Концентрация на разтвор
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
В химията концентрацията най-общо е мярка за количеството вещество в единица обем от разтвора.
За да се концентрира един разтвор, трябва да се добави повече от разтвореното вещество или да се намали количеството на разтворителя. За да се разреди, е нужно да се увеличи количеството на разредителя или да се намали количеството на разтвореното вещество.
Освен в случая, когато две субстанции са напълно неподатливи на разтваряне, съществува концентрация, при която, ако се добави още разтворимо вещество, то не може да се разтвори. При това условие разтворът се нарича наситен. Точката на наситеност зависи от няколко фактора: температура, налягане и химичните свойства на разтворителя и разтвора.
Математическото изразяване на концентрацията може да бъде масово, обемно, моларно или числово.
Масовата концентрация (бележи се с w/v) е масата на разтвореното вещество към обема на разтвора. Изразява се с kg/l или производни, като mg/ml.
Обемната концентрация (обикновено се бележи с v/v) представлява отношението на обема разтворено вещество към обема на разтвора. Изразява се с l/l или производни, като ml/l. Използва се при разтвори на течност в течност, напр. разтвор на етилов алкохол във вода.
Моларната концентрация (моларността) представлява отношението на количеството вещество на разтвореното вещество към обема на разтвора. Измерва се в молове за литър (mol/l или производни като mmol/ml)
Нормална концентрация или нормалност е броят на грам-еквивалентите на разтвореното вещество в един литър. Когато се посочва дадена концентрация, би трябвало да се посочи при какви условия е измерена – температура, налягане. Ако изрично не е указано нещо друго, се приемат стандартни условия – 0 °C и 101 325 Ра или нормални условия – 20 °C и 101 325 Ра. За практически цели почти няма разлика между двете.
Молалността представлява отношението на количеството вещество на разтвореното вещество към масата на разтворителя. Измерва се в молове за килограм (mol/kg или производни като mmol/g).
Промилът е начин за изразяване на концентрация като отношение на частиците разтворено вещество към 1000 части разтвор. Бележи се с ‰. В повечето случаи се имат предвид милилитри разтворено вещество в 1000 милилитра (1 литър) разтвор (обемна концентрация)
Части на милион или ppm (parts per million) е отношение на частите разтворено вещество към 1 000 000 части разтвор.
Части на милиард или ppb (parts per billion) е отношение на частите разтворено вещество към 1 000 000 000 части разтвор.
Процентът, промилът, ppm и ppb показват само скалата на отношението между разтвореното вещество и разтвора. Затова е коректно да се посочва в какви части е съотношението – дали е маса към маса, обем към обем или маса към обем.