Отваря главното меню

Константин Ангелов Помянов или Поменов (изписване до 1945 година Константинъ Помѣновъ) е български политик, публицист и юрист от края на XIX век. Първоначално членува в Прогресивнолибералната, а по-късно преминава в Народнолибералната партия[1].

Константин Помянов
български политик

Роден
Починал
24 август 1913 г. (63 г.)
Политика
Депутат
УС   I ОНС   IV ОНС   III ВНС   VII ОНС   V ВНС   XV ОНС   

БиографияРедактиране

 
Константин Помянов

Помянов е роден в град Прилеп на 5 май 1850 година.[2] Син е на Ангеле Поменов - Чауша, беден терзия (шивач). Учи в родния си град при Йордан Хаджиконстантинов Джинот в 1859 - 1860 година, а в 1861 - 1864 е ученик и прислужник на учителя Васил Алексиев. От 1864 година става ученик и помощник-преподавател на Кузман Шапкарев, който го описва като „най-острийт и най-духовитийт не само между прилепските тогашни ученици, но и между всички, които през 30-годишното ми в разни места учителствувание съм имал“. С негова помощ през 1865 година Помянов успява да се запише като стипендиант в шестокласната гимназия на Йоаким Груев в Пловдив, където учи в следващите три години.[3] Между 1868 и 1869 година е учител и читалищен деец в Пловдив, а в края на 1869 година и в Одрин. През 1869 година е временен дописник на вестник „Македония“. През 1870 година завършва гимназия в Табор, Австро-Унгария и гимназия в Прага между 1872 - 1874 година с финансовата подкрепа на Евлоги Георгиев. Започва да следва философия в Прага[4], но се прехвърля във Виена, където завършва право през 1877 година като стипендиант на Добродетелната дружина.[5] Става помощник секретар във Виенския съд през 1878 г.[4]

След освобождението на Княжество България е депутат в Учредителното народно събрание през 1879 година като делегат на българското дружество „Напредък“ във Виена. Участва в изработването на Търновската конституция. Помянов е неин докладчик пред събранието. През 1880 година живее във Франция и Италия. В 1881 година защитава докторат в Хайделберг, Германия,[6][7] след което е член на Апелативния съд в София. Същата година заедно с Димитър Македонски, Д. Оклев, Георги Разлогов основава Българомакедонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. През 1882 година работи като адвокат.[4]

Редактор и собственик на вестник „Светлина“ (1882/83). Избран е за депутат в 3-то ОНС, а след това е министър на правосъдието в правителството на Драган Цанков от 1 (12) януари 1884 година до 29 юни (11 юли) 1884 година и по-късно в правителството на Стефан Стамболов от 19 ноември (1 декември) 1893 до 19 (31) май 1894 година). След подаването на оставката си работи като съдия и адвокат.[4]

През декември 1895 година е делегат от Свищовското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация В 1902 - 1903 година е дипломатически агент във Виена.[8]

Умира в 1913 година. Баща е на дипломата Светослав Поменов.

БележкиРедактиране

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 369.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 35, ISBN 954-528-790-X
  3. Кузман Шапкарев, "Материали за възраждането на българщината в Македония", Издателство "Български писател", София, 1984, Част първа, глава Първо, четиригодишно мое учителствувание в гр. Прилеп от 1861 до 1865 год., стр. 147-149. Посетен на 27.04.2015.
  4. а б в г Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.536.
  5. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 333.
  6. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр. 129
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 202.