Константин Константинов (музиколог)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Константинов.

---

Константин Атанасов Константинов е български учен-музиколог, музикален теоретик и публицист, диригент, музикален педагог. Автор е на музиковедски изследвания, музикална критика и есеистика. Професор в Българската държавна консерватория.

Константин Константинов
български музиколог
Константин Константинов през 1938 г.
Роден	26 април 1903 г. Елхово, Княжество България
Починал	4 март 1955 г. София, Народна република България
Учил в	Национална музикална академия
Научна дейност
Област	Педагогика, изкуствознание
Работил в	Българска държавна консерватория
Публикации	„Обща теория на музиката“
Константин Константинов в Общомедия

Живот и музика

Роден на 26 април 1903 г. в Елхово в учителско семейство. С музика се занимава от най-ранно детство. Първи уроци по цигулка получава от баща си.

През 1923 г. завършва Народно музикално училище в Бургас. Постъпва на доброволна служба във военната музика на Военното училище, където свири на цугтромбон при Маестро Атанасов. Приет е в Държавната музикална академия, София и през 1927 г. завършва със специален инструмент цигулка при проф. Ханс Кох.

През 1932 г. Константинов заминава на специализация в Германия, Дрезден, където проучва солфежните методи, прилагани в немските средни училища. В Държавно експериментално училище „Дюрер“ изнася лекции върху българската народна музика с илюстрации на цигулка. В Дрезден изучава хармония и контрапункт при директора на Дрезденската консерватория проф. Паул Бютнер.

Учителства в Ямбол, Панагюрище, Бургас, Пловдив и София. В Бургас го свързва близка дружба с художника Петко Задгорски, който през 1935 г. рисува негов маслен портрет Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine..

Дълги години поддържа сърдечно приятелство с големия преводач от италиански език Петър Драгоев.

Изпълнителско творчество

Диригентският дебют на Константин Константинов е през 1929 г. със Симфония в си минор от Франц Шуберт при концерт на Бургаския народен хор. Дирижира също хорови концерти в Ямбол, на които са изпълнени и неговите творби „Момини жалби“, „Тръгнах по врачки“, „Пейзаж“, „Не дирих радости“ по текст на П.К. Яворов, „Не плачи, майко“ по текст на Христо Ботев, „Балада“ и „Задявка“.

През 1932 г. става концертмайстор на симфоничен концерт на музикално дружество „Гусла“ – Ямбол. След беседа върху Лудвиг ван Бетховен дирижира неговата Пета симфония. Също така изнася беседа „Живот и творчество на Моцарт“ и дирижира Моцартов концерт на дружеството с увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“ и симфония „Юпитер“.

В Ямболския народен морски сговор изнася камерен концерт със струнен квартет, в който свири партията на цигулка – изпълняват творби от Шуман, Глинка, Менделсон, Шуберт, Шопен и собствения му квартет „Българска фантазия“. През 1934 г. дирижира Бургаския народен хор в юбилейния концерт на Георги Шагунов, заедно с Филип Кутев и Асен Жабленски.

В областта на диригентското изкуство Константин Константинов има значителни постижения. През 1936 г. изнася в Пловдив редица концерти, между които Славянски симфоничен концерт с творби от Дворжак, Сметана, Мусоргски, Никола Атанасов и др.

На тържествения концерт на Пловдивското певческо дружество по случай 40-годишното юбилейно честване през 1936 г. Константинов изнася музикална сказка върху живота на народните хорове в България. Изпълнена е хоровата му композиция „На прощаване“ по текст на Христо Ботев. Сказката и концертът са предавани по всички български радиостанции. Освен това дирижира Третия симфоничен концерт на дружеството с Камий Сен-Санс – симфонична поема „Танц на мъртвите“ и Лудвиг ван Бетховен – Симфония № 5.

Диригент в София през 1938 г.

Константинов е избран за диригент на Симфоничния оркестър при Пловдивското певческо дружество с председател Ангел Букорещлиев. С тези си заслуги към симфоничното дело в Пловдив Константин Константинов е смятан за един от първосъздателите на Пловдивската филхармония.

В София през 1938 г. Константинов дирижира хора, оркестъра и духовата музика на Пета мъжка гимназия в салона на „Свободен театър“, а също концерта на духовия оркестър при Първа мъжка гимназия пред микрофона на Радио София. В програмата е включена собствената му композиция „Възторг“. По Радио София също изнася сказка за Георги Шагунов и дирижира концерт заедно с Филип Кутев.

През 1940 г., по време на войната, дирижира хора и оркестъра при Пета мъжка гимназия на концерт в Зала България. В програмата е включена творбата му „Марш на българите“ по текст на Теодор Траянов и композицията му „Кракра“.

Като композитор Константин Константинов създава няколко хорови и солови песни и над 30 марша за духов оркестър.

Академичен път

Проф. Константинов през 1951 г.

През декември 1943 г. при една от бомбардировките на София от американската авиация Константин Константинов претърпява тежка злополука и е отведен на лечение в Александровската болница, а след разрушаването ѝ от голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. е евакуиран в Ботевградската болница, където остава на лечение шест месеца.

След края на Втората световна война, през 1945 г. Константинов Константинов с конкурс постъпва в Държавната музикална академия като преподавател по солфеж и теория на музиката. През 1950 г. се хабилитира с труд „Път за овладяване на музикалния език“ и е избран за редовен доцент при теоретичната катедра на ДМА. Става председател на секцията на музиколозите при Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти в България. Член е на Художествения съвет при Дирекцията за музикално творчество и изпълнителско изкуство при КНИК.

Проф. Константинов след „опреснителния курс“ през 1952 г.

През 1951 г. Константинов получава сърдечен инфаркт. През 1952 г. е подложен на политическо „обследване“ и заедно с други български интелектуалци е пратен в курорта Вършец на 45-дневен опреснителен „Курс по марксизъм-ленинизъм за повишаване на идейно-политическата и теоретическа квалификация на академичния персонал от висшите учебни заведения“.

През 1953 г. става декан на Теоретичния факултет при ДМА, а през февруари 1955 г. е избран за професор в Българската държавна консерватория с основен рецензент проф. Веселин Стоянов.

Ненавършил 52 години, умира от инфаркт на 4 март 1955 г. в София.

Баща е на писателя и преводач Венцеслав Константинов.

Трудове

• „Хиляда години българска песен“, студия, 1935
• „Произход и развой на музиката“, студия, 1935
• „Път за овладяване на музикалния език“, 1950
• „Обща теория на музиката“, изд. „Наука и изкуство“, 1950, 1953, 1954, 1957, 1960, 1969
• „Хайдн, Моцарт, Бетховен – солфежи“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Камен Попдимитров), 1950, 1955, 1960, 1963, 1966
• „Солфежи от стари майстори“, изд. „Музика“ (с проф. Камен Попдимитров), 1950, 1952, 1953, 1995
• „Солфежи на разни ключове“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Камен Попдимитров), 1951, 1976
• „Музикални диктовки в полифоничен стил“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Никола Атанасов), 1951
• „Курс по обща история на музиката“, издание на СГНСДТ (в съавторство), 1954
• „Учебник по солфеж“, изд. „Наука и изкуство“ (със Симеон Полеганов), 1957
• „Солфежи. Мелодии от стари майстори. Музикално-исторически паметници“, изд. „Наука и изкуство“ (с проф. Камен Попдимитров), 1964

В статия за дейността на катедрата „Теория на музиката“ на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ трудовете на Константин Константинов са определени като „основополагащи“.

Публицистика

• „Спектаклите на кооперативния театър“ – в-к „Морска заря“, 2 юни 1929 г.
• „Франц Шуберт.100-годишнината от смъртта му“ – в-к „Вечерна Бургаска поща“, 5 юни 1929 г.
• „Концертът на Констанца Кирова“ – в-к „Вечерна Бургаска поща“, 25 юли 1929 г.
• „Варненските музикални тържества“ – в-к „Последна бургаска поща“, 7 август 1929 г.
• „Концертът на „Родни звуци““ – в-к „Последна бургаска поща“, 17 януаре 1930 г.
• „Концертът на Асен Вапорджиев“ – в-к „Тунджа“, 7 ноември 1930 г.
• „Възпоменателен концерт Чайковски“ – в-к „Вечерна Бургаска поща“, 14 март 1934 г.
• „40 години музика“ (за Георги Шагунов) – в-к „Бургаски фар“, 1 април 1934 г.
• „България пее“ – в-к „Бургаски фар“, 3 май 1934 г.
• „Концертът на софийския Народен хор „Гусла““ – в-к „Бургаски фар“, 22 декември 1934 г.
• „Бетховен 1770 – 1827“ – в-к „Бургаски фар“, 29 януари 1935 г.
• „Моцарт 1756 – 1791“ – в-к „Бургаски фар“, 31 януари 1935 г.
• „Панорама на музикалния живот в града“ – в-к „Бургаски фар“, 11 октомври 1935 г.
• „Вокалната продукция на проф. Мара Маринова Цибулка“
• „Концертът на симфоничния оркестър при БРС“ – в-к „Дневник“, 8 декември 1938 г.
• „Нов принос в българското музикално творчество“ – в-к „Вечерни новини“, 29 декември 1951 (Концерта за цигулка и оркестър от Любомир Пипков)