Координационно число

Координационно число в химията е броят на лигандите в дадено координационно съединение – броят на атомите или атомни групи, свързани непосредствено с централния атом на съединението.[1] Координационното число характеризира плътността на частиците в кристалната решетка и е свързано с нейната геометрия. То е цяло число между 1 и 16, като за повечето химични съединения е не повече от 8. Понятието е въведено за първи път през 1891 г. от Алфред Вернер като част от неговата координационна теория.

В повечето случаи координационното число е равно на броя на σ-връзките между лигандите и централния атом. Когато има σ- и π-връзки, (например при CN-, CO, N2 и PMe3), π-връзките не се вземат предвид.[2]

Координацонна геометрия

редактиране

Координационните числа по-големи от едно позволяват различни геометрични подреждания на лигандите спрямо централния атом. Не всички геометрии могат да бъдат представени чрез полиедри.[2]

Координационни числа 1-9

редактиране
Полиедрични символи
Кооординационен полиедър Координационно число Полиедрен символ Картинка
линеен 1 L-1
линеен 2 L-2
 
ъглов A-2
 
триътълна планарна 3 TP-3
 
тригонална пирамида TPY-3
 
Т-форма TS-3
 
тетраедър 4 T-4
 
квадратна планарна SP-4
 
seesaw система SS-4
 
петоъгълна планарна 5 P-5
 
тригонална бипирамида TBPY-5
 
квадратна пирамида SPY-5
 
октаедър 6 OC-6
 
пентагонлна пирамида PPY-6
 
тригонална призма TPR-6
 
пентагонална бипирамида 7 PBPY-7
 
октаедър с допълнителен връх OCF-7
 
тригонална призма с допълнителен

връх на квадратната стена

TPRS-7
 
куб 8 CU-8
 
квадратна антипризма SAPR-8
 
додекаедър DD-8
 
хексагонална бипирамида HBPY-8
 
октаедър с два допълнителни върха

в транс-положение

OCT-8
триагонална призма с два допълнителни

върха на триъгълна стена

TPRT-8
тригонална призма с два допълнителни

върха на квадратната стена

TPRS-8
 
тригонална тризма с три допълнителни

върха на квадратната стена

9 TPRS-9
 
хептагонална бипирамида HBPY-9
 

Координационни числа 10-16

редактиране

Координацинните числа над 9 са изключително редки за съединения с κ-връзки, за съединения с традиционна връзка M–L и често включват комбинация от големи метални йони, стерично ненаситени лиганди и специални лигандни структури, поддържащи по-висока координация.[3]

Координационните числа 10 и 11 са уникални за актинидните и лантанидните комплекси.[4] Координационното число 12 е открито в икосаедъра на борните клъстери.[4]

  • [Hf(BH4)4] с координационно число 12 има кубично октаедричен строеж, където BH4- е трихелатен лиганд с BH3 единици заемащи триъгълните страни на куб-октаедъра.[3]
  • [Th(H3BNMe2BH3)4] е с координационно число 15. Три от четирите H3BNMe2BH3 единици се свързват по κ4-начин, а една по κ3-начин.[3] Със същото координационно число е и [PbHe15]2+.[4]
  • [CoB16]- има най-високото координационно число откривано някога. Геометрията на молекулата е октаедрична антипризма.[3]

Източници

редактиране
  1. Речник на научните термини, Е.Б.Уваров, А.Айзакс, Издателство „Петър Берон“, София, 1992
  2. а б G. Connelly, Neil, M. Hartshorn, Richard, Damhus, Ture. Номенклатура по неорганична химия. Препоръки на IUPAC за 2005. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2009. ISBN 978-954-322-330-5. с. 137 – 186.
  3. а б в г 5.6: Coordination Numbers and Structures // Посетен на 15,11,2021.
  4. а б в 2.9D: High Coordination Numbers // Посетен на 15.11.2021.

Външни препратки

редактиране