Контесина де Барди

господарка на Флоренция

Лота де Барди (Lotta de' Bardi), позната като Контесѝна де Бàрди (на италиански: Contessina de' Bardi; * 1390, Флоренция, Флорентинска република; † 1473, пак там) е флорентинска благородничка от рода Барди, който е едно от най-богатите семейства във Флоренция, но след разпадането на семейната банка през 1343 г. властта и значението му значително намалява. Тя е господарка на Флоренция чрез брака си с Козимо де Медичи Стария, де факто господар на Флоренция.

Контесина де Барди
господарка на Флоренция
Посмъртен портрет на Контесина вероятно от Кристофано дел Алтисимо, XVI век
Лични данни
Управление1434 - 1464
Родена1390
Флоренция, Флорентинска република
Починала1473
Флоренция, Флорентинска република
Предшествана отникого
ПотомциПиеро „Подагрения“
Джовани
Наследена отЛукреция Торнабуони
Семейство
БракКозимо де Медичи Стария
ДинастияБарди по рождение
Медичи по брак
БащаАлесандро ди Соцо де Барди
МайкаЕмилия (Камила) Панокиески
Герб
Контесина де Барди в Общомедия

Произход

редактиране

Контесина е родена в семейството на Алесандро ди Соцо де Барди, граф на Вернио, и Емилия (или Камила), дъщеря на Раниеро ди Галдо Панокиески, граф на Елчи. Представителка на рода Барди, нейното някога много богато семейство фалира след неизплащане на финансовите заеми, предоставени на краля на Англия Едуард III. Въпреки финансовата криза Барди успяват да поддържат лукс, като инвестират преди всичко в земи, замъци и крепости по северните граници на Република Флоренция, на които са господари. Освен това те са уважавани като прочуто семейство и се радват на известно значение като феодали и професионални военни – качества, които представляват голям интерес за Медичите. Така Медичите биха разполагат с въоръжено крило, което да използват в стратегията на, макар и принудително изграждане и на поддържане на консенсуса, който би довел до тяхната политическа хегемония.

Биография

редактиране

През 1415 г. 25-годишната Контесина се жени за Козимо, син на банкера Джовани ди Бичи де Медичи, след което двамата заживяват при родителите му. Бракът осигурява на семейството на съпруга ѝ необходимото благородничество, престиж и военна подкрепа за установяване на властта на Медичите във Флоренция.

Козимо и Контесина имат две деца: Пиеро, роден през 1416 г., и Джовани, роден през 1421 г. Освен това Контесина приема извънбрачното дете на Козимо, Карло.

През 1433 г. съпругът ѝ е прогонен от Флоренция и Контесина намира убежище във Вилата на Медичите в КафаджолоМуджело). Тя се завръща в града след триумфа на Козимо на следващата година, който де факто е номиниран за господар на Флоренция – титла, която той ще запази до смъртта си.[1]

През 1444 г. започва работата по изграждането на нова резиденция за семейството – разкошният Палацо Медичи на ул. „Ларга“ (днешна ул. „Кавур“ във Флоренция), поръчан от Козимо на флорентинския архитект Микелоцо . Още преди края на строителните работи семейството се нанася там.

Контесина се радва на добри отношения със съпруга си, основани на нежни чувства. Двамата успяват да поддържат перфектно разбирателство: тя се занимава с управлението на домакинството, а той – с вътрешната и външната политика на Флоренция.[2] В допълнение към типичните задължения на домакиня Контесина помага, със своята строга и аристократична осанка, на съпруга си Козимо в посрещането на високопоставени личности в семейния дворец, като сина на херцога на Милано Франческо Сфорца, Галеацо Мария.[3] Бракът не се пропуква дори в лицето на извънбрачната връзка на съпруга ѝ с Мадалена – черкезка робиня, купена във Венеция, от която връзка се ражда извънбрачният син Карло[4], посрещнат и след това отгледан в семейния дворец като законно потомство.

Изключително религиозна, Контесина възстановява манастира „Сан Лука“ на ул., „Сан Гало“ и поради тази причина е в близък контакт с архиепископа на Флоренция Антонино Пиероци (бъдещ светец).

Последните години от живота ѝ са помрачени от поредицата траури в семейството, която я засяга дълбоко. През 1459 г. умира едва 8-годишен, нейният внук Козимино, син на по-малкия ѝ син Джовани. Самият Джовани умира през 1463 г. През 1464 г. умира и съпругът ѝ. След смъртта на Козимо през 1464 г. тя отива да живее със сина си Пиеро „Подагрения“ и съпругата му Лукреция Торнабуони, с която е в добри отношения. Контесина надживява и Пиеро, който наследява баща си, но умира през 1469 г.

Контесина умира между 26 септември и 25 октомври 1473 г. на около 83-годишна възраст. Тя остава отправна точка за своите внуци и различни роднини – нейният внук Лоренцо Великолепни например нарича най-малката си дъщеря Контесина в нейна чест.

Контесина де Барди в масовата култура

редактиране

Тя е сред главните герои в 1-ви сезон ( 2016 ) на англо-италианския телевизионен сериал „Медичите – господари на Флоренция“ (I Medici: Masters of Florence) и в ролята ѝ е британската актриса Анабел Шоли. Също така в сериала, като второстепенен герой, е и баща ѝ Алесандро, изигран от британския актьор Дейвид Брадли.

Източници

редактиране
  • Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Roma, Newton Compton Editori, 2006 [1999], ISBN 8854105260
  • BARDI, Lotta, detta Contessina, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964. Посетено на 17 март 2023 г.
  • Orsola Gori, Contessina moglie di Cosimo ‘il Vecchio’. Lettere familiari Архив на оригинала от 2023-03-17 в Wayback Machine., на archiviodistato.firenze.it. Посетено на 17 март 2023 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Contessina de' Bardi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​