Копейкин е герой от една от повестите на романа на Н. В. ГоголМъртви души“. Той е инвалид без ръка и без крак.

Копейкин
герой на Николай Гогол
от Мъртви души
Копейкин, изобразен от Пьотр Боклевски
Копейкин, изобразен от Пьотр Боклевски
Характеристики

„Повест за капитан Копейкин“ разказва за герой от войната през 1812 г., който е загубил здравето си и възможността да се препитава. Отчитайки своите заслуги пред отечеството, Копейкин се надява да получи достойна компенсация за своите ръка и крак, които е загубил на бойното поле, отстоявайки независимостта на страната си.

Копейкин решил да се отправи към Петербург, за да изпроси от монарха милост и отплата за това, че е жертвал живота си. Всички благородници обещават да разгледат неговия случай, но така и не го правят. Дните минават, а резултат няма. Велможите предлагат на Копейкин да чака господаря, който е зад граница, на поход. След няма и два месеца обявяват, че в планината имало шайка разбойници и техен водач е не кой да е, а Копейкин.

„Повест за капитан Копейкин“, като сатира на висшата петербургска администрация, става единствената причина „Мъртви души“ да има проблеми с цензурата. Гогол предвижда това и още преди да представи романа за проверка значително редактира първата версия на повестта. Дори и този смекчен вариант обаче бива определен от цензора Александър Никитенко като „абсолютно невъзможен за допускане“. Това довежда Гогол до отчаяние, тъй като той смята повестта за „една от най-добрите части“ на романа. По тази причина Гогол решава за пореден път да преработи текста, като променя значително и характера на самия Копейкин, който в резултат се показва като обичащ да си угажда пройдоха с неумерени претенции. Тази редакция на повестта най-сетне е разрешена от цензурата.[1][2]

Оценките за повестта и интерпретациите на посланието ѝ се променят във времето. В съветското литературознание водеща е представата за Копейкин като „малкия човек“, който се бунтува срещу репресивната и бездушна държавна машина. Бележитият литератор, семиотик и изследовател на руската култура Юрий Лотман обаче отхвърля това виждане, като обръща внимание, че Гогол избира героят му да бъде не прост войник – което би било логичното олицетворение на „малкия човек“ – а офицер, и то с чин капитан, който дава право на наследствена дворянска титла, а следователно и на владение на крепостни селяни. Имайки предвид мирогледа на Гогол, би било странно, обосновава се Лотман, писателят да е избрал точно такъв герой за свой положителен образ.[2][3]

Бележки редактиране

  1. Библиотека Всемирной Литературы. Серия вторая. Том 75. Н. В. Гоголь. Повести. Пьесы. «Мёртвые души». Примечания Ю. Манна — М., 1974
  2. а б Мёртвые души // Архивиран от оригинала на 2022-02-11. Посетен на 2020-06-15.
  3. Лотман, Юрий. ПОВЕСТЬ О КАПИТАНЕ КОПЕЙКИНЕ (реконструкция замысла и идейно-композиционная функция) // www.ruthenia.ru. 1979. Посетен на 2022-10-14. (на руски)