Константин Пенчев

български юрист

Константин Любенов Пенчев е български юрист, съдия, политик, народен представител в XXXIX народно събрание (2001 — 2004 г.)[1], председател на Върховния административен съд (2004 — 2010 г.), 2-ри национален омбудсман на България (2010 — 2015 г.)[2] и член на Конституционния съд на България (2015 — 2024 година).[3]

Константин Пенчев
български юрист
Роден
21 март 1952 г. (70 г.)
Учил вСофийски университет
ПартияНДСВ
Народен представител в:
XXXIX НС   

БиографияРедактиране

Роден е на 21 март 1952 г. в София. Завършва висше образование в Юридическия факултет на Софийския университет през 1976 г.[4]

От 1977 до 1978 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. От 1979 до 1981 г. е младши съдия там. След това, до 1984 г. е председател на Свогенския районен съд. От 1984 до 1986 г. работи като специалист в отдел „Договорен и правен“ на Министерството на външните работи. От 1986 до 1989 г. е съдия в Софийския окръжен съд, а от 1989 до 1994 г. негов заместник-председател.[4]

От 1994 до 2004 г. работи като адвокат към Софийската адвокатска колегия.[4]

Пенчев е народен представител в XXXIX народно събрание от 2001 г., в което е член на комисиите по икономическа политика и по правни въпроси, председател на Временната комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание, член на Временната парламентарна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията, член на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи, член на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и председател на Групата за приятелство с Либия.[4] Избран е в София-окръг от листата на Национално движение „Симеон Втори“.[5]

През март 2004 г. е избран за председател на Върховния административен съд от Висшия съдебен съвет и е назначен с указ на президента Георги Първанов.[6] На 22 март 2004 г. поема длъжността Председател на Върховния административен съд (ВАС).[4] През май 2004 г. издига кандидатурата на тогавашния председател на трето отделение на ВАС и член на Висшия съдебен съвет Венета Марковска за зам.-председател на административния съд.[7]

От 20 октомври 2010 г. е национален омбудсман на България.[4] През 2015 г. се кандидатира за втори мандат, но губи с 82 гласа в XLIII народно събрание срещу 129 гласа за Мая Манолова.[2]

През октомври 2015 г. Парламентът избира Пенчев за съдия в Конституционния съд.[8][9]

Говори френски, английски и руски език.[4] Има две деца.[10]

БиблиографияРедактиране

  • Административнопроцесуален кодекс. Коментар, заедно с Иван Тодоров, Георги Ангелов, Богдан Йорданов, изд. Сиела, 2006, ISBN 978-954-649-927-1, 524 стр.

ИзточнициРедактиране

  1. Профил на народния представител Константин Пенчев в сайта на 39-то Народно събрание.
  2. а б Рилска, Биляна. Мая Манолова е избрана за омбудсман (допълнена и видео). // Дневник, 30.07.2015. Посетен на 30.07.2015.
  3. Публикация в сайта на Българското национално радио със заглавие „Парламентът избра Константин Пенчев за конституционен съдия“; 8-ми октомври 2015 година.
  4. а б в г д е ж Биография на Константин Пенчев. // ombudsman.bg, официален уебсайт. Посетен на 4 август 2013.
  5. Списък на депутатите от 39-ото Народно събрание. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 21 юни 2001. Посетен на 4 август 2013.
  6. Парламентът прекрати депутатския мандат на Константин Пенчев. // mediapool.bg. Mediapool.bg, 19 март 2004. Посетен на 4 август 2013.
  7. Константин Пенчев си предлага нов заместник във ВАС. // mediapool.bg. Mediapool.bg, 5 май 2004. Посетен на 4 август 2013.
  8. constcourt.bg[неработеща препратка]
  9. parliament.bg
  10. Дачкова, Доротея. Пенчев и Велчев с „Чисти ръце“. // Сега.БГ. Сега АД, 11 май 2006. Посетен на 4 август 2013.

Външни препраткиРедактиране

Гиньо Ганев национален омбудсман (20 октомври 2010 – 20 октомври 2015) Мая Манолова