Константин Станишев (просветен деец)

просветен деец
Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Станишев.

Константин Наков Станишев (на руски: Константин Николаевич Станишев) е български обществен деец и просветител, член на Българската академия на науките.

Константин Станишев
български просветен деец
Роден
1840 г.
Починал
1900 г. (60 г.)
Семейство
БащаНако Станишев
Братя/сестриАлександър Станишев

Биография

редактиране
 
Български студенти в Москва. Надписана: Москва 1861 г. мая 25. Ученици – Българчета що са на нозе. [от дясно наляво]: Петко Каравелов – от Копривщица, Иван Христович – от Габрово, Нешо Бончев – от Панагюрище, Константин Бонев – от Търново, Павел Теодорович – от Лясковец, Райко Жинзифов – от Велес, Марин Дринов – от Панагюрище, Коста Везенков – от [Крушево], Младен Желязков – от Лозенград. Седнали от дясно наляво: Андрей Стоянов – от Воден, Васил Караконовски – от Ловеч, Димитър Фингов – от [Калофер], Кирко Киркович – от Сопот, Васил Попович – от Браила, архимандрит Софроний Хилендарски – от Пирот, Коста Станишев – от [Кукуш], Петър Теодоров – от Панагюрище, Константин Геров – от Копривщица, Тодор (Божидар) Запрянов – от с. Коручешме – Хасковско, Инок Теодосий Рилец, иконописец, Любен Каравелов – от Копривщица

Роден е в 1840 година в Кукуш – тогава в Османската империя. Син е на Нако Станишев – известен възрожденски деец. Единият му брат Милош Станишев е главен прокурор на България, а лекарите Константин Димитров Станишев и професор Александър Станишев са му племенници.

Константин Станишев учи в Москва, за където заминава в 1859 година заедно с Райко Жинзифов, Никола Делииванов, Георги Стаменов и Андрей Стоянов. Завършва образованието си в 1863 година, като междувременно се жени за Мария Владимировна Дал – дъщеря на руския езиковед и писател Владимир Дал. Преподава математика в Московския императорски лицей, на който впоследствие става и директор.[1] Един от възпитаниците на лицея го обрисува по следния начин:

Константин Накович (Николаевич) Станишев, преподавател, а по-късно директор на Лицея на Царевич Николай, ни преподаваше математика в последните три горни класа. По волята на съдбата този преподавател на безстрастна наука ни се случи с горещ и суров нрав. Станишев беше старши учител в лицея и беше много влиятелен и силен в администрацията му. След Катков на практика той беше неговият фактически управител. Тази власт той беше придобил постепенно и като човек смел и талантлив изпълняваше тази си роля майсторски. След смъртта на Катков той стана официален директор на лицея... Широко образован, той обаче беше рязък, невъзпитан и с тираничен характер... В педагогическите си възгледи Станишев беше убеден привърженик на желязната дисциплина и строгите мерки.[2]

Константин Станишев има изключително влияние в средата на славянофилите. На забележителна снимка от 1861 г., направена в Москва и запечатала образите на 21 от първите български студенти там, той е на първия ред по средата.[3][4]

Константин Станишев е близък приятел на Константин Миладинов[5] и Райко Жинзифов. Тримата си кореспондират с Георги Раковски, когото Станишев и Жинзифов срещат в Одеса, на път за руската столица.[6]

След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането.[7] Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на Владимир Дал.

В свои спомени[8] Иван Вазов пише, че в Букурещ в 1877 г. при отварянето на Руско-турската война е видял Любен Каравелов, Марин Дринов, Константин Станишев и други българи от Русия „да се навъртат“ при полковник Паренсов и княз Черкаски в руската главна квартира. Всъщност, по време на войната Константин Станишев е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, а по време на Временното руско управление е вицегубернатор на Видин. След Освобождението Станишев за известно време е вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите.[9] Предлаган му е министерски пост, както и пост в създадения от Александър Батенберг Държавен съвет, но Станишев отказва, тъй като не одобрява суспендирането на конституцията и се завръща при семейството си в Москва.[3] От 1887 до 1893 година е директор на Императорския лицей. Умира в 1900 година.[10]

Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841 – 1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879 – 1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в Москва в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици. В 1923 година като потомка на дворяни и дъщеря на чужденец Мария Станишева е административно изселена на север в Бяло море на Соловецките острови (Соловки) и живее там до 1926 г.[11] когато се премества в Нижни Новгород. Там отново преподава, превежда, става уредник в музей и е приета в Секцията на научните работници. В 1932 Мария Станишева е арестувана[12] и отново въдворена от ГПУ на принудително местожителство, този път в град Уляновск, където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад.[13] Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.

Освен в Москва, също и в Луганск – родния град на Владимир Дал, има музей на негово име. Там една от дарителките е Олга Владимировна Станишева (1903 – 1985)[14] – правнучка на именития учен. От имената ѝ съдим, че Константин Станишев е имал и син на име Владимир.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1897 – след 1945)
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943)
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1886 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
(1881 – ?)
 
Катерина Червениванова
(1882 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1912 – след 1945)
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 
  1. Бугаева, Валентина Николаевна. Консервативно-педагогическая концепция М.Н. Каткова, диссертация на соискание ученой степени кандидата педагогических наук, Смоленский государственный университет, Смоленск – 2007
  2. Вишняков, П. М. В Катковском лицее. Записки старого пансионера (1875—1882), Москва, 1908. Вып. 1. с. 95—96
  3. а б Яновски, Борис. От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост, „Поглед“, 25 май 1970
  4. Първи българи – възпитаници на Московския университет „М. В. Ломоносов“ през възраждането, Проф. Христо Йонков, „Нова Зора“ - брой 43 - 25 ноември 2008 г. // Архивиран от оригинала на 2021-06-15. Посетен на 2010-12-11.
  5. „Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“, Глава 4, Димитър Райков, Партиздат, София, 1986
  6. НБКМ, Раковски, I Б. 507 (стар инв. № 6872); в-к Македония, бр. 144 от 30. I. 1921; Македонски преглед, II, 1926, кн. 4, с. 72—73
  7. Бобчев, Стефан С. Ксенофонт Райко Жинзифов, Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747
  8. Иван Вазов, Утро в Банки – Срещите ми с Любена Каравелов, Разкази, 1905 г.
  9. Станев, Камен. Македонските бежанци в България — участници в нейния политически и културен живот, Глава 3
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 611.
  11. КНИГИ ПАМЯТИ ЖЕРТВ ПОЛИТИЧЕСКИХ РЕПРЕССИЙ В СССР, Книга памяти жертв политических репрессий в Нижегородской области / Комис. по восстановлению прав реабилитир. жертв полит. репрессий Нижегор. обл., Гос. арх. Нижегор. обл.— Н. Новгород.
  12. Станишева Мария Константиновна. Книга Памяти Жертв Коммунистического Террора
  13. За Мария Константиновна Станишева
  14. За Олга Владимировна Станишева, архив на оригинала от 17 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141117090337/http://dal.lg.ua/about_museum/donors, посетен на 15 май 2012 
Михаил Катков директор на Московския императорски лицей
(1887 – 1893)
Владимир Грингмут