Константин Марков (кавалерийски офицер)

български кавалерийски генерал

Константин Марков Марков е български офицер (генерал-майор), участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), взводен командир в 3-ти пехотен бдински полк и командир на дивизионен ескадрон през Първата световна война (1915 – 1918), флигел-адютант от свитата на Цар Борис III, командир на Лейбгвардейския конен полк (1934 – 1935).

Константин Марков
български кавалерийски генерал
Звание
Години на служба 1912 – 1936 г.
Род войски
Командвания Лейбгв. конен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1947 г. (54 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

БиографияРедактиране

Константин Марков е роден на 17 август 1892 г. в София, Княжество България. През 1912 г. завършва 1-ви специален клас на Михайловското артилерийско училище в Санкт Петербург, Руска империя, след което е зачислен в Българската войска.[1] На 22 ноември 1912 г. е произведен в чин подпоручик и взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в 24 пехотна дружина. На 2 август 1915 г. е произведен в чин поручик.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на взвод от 3-ти пехотен бдински полк, за която служба през 1917 г. със заповед № 679 е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.[2] През 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас.[3] През 1918 г. е произведен в чин капитан. За бойни отличия и заслуги в третия период на войната, като офицер от щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия и командир на дивизионен ескадрон със заповед № 464 от 1921 г. е награден с царския орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата.[4] Служи в 4-и дивизионен ескадрон и ескадрон от 1-ви пехотен софийски полк.

След войната от 1926 г. служи в 5-и железопътен полк, след което от 1928 г. е домакин на Лейбгвардейския конен полк[5]. През 1929 г. преминава към свитата на царя, а от 1930 е флигел-адютант към свитата.[6] През 1932 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк, от 1934 г. изпълнява длъжността командир на същия и в началото на 1936 г. е уволнен от служба.[7] По-късно е произведен в чин о.з. генерал-майор.

Генерал-майор Константин Марков умира през 1947 г. и е погребан в централните софийски гробища.[8]

СемействоРедактиране

Генерал-майор Константин Марков е женен и има 2 деца.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 142. (Военни известия, № 121 от 1 ноември 1912 г.)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е.221, л. 97
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 305; ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 259 – 260
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32
  5. Министерска заповед № 197 от 1928 г.
  6. Министерски заповеди № 91 от 1929 г. и № 64 от 1930 г.
  7. Министерски заповеди № 38 от 1932 и № 122 от 1934 г., и Царска заповед № 6 от 1936 г.
  8. ПАРЦЕЛ 26 – СОФИЯ ПОМНИ

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.