Константин Станишев (просветен деец)

Константин Станишев
	Константин Станишев
български просветен деец
Роден	1840 г. Кукуш, Османска империя
Починал	1900 г. (60 г.) Москва, Руска империя
Семейство
Баща	Нако Станишев
Братя/сестри	Александър Станишев

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Станишев.

Константин Наков Станишев (на руски: Константин Николаевич Станишев) е български обществен деец и просветител, член на Българската академия на науките.

Биография

Български студенти в Москва. Надписана: Москва 1861 г. мая 25. Ученици – Българчета що са на нозе. [от дясно наляво]: Петко Каравелов – от Копривщица, Иван Христович – от Габрово, Нешо Бончев – от Панагюрище, Константин Бонев – от Търново, Павел Теодорович – от Лясковец, Райко Жинзифов – от Велес, Марин Дринов – от Панагюрище, Коста Везенков – от [Крушево], Младен Желязков – от Лозенград. Седнали от дясно наляво: Андрей Стоянов – от Воден, Васил Караконовски – от Ловеч, Димитър Фингов – от [Калофер], Кирко Киркович – от Сопот, Васил Попович – от Браила, архимандрит Софроний Хилендарски – от Пирот, Коста Станишев – от [Кукуш], Петър Теодоров – от Панагюрище, Константин Геров – от Копривщица, Тодор (Божидар) Запрянов – от с. Коручешме – Хасковско, Инок Теодосий Рилец, иконописец, Любен Каравелов – от Копривщица

Роден е в 1840 година в Кукуш – тогава в Османската империя. Син е на Нако Станишев – известен възрожденски деец. Единият му брат Милош Станишев е главен прокурор на България, а лекарите Константин Димитров Станишев и професор Александър Станишев са му племенници.

Константин Станишев учи в Москва, за където заминава в 1859 година заедно с Райко Жинзифов, Никола Делииванов, Георги Стаменов и Андрей Стоянов. Завършва образованието си в 1863 година, като междувременно се жени за Мария Владимировна Дал – дъщеря на руския езиковед и писател Владимир Дал. Преподава математика в Московския императорски лицей, на който впоследствие става и директор.^[1] Един от възпитаниците на лицея го обрисува по следния начин:

„

Константин Накович (Николаевич) Станишев, преподавател, а по-късно директор на Лицея на Царевич Николай, ни преподаваше математика в последните три горни класа. По волята на съдбата този преподавател на безстрастна наука ни се случи с горещ и суров нрав. Станишев беше старши учител в лицея и беше много влиятелен и силен в администрацията му. След Катков на практика той беше неговият фактически управител. Тази власт той беше придобил постепенно и като човек смел и талантлив изпълняваше тази си роля майсторски. След смъртта на Катков той стана официален директор на лицея... Широко образован, той обаче беше рязък, невъзпитан и с тираничен характер... В педагогическите си възгледи Станишев беше убеден привърженик на желязната дисциплина и строгите мерки.^[2]

“

Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. На забележителна снимка от 1861 г., направена в Москва и запечатала образите на 21 от първите български студенти там, той е на първия ред по средата.^[3]^[4]

Константин Станишев е близък приятел на Константин Миладинов^[5] и Райко Жинзифов. Тримата си кореспондират с Георги Раковски, когото Станишев и Жинзифов срещат в Одеса, на път за руската столица.^[6]

След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането.^[7] Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на Владимир Дал.

В свои спомени^[8] Иван Вазов пише, че в Букурещ в 1877 г. при отварянето на Руско-турската война е видял Любен Каравелов, Марин Дринов, Константин Станишев и други българи от Русия „да се навъртат“ при полковник Паренсов и княз Черкаски в руската главна квартира. Всъщност, по време на войната Константин Станишев е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, а по време на Временното руско управление е вицегубернатор на Видин. След Освобождението Станишев за известно време е вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите.^[9] Предлаган му е министерски пост, както и пост в създадения от Александър Батенберг Държавен съвет, но Станишев отказва, тъй като не одобрява суспендирането на конституцията и се завръща при семейството си в Москва.^[3] От 1887 до 1893 година е директор на Императорския лицей. Умира в 1900 година.^[10]

Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841 – 1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879 – 1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в Москва в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици. В 1923 година като потомка на дворяни и дъщеря на чужденец Мария Станишева е административно изселена на север в Бяло море на Соловецките острови (Соловки) и живее там до 1926 г.^[11] когато се премества в Нижни Новгород. Там отново преподава, превежда, става уредник в музей и е приета в Секцията на научните работници. В 1932 Мария Станишева е арестувана^[12] и отново въдворена от ГПУ на принудително местожителство, този път в град Уляновск, където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад.^[13] Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.

Освен в Москва, също и в Луганск – родния град на Владимир Дал, има музей на негово име. Там една от дарителките е Олга Владимировна Станишева (1903 – 1985)^[14] – правнучка на именития учен. От имената ѝ съдим, че Константин Станишев е имал и син на име Владимир.