Константин Кесяков
Константин Искров Кесяков е български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878), генерал-майор от Руската императорска армия.
| Константин Кесяков | |
| български офицер | |
 Портретна снимка на полк. Константин Кесяков. Източник ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ „Свети Александър“ (1898) |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-майор |
| Семейство | |
| Баща | Искро Кесяков |
| Братя/сестри | Тодор Кесяков Галактион Кесяков |
Биография
редактиранеРоден е на 14 юни 1838 година в град Копривщица.[1] Завършва Пловдивското класно училище. Продължава образованието си в Московския университет. Ориентира се към военното поприще. През 1865 година завършва II константиновско военно училище в Санкт Петербург. Служи в гвардейските части. През 1868 участва в организирането на Втората българска легия в Белград.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Кесяков е командир на I опълченска дружина на Българското опълчение. Военно звание подполковник. Участва в боевете при Стара Загора, при Шипка и при Шейново. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Владимир“ IV степен. През 1878 е повишен във военно звание полковник.
При Временното руско управление е военен комендант на Велико Търново и Пловдив. Взема дейно участие в организирането на Българската армия. Преминава на служба и става началник на Източнорумелийската милиция (1878 – 1879). Той е сред главните организатори на съпротивата срещу решенията на Берлинския договор. Допринася са създаването на гимнастическите дружества в Източна Румелия и военната подготовка на населението.
Участва в преврата на 9 август 1886 година срещу княз Александър I Батенберг. След неговия неуспех емигрира в Русия. Служи в Руската императорска армия. Достига до военно звание генерал-майор. След разрешаването на офицерско-емигрантския въпрос (1898) се завръща в България няколко дни преди смъртта си на 3 март 1900 година.[2]
На 17 април 1892 г. като командир на 15-и резервен полк, „за неговата дълголетна, усърдна и безпорочна служба“, подполковник Кесяков е награден с княжески орден „Св. Александър“ IV степен.[3]
Награди
редактиране- Княжески орден „Св. Александър“ IV степен (17 април 1892)
Източници
редактиране- ↑ Полк. Константин Кесяков – войник до края на живота си // desant.net, 30 юли 2014. Посетен на 5 август 2022.
- ↑ Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. 119 – 120
- ↑ Държавен вестник, бр. 97 от 1892 г., с. 7