Константин Кесяков

български офицер

Константин Искров Кесяков е български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878), генерал-майор от Руската императорска армия.

Константин Кесяков
български офицер
Портретна снимка на полк. Константин Кесяков. Източник ДА „Архиви“
Портретна снимка на полк. Константин Кесяков. Източник ДА „Архиви“

Роден
Починал
3 март 1900 г. (60 г.)

Награди орден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Свети Александър (1898)

БиографияРедактиране

Роден е на 14 юни 1838 година в град Пловдив. Завършва Пловдивското класно училище. Продължава образованието си в Московския университет. Ориентира се към военното поприще. През 1865 година завършва II константиновско военно училище в Санкт Петербург. Служи в гвардейските части. През 1868 участва в организирането на Втората българска легия в Белград.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Кесяков е командир на I опълченска дружина на Българското опълчение. Военно звание подполковник. Участва в боевете при Стара Загора, при Шипка и при Шейново. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Владимир“ IV степен. През 1878 е повишен във военно звание полковник.

При Временното руско управление е военен комендант на Велико Търново и Пловдив. Взема дейно участие в организирането на Българската армия. Преминава на служба и става началник на Източнорумелийската милиция (1878 – 1879). Той е сред главните организатори на съпротивата срещу решенията на Берлинския договор. Допринася са създаването на гимнастическите дружества в Източна Румелия и военната подготовка на населението.

Участва в преврата на 9 август 1886 година срещу княз Александър I Батенберг. След неговия неуспех емигрира в Русия. Служи в Руската императорска армия. Достига до военно звание генерал-майор. След разрешаването на офицерско-емигрантския въпрос (1898) се завръща в България няколко дни преди смъртта си на 3 март 1900 година.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. 119 – 120