Константин Диоген (син на Роман IV Диоген)

син на Роман IV Диоген

Константин Диоген е син на византийския император Роман IV Диоген и Анна Алусиан, дъщеря на Алусиан.[1][2]

Константин Диоген
византийски военачалник
Роден
Починал
1073 г.
Антиохия
Семейство
БащаРоман IV Диоген
Братя/сестриНикифор Диоген
Лъв Диоген
СъпругаТеодора Комнина
ДецаАнна Диогениса

Биография редактиране

През 1068 г. се жени за Теодора Комнина, сестра на император Алексий I Комнин.[1] В своята хроника Никифор Вриений съобщава, че бракът между Константин и Теодора Комнина е сключен малко след смъртта на баща ѝ, и то вече след като властта била в ръцете на Роман IV Диоген.[3] В този контекст Вриений определя Константин Диоген като човек – благороден и храбър, но с характер, който впоследствие се оказва не съвсем похвален.[3][4]

Тяхната дъщеря Анна Диогениса е омъжена за Урош I.[5]

Според сведенията, оставени от Никифор Вриений, Константин Диоген загива в битка за Антиохия през 1073 г.[6] В Алексиада обаче Анна Комнина разказва за Константин Диоген, наричайки го Лъв Диоген, което всъщност е името на един от братятата му. Aнна Комнина също нарича неговата вдовица Теодора, сестрата на Алексий I. Общоприето е мнението, че Анна е допуснала грешка и е объркала името на Константин с това на брат му Лъв Диоген.[7] Това се потвърждва от разказа ѝ, в който първоначално се споменава, че Лъв Диоген е убит от стрела при Антиохия, а по-нататък той и брат му Никифор се споменават като двамата синове, които император Роман IV Диоген оставил след смъртта си, и за които грижи поел баща ѝ Алексий I, след като заел престола през 1081 г.[7]

Двадесетина години след смъртта на Константин Диоген, когато на престола на империята вече е Алексий I Комнин, в източните части на страната се появява мъж, който се представя за убития при Антиохия син на император Роман IV Диоген. Самозванецът бил заловен и заточен в Херсон, откъдето избягал и в съюз с куманите нахлул в териториите на империята, но по-късно е заловен отново и ослепен.[8]

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Златарски 1972, с. 127.
  2. Finlay 1854, с. 74.
  3. а б Вриений 1997, кн I, 6
  4. Kazhdan 1988, с. 420
  5. Garland, Anna Dalassena
  6. Вриений 1997, кн. II, 29
  7. а б Kazhdan 1988, с. 420 – 421
  8. Kazhdan 1988, с. 420 – 421