Константин Острожки

Константин Острожки (укр. Костянтин Василь Острозький) е маршал на Волиния (1550 – 1608), войвода на Киев (1559 – 1608), православен меценат – виден представител на благородническата фамилия Острожки.

Константин Васил Острожки
волински маршал и киевски войвода

Роден
Починал
Погребан Киевско-Печорска лавра, Украйна

Религия православие
Баща Константин Острожки (пълководец)
Константин Васил Острожки в Общомедия

Известен е най-вече като основател на Острожка типография, където спонсорира отпечатването на поредица книги между които е известната Острожка библия и един Острожки буквар, съдържащ произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър. [1]

БиографияРедактиране

Роден е вероятно на 2-ри (по други данни 11-ти[2]) февруари 1526 г. (в други източници 1527 г.[3]) като по-малкия син на Константин Иванович Острожки. Детството и младостта си прекарва в Туров. След смъртта на баща си той е отгледан от майка си Олександра Семенивна Слуцка от рода Олелкович-Слуцк. Получава добро образование в православен дух.

На 5 декември 1559 г. е издадена царска привилегия на княз Константин Острожки за Киевското войводство, което го прави управител на областта. Неговите владения се намират в Подолие, Галиция и Волин, включително около 300 града и няколко хиляди села.

В края на Ливонската война (от 1577-1582 г.) Острожки, начело на дворянската армия безуспешно обсажда Чернигов през 1579 г., който е част от Московската държава. Неспособни да превземат крепостта, отрядите под негово командване опожаряват покрайнините на Чернигов, ограбват Елецкия Успенски манастир и опустошават околните земи до Путивл, Стародуб и Почеп.

Той се грижи за развитието на образованието, издаването на книги, създаването на училища и покровителството на учените. По негова молба преподобният Иов става игумен на Дубенския Кръстоносен манастир, намиращ се в неговите територии. За поддържане на православието той организира колегиум в Острог, прераснал впоследствие в академия, след това създава две печатници – в Острог и в Дерман. През 1581 г. под неговото покровителство книжовниците Иван Федоров и Пьотър Мсциславец издават древноруска Библия (позната още като Острожката библия) в печатницата му в Острог.

По време на изборите за крал на Жечпосполита през 1587 г. княз Константин Острожки подкрепя кандидата Сигизмунд Ваза, който печели тези избори.

Княз Острожки участва активно в потушаването на въстанието в Била Церква и казашкото въстание на К. Косински. Допринася за строежа на църковната катедрала в Брест през 1596г. Той многократно заявява несъгласието си с официалната политика на Сейма в Жечпосполита, отправя писма до краля, до православните епископи в опитите си да защити източното православие в предимно католическата Полско-Литовска държава. Опитва се да осуети обявяването на Брестката църковна уния през 1596 г. Участва в събитията от Смутното време от историята на Московието, като през 1602 г. той приема бъдещия цар Лъже-Дмитрий I.

СемействоРедактиране

Константин-Василий Острожки е женен за София Тарновска (1534-1571), дъщеря на галицкия магнат Ян Амор Тарновски (1488-1561).

Деца:

  • Иван (Януш, 1554-1620), управител на Волин и кащелян на Краков;
  • Елизавета София Пелагея (ум. 1599); 1-ви съпруг от 1575 г. – кащелян Виленски Ян Кишка (1552-1592); 2-ри съпруг от 1593 г. – Христофор Радзивил  (1647 г.);
  • Катерина Анна (починала 1579 г.), първата съпруга (от 1578) на княз Христофор Радзивил  (1547-1603);
  • Константин (1563-1588), староста на Владимир и Переяслав;
  • Олександър (1571-1603), управител на Волин.

ПаметРедактиране

През 1913 г. във Вилнюс (Литва) е осветен храм-паметник, посветен на 300-годишнината на К. К. Острожки. На паметната плоча със златни букви е изписано: „В памет на ревнителя и защитника на православния народ“.

През 2000 г. в гр. Острог е поставен паметник на князете Острожки.

Украинската православна църква на Киевската патриаршия на Поместния събор през 2008 г. канонизира княза като благоверен[4].

На 12 май 2008 г. в негова чест е издигнат паметен кръст на територията на Брестската крепост до гарнизонния храм „Свети Николай“.

ИзточнициРедактиране

Острожский Константин Константинович. - В: Большая Российская Энциклопедия (БРЭ) <https://w.histrf.ru/articles/article/show/ostrozhskii_konstantin_konstantinovich>.

БележкиРедактиране