Константин III (узурпатор)

Флавий Клавдий Константин, приет в историята като Константин III (на латински: Flavius Claudius Constantinus), е анти-император, който узурпира властта в Западната Римска империя, провъзгласен за император от легионите в Британия през пролетта на 407 г., след като те получават заповед да изоставят острова и да се изтеглят в Галия.

Константин III
Flavius Claudius Constantinus
римски узурпатор
Solidus Constantius III-RIC 1325 (obverse).jpg
Роден
Починал
Семейство
Деца Констанс II
Амброзий Аврелиан
Константин III в Общомедия

В 408 г. Константин III обявява сина си Констант II за съимператор със сан цезар. Галия и Испания се присъединяват към неговите владения. В следващите две години земите подвластни на Константин са пометени и опустошени от нахлувания на вандали, свеби и алани. Испания се отцепва под властта на Геронтий и Максим.

През 411 г. узурпатора е обсаден в Арл, окончателно губи популярност и военачалниците му го предават на поддръжниците на император Флавий Хонорий. Константин III е отведен в Италия където е екзекутиран.


Монетно изображение на Константин III

Външни препраткиРедактиране