аудиенция заповядал да убият Чаха бей. Сведения за живота на Константин Даласин след тези събития повече не се съобщават.[10][11][3]

Бележки редактиране

  1. а б Anna Komnene. Alexiad, VII.8 ( Dawes 1928, с. 183).
  2. а б в г д Skoulatos 1980, с. 61.
  3. а б в г д Cheynet & Vannier 1983, no.19 – Constantin Dalassènos (deuxième moitié du XIe siècle), pp 101 – 103
  4. Anna Komnene. Alexiad, VI.9 ( Dawes 1928, с. 154).
  5. а б Skoulatos 1980, с. 61 – 62.
  6. Anna Komnene. Alexiad, VII.8 ( Dawes 1928, с. 183 – 184).
  7. Anna Komnene. Alexiad, VII.8 ( Dawes 1928, с. 184 – 187).
  8. Anna Komnene. Alexiad, VIII.5 ( Dawes 1928, с. 203).
  9. Anna Komnene. Alexiad, IX.1 ( Dawes 1928, с. 214 – 217).
  10. Anna Komnene. Alexiad, IX.3 ( Dawes 1928, с. 219 – 220).
  11. Skoulatos 1980, с. 62.

Източници редактиране

  • ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les Dalassènoi. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1934, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1934, посетен на 20 юни 2022 
  • ((en)) Dawes, Elizabeth A. (ed) (1928). The Alexiad. London: Routledge & Kegan Paul, архив на оригинала от 14 август 2014, http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad.html, посетен на 6 март 2022 
  • ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les Personnages Byzantins de I'Alexiade: Analyse Prosopographique et Synthese. Louvain-la-Neuve, Belgium: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa [неработеща препратка]
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constantine Dalassenos (thalassokrator) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​