Константин Диоген (син на Роман IV Диоген)
Константин Диоген е син на византийския император Роман IV Диоген и Анна Алусиан, дъщеря на Алусиан.[1][2]
Константин Диоген | |
---|---|
византийски военачалник | |
Роден |
11-и век
|
Починал | 1073 г.
Антиохия |
Семейство | |
Баща | Роман IV Диоген |
Братя/сестри | Никифор Диоген Лъв Диоген |
Съпруга | Теодора Комнина |
Деца | Анна Диогениса |
БиографияРедактиране
През 1068 г. се жени за Теодора Комнина, сестра на император Алексий I Комнин.[1] В своята хроника Никифор Вриений съобщава, че бракът между Константин и Теодора Комнина е сключен малко след смъртта на баща ѝ, и то вече след като властта била в ръцете на Роман IV Диоген.[3] В този контекст Вриений определя Константин Диоген като човек – благороден и храбър, но с характер, който впоследствие се оказва не съвсем похвален.[3][4]
Тяхната дъщеря Анна Диогениса е омъжена за Урош I.[5]
Според сведенията, оставени от Никифор Вриений, Константин Диоген загива в битка за Антиохия през 1073 г.[6] В Алексиада обаче Анна Комнина разказва за Константин Диоген, наричайки го Лъв Диоген, което всъщност е името на един от братятата му. Aнна Комнина също нарича неговата вдовица Теодора, сестрата на Алексий I. Общоприето е мнението, че Анна е допуснала грешка и е объркала името на Константин с това на брат му Лъв Диоген.[7] Това се потвърждва от разказа ѝ, в който първоначално се споменава, че Лъв Диоген е убит от стрела при Антиохия, а по-нататък той и брат му Никифор се споменават като двамата синове, които император Роман IV Диоген оставил след смъртта си, и за които грижи поел баща ѝ Алексий I, след като заел престола през 1081 г.[7]
Двадесетина години след смъртта на Константин Диоген, когато на престола на империята вече е Алексий I Комнин, в източните части на страната се появява мъж, който се представя за убития при Антиохия син на император Роман IV Диоген. Самозванецът бил заловен и заточен в Херсон, откъдето избягал и в съюз с куманите нахлул в териториите на империята, но по-късно е заловен отново и ослепен.[8]
ИзточнициРедактиране
- Вриений, Никифор. Исторические записки (976 – 1087). Москва, Посев, 1997. ISBN 978-5-94460-027-1. Посетен на 7 октомври 2018. (на руски) Достъп през:Восточная Литература, www.vostlit.info
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София, Наука и изкуство, 1972. с. 127.
- Finlay, George. History of the Byzantine and Greek Empires from 716 to 1453. William Blackwood and Sons, 1854. с. 55, 74.
- Kazhdan, Alexander. Rus'-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. // Harvard Ukrainian Studies (12/13). Harvard Ukrainian Research Institute, 1988.
БележкиРедактиране
- ↑ а б Златарски 1972, с. 127.
- ↑ Finlay 1854, с. 74.
- ↑ а б Вриений 1997, кн I, 6
- ↑ Kazhdan 1988, с. 420
- ↑ Garland, Anna Dalassena
- ↑ Вриений 1997, кн. II, 29
- ↑ а б Kazhdan 1988, с. 420 – 421
- ↑ Kazhdan 1988, с. 420 – 421