Отваря главното меню

Копа Америка 2015 е 44-тото издание на футболния турнир Копа Америка. Провежда се в Чили между 11 юни – 4 юли 2015 г. Турнирът е организиран от футболната асоциация на Южна Америка – КОНМЕБОЛ. Участват всички 10 отбора тази конфедерация – Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай (шампион от предишното издание) и Чили, а бройката до 12 е попълнена от два поканени гостуващи отбора – традиционният гост Мексико и Ямайка, и двата от зона КОНКАКАФ. Домакините от Чили за първи път в историята печелят титлата (след четири загубени финала), след като побеждават Аржентина с 4:1 след изпълнения на дузпи.

Копа Америка 2015
2015 Copa América Chile.svg
Домакин
Flag of Chile.svg Чили
Период на провеждане
11 юни – 4 юли 2015
Участници
12 (от 2 конфедерации)
Стадиони
9 (в 8 града)
Призьори
1 Flag of Chile.svg Чили
2 Flag of Argentina.svg Аржентина
1 Flag of Peru.svg Перу
4. Flag of Paraguay.svg Парагвай
Мачове/Голове
26/59 (∅2,27)
Голмайстори
Flag of Peru.svg Паоло Гереро (4)
Flag of Chile.svg Едуардо Варгас (4)
Най-добър играч
Зрители
655902 (∅25,227)
Уебсайт
ca2015.com

ДомакинРедактиране

Първоначално по силата на ротационния азбучен принцип за домакин е определена Бразилия. Заради органазизацията на няколко големи спортни турнира в рамките на няколко години – Купата на конфедерациите през 2013 г., Световното първенство по футбол през 2014 г. и Летните олимпийски игри 2016 г. – през 2012 г. Бразилия и Чили се договарят да разменят домакинствата си и така Бразилия ще организира турнира през 2019 г.[1] Няколко години преди това като възможен домакин се обсъжда и Мексико – постоянният гост на турнира, който по принцип не участва в ротацията.[2]

Стадиони и градове домакиниРедактиране

Мачовете от турнира се провеждат на девет стадиона в осем града – Антофагаста, Валпараисо, Виня дел Мар, Консепсион, Ла Серена, Ранкагуа, Сантяго (два стадиона) и Темуко. Първият мач и финалът се провеждат на националния стадион Хулио Мартинес Праданос.

СтадиониРедактиране

Антофагаста Валпараисо Виня дел Мар
Естадио Регионал де Антофагаста Естадио Елиас Фигероа Естадио Саусалито
Капацитет: 21,178 Капацитет: 20,575 Капацитет: 22,340
Депортес Антофагаста Сантяго Уондърърс Евъртън
     
Консепсион Ла Серена Ранкагуа
Естадио Мунисипал де Консепсион Естадио Ла Портада Естадио Ел Тениенте
Капацитет: 30,448 Капацитет: 17,194 Капацитет: 15,252
Универсидад де К./Депортес Консепсион Депортес Ла Серена О′Хигинс
     
Сантяго Сантяго Темуко
Естадио Насионал Естадио Монументал Естадио Мунисипал
Капацитет: 48,665 Капацитет: 47,347 Капацитет: 18,936
Универсидад де Чиле/Национален отбор Коло Коло Депортес Темуко
     

ОтбориРедактиране

 
Държавите, участващи в турнира

По традиция единият от поканените отбори е Мексико. Вторият първоначално е Япония, но японската федерация се отказва от участие, за да не се натоварват допълнително японските играчи, които играят в европейски отбори и официална покана е изпратена на Китай.[3] Китайците приемат поканата в началото на 2014 г., но след тегленето на жребия за квалификациите за Световното първенство през 2018 г. се оказва, че датите се застъпват и също отказва участие, а тяхното място е заето от Ямайка.[4] По този начин Ямайка става шестият гостуващ отбор в историята на турнира.

Отбор Участия Първо участие Шампион
  Аржентина 40 1916 14
  Боливия 25 1926 1
  Бразилия 34 1916 8
  Венецуела 16 1967 0
  Еквадор 25 1939 0
  Колумбия 20 1945 1
  Мексико 9 1993 0
  Парагвай 35 1921 2
  Перу 30 1927 2
  Уругвай 42 1916 15
  Чили 37 1916 0
  Ямайка 1 2015 0

ФорматРедактиране

12-те отбора са разделени по равен брой в три групи, в които играят по веднъж всеки срещу всеки. Първите два отбора от всяка група и двата с най-добри показатели от завършилите на трето място продължават във фазата на директните елиминации. В тази фаза, с изключение на финала, при равенство в редовното време се преминава директно към изпълнение на дузпи, а на финала първо се играят продължения.[5]

ЖребийРедактиране

Жребият се тегли на 24 ноември 2014 г. във Виня дел Мар. Отборите са разпределени в четири урни, като поставени в първата са домакините от Чили, Аржентина и Бразилия. Останалите отбори са разпределени на базата на ранглистата на ФИФА към 23 октомври 2014 г.

Урна 1 Урна 2 Урна 3 Урна 4
  Чили (13)
  Аржентина (2)
  Бразилия (6)
  Колумбия (3)
  Уругвай (8)
  Мексико (17)
  Еквадор (27)
  Перу (54)
  Парагвай (76)
  Венецуела (85)
  Боливия (103)
  Ямайка (113)

СъставиРедактиране

Всеки отбор се състои от 23-ма футболисти, трима от които вратари. Крайният срок за заявяване на тимовия списък е 1 юни 2015 г., като промени заради сериозно контузени футболисти могат да бъдат направени и след този срок най-късно до 24 часа преди първия мач на съответния отбор.

Краткият срок между финала на Шампионска лига на 6 юни и откриването на турнира на 11 юни поражда опасения, че финалистите в клубния турнир ще бъдат принудени да не използват своите южноамерикански звезди, тъй като според разпоредбите на ФИФА всички футболисти трябва да са на разположение на националните си отбори две седмици преди началото на даден турнир.[6] В крайна сметка няколко месеца преди началото на Копа Америка УЕФА и КОНМЕБОЛ се договарят въпросните играчи да се присъединят към националните си отбори след финала на Шампионската лига.[7]

СъдииРедактиране

Списъкът със съдиите на турнира съдържа 39 арбитри, 14 от които главни – трима от Чили, по един от останалите държави от КОНМЕБОЛ и двама от зона КОНКАКАФ.[8]

Държава Главен съдия Странични съдии Наряди
  Аржентина Нестор Питана Ернан Майдана
Хуан Пабло Белати
Чили – Еквадор (Група А)
Колумбия – Перу (Група В)
  Боливия Раул Ороско Хавиер Бустийос
Хуан Монтаньо
Перу – Венецуела (Група В)
Перу – Парагвай (мач за третото място)
  Бразилия Сандро Ричи Емерсон де Карвальо
Фабио Перейра
Аржентина – Уругвай (Група Б)
Чили – Уругвай (четвъртфинал)
Аржентина – Парагвай (полуфинал)
  Венецуела Хосе Арготе Хорхе Урего
Хайро Ромеро
Уругвай – Ямайка (Група Б)
Мексико – Еквадор (Група А)
Чили – Перу (полуфинал)
  Еквадор Карлос Вера Кристиан Лескано
Бирон Ромеро
Парагвай – Ямайка (Група Б)
  Колумбия Вилмар Ролдан Александер Гусман
Кристиан Де Ла Крус
Аржентина – Парагвай (Група Б)
Боливия – Перу (четвъртфинал)
Чили – Аржентина (финал)
  Мексико Роберто Гарсия Ороско Хосе Луис Камарго
Марвин Торентера
Бразилия – Перу (Група В)
Уругвай – Парагвай (Група Б)
Аржентина – Колумбия (четвъртфинал)
  Парагвай Енрике Касерес Родни Акино
Карлос Касерес
Чили – Мексико (Група А)
Бразилия – Венецуела (Група В)
  Перу Виктор Уго Карийо Сесар Ескано
Хони Босио
Мексико – Боливия (Група А)
  Салвадор Хоел Агилар   Гарнет Пейдж
  Рикардо Моргън
Еквадор – Боливия (Група А)
  Уругвай Андрес Куня Маурисио Еспиноса
Карлос Пасторино
Колумбия – Венецуела (Група В)
Чили – Боливия (Група А)
Бразилия – Парагвай (четвъртфинал)
  Чили Енрике Осес
Хорхе Осорио
Хулио Баскунян
Карлос Астроса
Марсело Бараса
Раул Ореяна
Осес-Астроса-Бараса:
Бразилия – Колумбия (Група В)
Осорио-Астроса-Бараса:
Аржентина – Ямайка (Група Б)

МаркетингРедактиране

Лого, талисман, официална топка и официална песенРедактиране

 
Логото на турнира на националния стадион
 
Президентката на Чили Мишел Башле с талисмана Синча

Логото на Копа Америка 2015 е дело на португалската дизайнерска агенция Брандия Сентрал, автор и на логата на Евро 2012 и Евро 2016. Символиката на логото е разяснено на сайта на агенцията:[9] то представлява футболна топка с дизайн, наподобяващ украсата на култрун – вид церемониален барабан, който е централният музикален инструмент на местното коренно население мапуче. В центъра на топката е изобразена бяла петолъчка, взаимствана от чилийското знаме, на фона на синьо-червена звезда с осем лъча, която от своя страна освен стар държавен символ, символизира и осемте града домакини на турнира. От четирите страни на осмолъчата звезда са изобразени стилизирани фигури, които символизират някои от чилийските ценности – по посока на часовниковата стрелка: футболист, който изпълнява задна ножица (на испански чилена) – символ на триумфа, радващ се запалянко – символ на празненствата, сърце – символ на страстта и двама футболисти в спор за топката – символ на преодоляването на трудности.

Талисманът на турнира е андска лисица, наречена Синча. Името е комбинация от соро (лисица) и хинча (фен) и е предпочетено в рамките на публично гласуване с 47,1% пред другите две предложения – Анди (27,2%) и Кул (25,7%).[10]

Топката, с която се играят мачовете е производство на Найк и се нарича Качаня, което на местен диалект означава успешен финт или дрибъл.[11] Основният ѝ цвят е бял, като има и сини и червени шарки. Освен чилийското знаме, цветовете символизилат съответно Андите, чилийското небе и чилийския народ.

Официалната песен на турнира се нарича Al Sur del Mundo (В южната част на света) и се изпълнява от чилийската група Ноче де Брухас.

СпонсориРедактиране

Спонсорите на турнира са разделени на няколко групи. Платинени спонсори са банка Сантандер, Мастъркард и Киа. Златен спонсор е телекомуникационната компания Кларо, а сребърни – DHL, Келогс и Кока Кола. Официални доставчици са авиокомпаниите LAN и TAM, както и Канон. Локален спонсор е енергийната компания Агреко, а отговорна за статистиките, свързани с мачовете и турнира е Опта.

Телевизионни праваРедактиране

Въпреки че фигурира в програмната схема на БНТ,[12] нито една българска телевизия не купува правата за турнира. За разлика от България, мачовете могат да се гледат на живо по телевизията в над 70 държави – дванадесетте участници в турнира; Босна и Херцеговина, Великобритания, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Косово, Република Македония, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Черна гора, Чехия; Коста Рика, Хондурас и други държави от Латинска Америка; Канада, САЩ; страните от Арабския свят, Израел; Виетнам, Индия, Индонезия, Иран, Китай, Малайзия, Сингапур, Тайван, Тайланд, Филипини, Япония. Пряко излъчване има и в специален канал в сайта на Ютюб (недостъпен в някои държави) и Xbox Live.

ОткриванеРедактиране

 
Момент от откриването на турнира

Церемонията по откриването на турнира се провежда преди първия мач между домакините и Боливия. Тя трае 20 минути и включва светлинни ефекти, фойерверки и друга пиротехника, танци и музика.[13]

Групова фазаРедактиране

Във всяка група се играе на принципа всеки срещу всеки; така се изиграват общо по шест мача на група. Критериите за класиране са:

1. Точков актив
2. Голова разлика
3. Отбелязани голове
4. Резултат в директния мач (само ако два отбора имат равни предходни показатели)
5. Изпълнение на дузпи (само ако равенството в предходните показатели е между два отбора, току що изиграли помежду си последния си мач в групата)
6. Жребий от Организационния комитет на КОНМЕБОЛ

Ключови цветове в таблиците
Отборите се класират за следващата фаза
Отборите могат да се класират за следащата фаза
Отборите отпадат

Всички часове са в местно време, (UTC-3).

Група AРедактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Чили 3 2 1 0 10 3 +7 7
  Боливия 3 1 1 1 3 7 -4 4
  Еквадор 3 1 0 2 4 6 −2 3
  Мексико 3 0 2 1 4 5 -1 2





Група БРедактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Аржентина 3 2 1 0 4 2 +2 7
  Парагвай 3 1 2 0 4 3 +1 5
  Уругвай 3 1 1 1 2 2 0 3
  Ямайка 3 0 0 3 0 3 −3 0





Група ВРедактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Бразилия 3 2 0 1 4 3 +1 6
  Перу 3 1 1 1 2 2 0 4
  Колумбия 3 1 1 1 1 1 0 4
  Венецуела 3 1 0 2 2 3 -1 3





Сравнение на третите отбориРедактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Уругвай 3 1 1 1 2 2 0 4
  Колумбия 3 1 1 1 1 1 0 4
  Еквадор 3 1 0 2 4 6 -2 3

Елиминационна фазаРедактиране

 
Момент от четвъртфинала Чили – Уругвай
 
Момент от четвъртфинала Бразилия – Парагвай
Четвъртфинали Полуфинали Финал
                   
24 юни – Сантяго        
   Чили  1
29 юни – Сантяго
   Уругвай  0  
   Чили  2
25 юни – Темуко
     Перу  1  
   Боливия  1
4 юли – Сантяго
   Перу  3  
   Чили  0 (4)
26 юни – Виня дел Мар
     Аржентина  0 (1)
   Аржентина (д.)  0 (5)
30 юни – Консепсион
   Колумбия  0 (4)  
   Аржентина  6 Мач за трето място
27 юни – Консепсион
     Парагвай  1  
   Бразилия  1 (4)    Перу  2
   Парагвай (д.)  1 (5)      Парагвай  0
3 юли – Консепсион

ЧетвъртфиналиРедактиране



  Дузпи  
Меси  
Гарай  
Банега  
Лавеци  
Билия  
Рохо  
Тевес  
5 – 4   Родригес
  Фалкао
  Куадрадо
  Муриел
  Кардона
  Сунига
  Мурийо



  Дузпи  
Фернандиньо  
Евертон Рибейро  
Миранда  
Дъглас Коща  
Коутиньо  
3 – 4   Мартинес
  В. Касерес
  Бобадия
  Санта Крус
  Гонсалес


ПолуфиналиРедактиране


Мач за третото мястоРедактиране

ФиналРедактиране

  Дузпи  
Фернандес  
Видал  
Арангуис  
Санчес  
4 – 1   Меси
  Игуаин
  Банега


Крайно класиранеРедактиране

М Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т 0
1   Чили 6 4 2 0 13 4 +9 14 Шампион
2   Аржентина 6 3 3 0 10 3 +7 12 Вицешампион
3   Перу 6 3 1 2 8 5 +3 10 Трето място
4   Парагвай 6 1 3 2 6 12 -6 6 Четвърто място
5   Бразилия 4 2 1 1 5 4 +1 7 Отпада на ¼-финал
6   Колумбия 4 1 2 1 1 1 0 5 Отпада на ¼-финал
7   Уругвай 4 1 1 2 2 3 -1 4 Отпада на ¼-финал
8   Боливия 4 1 1 2 4 10 -6 4 Отпада на ¼-финал
9   Венецуела 3 1 0 2 2 3 -1 3 Отпада в групите
10   Еквадор 3 1 0 2 4 6 -2 3 Отпада в групите
11   Мексико 3 0 2 1 4 5 -1 2 Отпада в групите
12   Ямайка 3 0 0 3 0 3 -3 0 Отпада в групите

Награди и отличияРедактиране

За целия турнирРедактиране

Голмайстор
Най-добър футболист
  • няма1
Най-добър млад футболист (до 23 г.)
Най-добър вратар
Награда за феърплей

Бележки:

  • 1 – Според някои източници Лионел Меси е спечелил наградата за най-добър футболист на турнира, но е отказал да я приеме и затова призът остава овакантен.[15]

Идеален отбор[16]Редактиране

П Име М/М Г А ЖК ЧК
В   Клаудио Браво 6/570 0 0 0 0
З   Николас Отаменди 5/480 0 0 1 0
З   Гари Медел 6/570 0 0 1 0
З   Хейсон Мурийо 4/360 1 0 0 0
П   Артуро Видал 6/525 3 1 1 0
П   Хавиер Маскерано 6/557 0 0 3 0
П   Марсело Диас 6/487 0 0 1 0
П   Кристиан Куева 6/455 1 1 0 0
Н   Лионел Меси 6/570 1 3 1 0
Н   Паоло Гереро 6/540 4 0 1 0
Н   Едуардо Варгас 6/476 4 1 0 0
Треньор:   Хорхе Сампаоли (Чили)

Играч на мачаРедактиране

Група А Група Б Група В Елиминационна фаза
Мач Играч на мача Мач Играч на мача Мач Играч на мача Мач Играч на мача
  2:0     Артуро Видал   1:0     Кристиан Родригес   0:1     Саломон Рондон   1:0     Алексис Санчес
  0:0     Хесус Корона   2:2     Нелсон Валдес1   2:1     Неймар   2:1     Паоло Гереро
  2:3     Ромел Киньонес   1:0     Роке Санта Крус   0:1     Карлос Санчес   5:4     Лионел Меси
  3:3     Артуро Видал   1:0     Лионел Меси   1:0     Паоло Гереро   4:5     Нелсон Валдес
  1:2     Мийер Боланьос   1:1     Лукас Бариос   0:0     Хамес Родригес   2:1     Едуардо Варгас
  5:0     Хорхе Валдивия   1:0     Анхел ди Мария   2:1     Тиаго Силва   6:1     Лионел Меси
  2:0     Паоло Гереро
  4:1     Артуро Видал

Бележки:

  • 1 – За играч на мача е избран Лионел Меси, но той отказва да приеме отличието.[17]

СтатистикаРедактиране

Голмайстори[18]Редактиране

4 гола
3 гола
2 гола
1 гол
Автоголове

АсистенцииРедактиране

3 асистенции
2 асистенции
1 асистенция
  • 27 играчи

Картони и наказанияРедактиране

По време на турнира са показани 113 жърти (средно по 4,71 на мач) и 7 червени (0,25 на мач) картони. Най-много жълти картони са показани на играчи на Парагвай (14), а най-много червени – на играчи на Уругвай (2). Най-малко жълти картони получава Мексико – 4. Най-много картони са показани на мачовете Чили – Уругвай (6 жълти, 2 червени) и Аржентина – Колумбия (8 жълти). Сандро Ричи е съдията, показал най-много картони – 3 червени и 17 жълти.

Играч/Треньор Причина Наказание
  Луис Суарес Ухапване на Джорджо Киелини на СП 2014 (24 юни 2014) Доизтърпява наказание от 9 мача, в които влизат и евентуалните мачове до финала[19]
  Матиас Фернандес     два жълти картона в мача срещу Еквадор (11 юни) 1 мач (срещу Мексико)
  Херардо Мартино (тр.)   червен картон в мача срещу Уругвай (16 юни) 1 мач (срещу Ямайка)
  Диего Годин    натрупани два жълти картона след мача срещу Аржентина (16 юни) 1 мач (срещу Парагвай)
  Неймар   червен картон след края на мача срещу Колумбия и обиди към съдията[20] (17 юни) 2, увеличено на 4 мача (включително евентуален финал)[21]
  Карлос Бака   червен картон след края на мача срещу Бразилия (17 юни) 2 мача (срещу Перу и Аржентина)
  Фернандо Аморебиета   червен картон в мача срещу Перу (18 юни) 1 мач (срещу Бразилия)
  Мигел Ерера (тр.)   червен картон в мача срещу Еквадор (19 юни) 1 мач (евентуален четвъртфинал)
  Осбалдо Ластра    натрупани два жълти картона след мача срещу Мексико (19 юни) 1 мач (евентуален четвъртфинал)
  Ричард Ортис    натрупани два жълти картона след мача срещу Уругвай (20 юни) 1 мач (срещу Бразилия)
  Алваро Перейра    натрупани два жълти картона след мача срещу Парагвай (20 юни) 1 мач (срещу Чили)
  Рудолф Остин    натрупани два жълти картона след мача срещу Аржентина (20 юни) 1 мач (евентуаленчетвъртфинал)
  Хосепмир Байон    натрупани два жълти картона след мача срещу Колумбия (21 юни) 1 мач (срещу Боливия)
  Карлос Санчес    натрупани два жълти картона след мача срещу Перу (21 юни) 1 мач (срещу Аржентина)
  Карлос Лобатон    натрупани два жълти картона след мача срещу Колумбия (21 юни) 1 мач (срещу Боливия)
  Луис Мануел Сейхас    натрупани два жълти картона след мача срещу Бразилия (21 юни) 1 мач (евентуален четвъртфинал)
  Единсон Кавани     два жълти картона в мача срещу Чили (24 юни) 1 мач (евентуален полуфинал)
  Хорхе Фусиле     два жълти картона в мача срещу Чили (24 юни) 1 мач (евентуален полуфинал)
  Оскар Табарес (тр.)   червен картон в мача срещу Чили (24 юни) 1 мач (евентуален полуфинал)
  Гонсало Хара провокация срещу Единсон Кавани (24 юни) 3, намалено на 2 мача (включително евентуален финал)[22]
  Карлос Самбрано   червен картон в мача срещу Чили (29 юни) 1 мач

БлаготворителностРедактиране

Банко Сантандер, главен спонсор на турнира стартира кампанията „Голове за солидарност“, в рамките на която за всеки отбелязан гол на турнира ще дарява по два милиона песо (3200 долара) на ТЕЧО, неправителствена организация, която се бори с бедността в Латинска Америка.[23]

По инициатива на папа Франциск Ватикана, УНИЦЕФ и КОНМЕБОЛ подписват споразумение, според което за всеки отбелязан гол и всяка спасена дузпа Ватикана дарява по 10000 долара за образователни проекти в Южна Америка. Целта на споразумението, част от което е и УНИЦЕФ, е да бъде увеличен достъпът на млади хора в неравностойно положение до спорта, технологиите и изкуствата.[24]

ИзточнициРедактиране

  1. Бразилия се отказа от домакинство на Копа Америка 2015
  2. Conmebol quiere la Copa América 2015 en México sobre Chile
  3. China agree to enter 2015 Copa America
  4. Купата, която Марадона и Пеле нямат
  5. Reglamento Copa América – Chile 2015
  6. Копа Америка удря сериозно по класата на финала в Шампионска лига?
  7. UEFA reach solution over Champions League and Copa America clash
  8. The 39 referees of the Copa América – Chile 2015
  9. A new football star is born in Chile
  10. Талисман лисенок получил имя – Zincha!
  11. Показаха топката за Копа Америка
  12. БНТ Акценти в програмата 2015
  13. Красива церемония по откриването на „Копа Америка“ (ГАЛЕРИЯ)
  14. а б в Той спечели всичко
  15. Меси отказал наградата за най-добър играч на Копа Америка
  16. El equipo ideal de la Copa América 2015
  17. Меси отказал наградата за Играч на мача срещу Парагвай
  18. Copa America Chile 2015 – Goleadores
  19. Без Суарес и Чичарито на Копа Америка
  20. Обидни реплики към рефера са причина за увеличеното наказание на Неймар
  21. Неймар наказан до края на Копа Америка
  22. Намалиха наказанието на Гонсало Хара
  23. Copa America sponsorship activations
  24. Ватикана ще дарява по 10 000 долара за всеки гол на Копа Америка

Външни препраткиРедактиране