Константин Циолковски

руски и съветски учен

Константин Едуардович Циолковски (на руски: Константин Едуардович Циолковский) или Конста̀нти Чолко̀вски (на полски: Konstanty Ciołkowski), герб Ястшембец е руски учен и философ от полски произход.

Константин Циолковски
Константин Едуардович Циолковский
руски учен
Константин Циолковский.jpg
Роден
Починал
Погребан Калуга, Русия

Етнос руснаци
Религия атеизъм
Награди Червено знаме на труда (СССР) (1932)[1]
орден Света Анна III степен[1]
Орден „Свети Станислав“ III степен[1]
Орден „Свети Станислав“
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Панпсихизъм
Подпис Konstantin Tsiolkovsky signature.svg
Константин Циолковски в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Герб „Ястшембец"
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан, в семейството на Мария Иванова Юмашева и Едвард Игнатевич Чьолковски. Баща му е от полски аристократичен произход, представител на волинската шляхта, а майка му е с руско-татарски корени.[2]

Обикновено с децата се е занимавала майката. Именно тя научава Константин да чете и пише, запознава го с аритметиката. На девет години Костя Циолковски се разболява от скарлатина. В резултат на усложненията настъпили след болестта той губи част от слуха си. Трудното чуване лишава момчето от много детски забави и впечатления.

През 1869 година той постъпва в гимназия. Бъдещият учен не блести с големи успехи. Предметите са били много, и на полуглухото момче не е било леко да се учи. Отгоре на всичко заради пакости неведнъж е попадал в карцера.

През 1870 година, когато Циолковски е само на 13 години, умира майка му.

В 1871 година баща му го изпраща в Москва. Там той усвоява физиката, диференциалното и интегрално смятане, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия.

През 1876 година баща му го прибира обратно във Вятка (Киров) където Константин става частен репетитор. През свободното си време Циолковски продължава да се занимава в градската библиотека. През 1880 година той издържа изпитите за учителско звание и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Там той се жени за Варвара Евграфовна Соколова. Младото семейство започва да живее отделно и Циолковски си прави лаборатория вкъщи.

Там той разработва основата на кинетичната теория за газовете и изпраща своите изчисления в Руското физико-химическо общество в Санкт-Петербург. Скоро след това получава отговор от Менделеев, че кинетичната теория на газовете вече е открита преди 25 години. Все пак в Санкт-Петербург проявяват интерес към надарения учител от Вятка и го канят да влезе в състава на гореспоменатото общество.

 
Илюстрация към статията „Возможен ли металлический аэростат“ (1893)

През 1892 година Константин Циолковски е назначен за учител в Калуга. Там той построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти.

През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва писането на своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса – навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други.

Циолковски е автор на редица философски трудове, които му отреждат място сред най-видните представители на руския космизъм. Изповядва утопични възгледи за бъдещото обществено устройство на човечеството, които имат множество допирни точки със социалните утопии на Николай Фьодоров (чиито идеи вдъхновяват Циолковски и за научните му търсения) и Валериан Муравьов. Циолковски аргументира съществуването на разумни сили във вселената, които са достигнали много по-високо ниво на развитие от земната цивилизация и помагат на хората в тяхната еволюция. Като крайна цел на усъвършенстването на човечеството в процеса на еволюцията Циолковски приема освобождаването от страданието, което приближава възгледите му до будизма.

През 1919 г. Циолковски е избран в социалистическата Академия (бъдещата Академия на науките на СССР), а на 9 ноември 1921 година му е назначена пожизнена пенсия за заслуги в науката.

Умира на 19 септември 1935 г. в град Калуга.

Паметници и мемориалиРедактиране

БиблиографияРедактиране

 
Титулна страница на трактата „Воля Вселенной. Неизвестные разумные силы“, 1928
  • Аэроплан, или птицеподобная (авиационная) летательная машина: Исследование К. Циолковского. М.: Унив. тип., 1895, 46 с.
  • Грёзы о земле и небе и эффекты всемирного тяготения. М.: А. Н. Гончаров, 1895, VI, 143 с.
  • Самостоятельное горизонтальное движение управляемого аэростата: (Новые формулы сопротивления воздуха и движения аэростата). Одесса: Центр. типо-лит., 1898, 22 с.
  • Вопросы воздухоплавания: (По поводу трудов по воздухоплаванию 7-го Отд. Имп. Рус. техн. о-ва, за период 1895—1900 гг.). СПб.: тип. П. П. Сойкина, ценз. 1900, 18 с.
  • Успехи воздухоплавания в XIX веке. [СПб.]: тип. П. П. Сойкина, ценз. 1901, 10 с.
  • Защита аэроната. — Калуга: изд. и собственность авт., 1911 (тип. Е. Г. Архангельской), 8 с.
  • Простейший проект чисто металлического аэроната из волнистого железа. Калуга: изд. авт., 1914 (тип. С. А. Семёнова), 10 с.
  • Образование земли и солнечных систем: (Маленькие очерки). Калуга: изд. и собственность авт., 1915 (тип. С. А. Семёнова), 16 с.
  • Таблица дирижаблей из волнистого металла. Калуга : тип. С. А. Семёнова, 1915, 24 с.
  • Дополнительные технические данные к построению металлической оболочки дирижабля без дорогой верфи; Отзыв Леденцовского общества о моём дирижабле. Калуга: Изд. лица, пожелавшего остаться неизвестным, 1915, 10 с.
  • Гондола металлического дирижабля и органы его управления. [Калуга]: [б. и.], [1916], 24 с.
  • Воздушный транспорт. Калуга: изд. авт., [1916], 20 с.
  • Горе и гений. Калуга: изд. и собств. авт., 1916 (тип. С. А. Семёновой), 9 с.
  • Монизм вселенной (Конспект. Март 1925 г.). Калуга: Б. и., 1925 (1-я Гос. типо-лит.), 32 с.
  • Образование солнечных систем (извлечение из большой рукописи 1924—1925 года. Ноябрь 1925 года) и споры о причине космоса. Калуга: Б. и., 1925 (1-я Гос. типо-лит. ГСНХ), 33 с.
  • Космическая ракета: Опытная подготовка. [Калуга]: Гостип. КГСНХ, [1927], 24 с.
  • Ум и страсти… Калуга: автор, 1928 (тип. Кал. губ. сов. нар. хоз.), 27 с.
  • Общественная организация человечества (Вычисления и таблицы). Калуга: автор, 1928 (гостип. ГСНХ), 32 с.
  • Космические ракетные поезда: (С биографией К. Э. Циолковского С. В. Бессонова). Калуга: Коллектив секции науч. работников, 1929, 38 с.
  • Воля вселенной: Неизвестные разумные силы… Калуга: Автор, 1928 (Гостип. КГСНХ), 23 с.
  • Избранные труды К. Э. Циолковского; с биогр. очерком проф. Н. Д. Моисеева; под общ. ред. инж.-мех. Е. В. Латынина. М.-Л.: Госмашметиздат, 1934
    • Кн. 1. Цельнометаллический дирижабль, 270 с.
    • Кн. 2. Реактивное движение, 216 с.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Произведения на Константин Циолковски в превод на българскиРедактиране