Отваря главното меню

Константин Самарджиев Джемото

български революционер
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Самарджиев.

Константин (Костадин) Самарджиев, наречен Джемото[1], е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Константин Самарджиев
български революционер
1908 г. Фото Димитър Крепиев, София. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
1 август 1911 г. (27 г.)
Подпис Signature of Konstantin Samardzhiev (vectorized).svg
Константин Самарджиев в Общомедия
Седнали от ляво надясно: Костадин Самарджиев, Христо Чернопеев, Петър Китанов.
Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.

БиографияРедактиране

Костадин Самарджиев е роден на 15 май 1884 година в струмишкото село Дабиля, тогава в Османската империя[2]. Завършва българското педагогическо училище в Сяр през 1903 година и учителства в Дабиля между 1903-1904 година и Робово 1904-1905 година. През лятото на 1905 година е арестуван и лежи в солунския затвор Еди куле. От май 1906 до юли 1908 година е четник при Христо Чернопеев. След Младотурската революция от юли 1908 година е назначен за Мюдюр в Струмишко и Новоселско.[3]

През 1909 година той е между учредителите на Народна федеративната партия (българска секция) в Солун. По настояване на Христо Чернопеев Джемото става мюдюрин в Ново село. През декември 1909 година Джемото заедно с другите струмишки дейци, напуска партията и заедно с Чернопеев, Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикаля Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.[4] В началото на 1910 година четиримата минават в България и Джемото е временно интерниран във Враца заедно с Хаджиманов по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.[5]

В средата на май 1910 сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Константин Самарджиев заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове.[6] Джемото загива край родното си село на 1 август 1911 година в престрелка с останалия на турска страна Атанас Караманов, който също загива.[3][7][8]

Думбалаков пише за Джемото:

Едно от хилядите деца на революцията, Джемо бе изпитан борец и активен местен деятел... буден българин.[9]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.34
  2. Албум-алманах „Македония“, София, 1931, Обяснителен текст, стр. 40, 55.
  3. а б Илюстрация Илинден, година ХV, март 1943, книга 3 (143), стр. 13.
  4. Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 250.
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 101 - 110.
  6. Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 256.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 131.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 61.