Отваря главното меню

Коняво е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Коняво
Общи данни
Население 767 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,102 km²
Надм. височина 548 m
Пощ. код 2540
Тел. код 07926
МПС код КН
ЕКАТТЕ 38432
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Коняво
Даниела Божилова
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Коняво се намира в Кюстендилската котловина, на североизток от гр.Кюстендил, на шосето София - Кюстендил - Скопие и отклонението за гр. Бобов дол, в югозападните поли на Конявската планина. Купно село.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Коняво (1949-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 716 997 1187 1263 1282 1301 1145 1369 1369 1115 817

ИсторияРедактиране

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова стъпка".

През римската епоха селището се нарича Спинопара.

В самото село са открити при археологически разкопки са открити останки от антично и късноантично селище. При осъществяване на изкопите за строеж на читалищната сграда и при благоустройствени мероприятия са разкрити солидни основи на дълбочина от 1 метър. Градежът им е от блокове споени с хоросан. Изкопани са долиуми, тухли, керемиди, съдове от глина и различни битови материали. От тук произхождат два жертвеника с гръцки надписи и оброчна плочка на Богинята майка (Хера, Кибела).

Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя Сердика - Пауталия.

В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и преддверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м на 2,70 м и височина 1,80 м. Преддверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени ит профилирани блокове, върху, които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до до 0,60 м., са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV – V век.

На 1,5 км северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между шосето за с. Дворище и р. Струма през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени черз трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството, че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог Митра, оброчна плочка на Тракисйкия конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени обощни дървета и не личат културни останки.[1]

В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът Ами Буе го посочва като "Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон". В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.

През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители – останалите турци живеели в Кюстендил.Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.

В края на ХІХ век селото има 10288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.

Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".

През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач". Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина" (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума", който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано.Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Обединение", което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев" (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК "Димитър Благоев" – с.Коняво.

Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.

РелигииРедактиране

Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство Коняво.
  • Читалище "Светлина" – действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности: Група за народни обичаи Лазарки; Клуб Млад приятел на книгата; Кръжок по народно творчество; библиотека с 12742 тома.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква "Преображение Господне" (1880).
  • Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.

ИкономикаРедактиране

До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма и бензиностанция.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор на 18 август

ЛичностиРедактиране

Родени в Коняво
Починали в Коняво

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.282-288.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.315;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.133.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. "Археологически паметници от Кюстендилски окръг", Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л.Слокоска, ДИ "Септември", София 1978, стр. 19