Отваря главното меню

Константин Кесяков

български офицер

Константин Искров Кесяков е руски офицер, генерал-майор и български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Константин Кесяков
Константин Искров Кесяков
руски и български офицер
Портретна снимка на полковник Константин Кесяков. Източник ДА „Архиви“
Портретна снимка на полковник Константин Кесяков. Източник ДА „Архиви“

Роден
Починал

Националност Флаг на България България

БиографияРедактиране

Константин Кесяков е роден на 14 юни 1838 година в град Пловдив. Завършва Пловдивското класно училище. Продължава образованието си в Московския университет. Ориентира се към военното поприще. Завършва 2-ро Константиновско военно училище в Санкт Петербург (1865). Служи в гвардейските части. Участва в организирането на Втората българска легия в Белград (1868).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за командир на 1-ва опълченска дружина на Българското опълчение. Повишен е във военно звание подполковник и е с най-високо звание сред офицерите българи. Участва в боевете при Стара Загора, отбраната на Шипка през август 1877 г. и битката при Шейново. Награден е със златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант. Повишен е във военно звание полковник от 1878 г.

При Временното руско управление е военен комендант на Търново и Пловдив. Взема дейно участие в организирането на Българската армия.

Преминава на служба в Източна Румелия и е назначен за началник на Източнорумелийската милиция (1878 – 1879). Полковник Константин Кесяков е сред главните организатори на съпротивата срещу решенията на Берлинския договор. Допринася са създаването на гимнастическите дружества в Източна Румелия и военната подготовка на населението.

Участва в преврата на 9 август 1886 година срещу княз Александър I Батенберг. След неговия неуспех емигрира в Русия. Служи в Руската императорска армия. Командир на 109-ти Волжски пехотен полк. Повишен е във военно звание военно звание генерал-майор с назначение за командир на 2-ра бригада от 39-та пехотна дивизия (1899). Командир на 1-ва бригада от 26-та пехотна дивизия.

След разрешаването на офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България няколко дни преди смъртта си на 3 март 1900 година.

ИзточнициРедактиране

  • Съединението 1885 г. Енциклопедичен справочник. Държавно издателство „д-р Петър Берон“, София , 1985, с. 119 – 120.
Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски