Отваря главното меню

Константин Георгиев Дзеков, известен и като Костадин или Дино Дзеков или Джеков, е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Константин Дзеков
български революционер

Роден
1870 г.
Починал
7 декември 1919 г. (49 г.)
Константин Дзеков в Общомедия

БиографияРедактиране

Дзеков е роден в град Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Емигрира в България. Дългогодишен председател е на Гумендженското братство в София. Редактор е на вестник „Македония“. Според Ангел Динев към 1912 година Дзеков е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан НиколовГорноджумайско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Дзеков е в Гевгелийска (Кожух), Воденска и Ениджевардарска околия на Солунския окръг. Главен войвода на неговата върховистка групировка е Ичко Димитров.

Четите на Дзекова бяха добре обмундирани и въоръжени. Те носеха специален тип печати изработени за околиите и окръга, които се отличаваха от приетия тип на печатите на ВМРО, с коио войводите на Матова и ние в това число монополирахме.

Войводата Ичко Димитров беше мандатьор на Дзекова. Той водеше със себе си войводи за отделните райони...[1]

През Балканската война в 1912 година оглавява чета на Македоно-одринското опълчение, която заедно с четата на Димитър Робков завзема град Гумендже и околните 32 български села.[2] По време на Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Първа отделна партизанска рота.[3] През февруари 1915 година гръцкият жандармерийски офицер в Гумендже Георгиос Рупякас пребива баща му Георги Стоянов Дзеков и братята му Димитър и Христо[4].

След Междусъюзническата война в 1914 година Дзеков е редактор на вестник „Автономна Македония“.[5] Умира в 1919 година в София.[6]

БележкиРедактиране

  1. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 64.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 209.
  4. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.145.
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 54.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.