Уикипедия

Костадин Самарджиев Джемото

български революционер
(пренасочване от Константин Самарджиев Джемото)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Самарджиев.

Костадин Самарджиев, наречен Джемото,[1] е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Костадин Самарджиев
български революционер
1908 г. Фото Димитър Крепиев, София. Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
1 август 1911 г. (27 г.)
Семейство
Подпис
Костадин Самарджиев в Общомедия

Биография редактиране

 
Революционери през 1908 г. Самарджиев е първият седнал отляво надясно, до Чернопеев.

Костадин Самарджиев е роден на 15 май 1884 година в струмишкото село Дабиля, тогава в Османската империя.[4] Учи в Струмица,[3] след което завършва българското педагогическо училище в Скопие през 1903 година.[2] В Скопие другарува с Христо Бабамов, Илия Маказлиев и велешанеца Алексо Мартулков.[3] Учителства в Дабиля между 1903 – 1904 година и Робово 1904 – 1905 година.[2][5]

Развива революционна дейност в Струмица и Струмишко заедно с учителите Петър Хаджийорданов от Кавадарци и Иван Чонтев от Велес работи сред българите екзархисти, докато сред гъркоманите работят струмичаните Славчо Клямбов, Панде Куюмджиев и Георги Хаджикотарев.[3] В 1905 година е част от председателството на Струмишкия окръжен конгрес.[6][3] През лятото на 1905 година е арестуван и лежи в солунския затвор Еди куле. От май 1906 до юли 1908 година е четник при Христо Чернопеев.[2] Секретар е на Струмишкия околийски революционен комитет заедно с Георги Хаджикотарев, Глигор Манов, Наке Динков, Панде Куюмджиев, Славчо Клямбов, Ефтим Бабамов, Гьошо Гърчев и Тома Попстоянов. През януари 1906 година организира масови демонстрации в Струмица по повод убийството на петима селяни от Струмичко. Около 8 000 души от града и околностите, начело с поп Васил Петров Испирски от Робово, искат от струмишкия каймакам прекратяване на политическите убийства.[3]

 
Учредителен конгрес на НФП, август 1909 г. Самарджиев е третият седнал отляво надясно.

След Младотурската революция от юли 1908 година се легализира и е мюдюр в Струмишко.[5] През април 1909 година е начело на струмишки доброволци в младотурския поход към Цариград за потушаване на опита на Абдул Хамид II за контрапреврат.[7] През август 1909 година е между учредителите на Народна федеративната партия (българска секция) в Солун. През декември 1909 година напуска партията и заедно с Чернопеев, Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикаля Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.[8] В началото на 1910 година четиримата минават в България. Джемото е временно интерниран във Враца заедно с Хаджиманов по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.[9]

 
Самарджиев като четник, 1910 г.

В средата на май 1910 сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Костадин Самарджиев заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско, е първото им сражение с турските гранични постове.[10] През есента на 1910 година Самарджиев е назначен за ръководител на струмишкия околийски комитет на БНМОРО.[11]

Джемото загива край родното си село на 1 август 1911 година в престрелка с останалия на турска страна Атанас Караманов, който също загива.[5][2][12][13]

Думбалаков пише за Джемото:

„ Едно от хилядите деца на революцията, Джемо бе изпитан борец и активен местен деятел... буден българин.[14] “

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34.
  2. ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  3. ↑ а б в г д е Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 234. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, Обяснителен текст, стр. 40, 55.
  5. ↑ а б в Костадинъ Самарджиевъ // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 13.
  6. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 242. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 281–282. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 250.
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 101 - 110.
  10. ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 256.
  11. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 286. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 131.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 415.
  14. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 61.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костадин_Самарджиев_Джемото&oldid=12024742“.