Копо ди Марковалдо

италиански художник

Копо ди Марковалдо (на италиански: Coppo di Marcovaldo; ок. 1225, Флоренция – ок. 1275, Сиена) – италиански художник от Сиенската школа. Той е една от централните фигури в художествения процес от втората половина на XIII век (на италиански: Duecento, 1200-те години), който е важен за налагането на специфичните черти на Сиенската живописна школа.

Копо ди Марковалдо
италиански художник
Роден
1225 г.
Починал
1276 г. (51 г.)
Копо ди Марковалдо в Общомедия
Копо ди Марковалдо. „Мадона дел Бордоне“ ок.1261
Копо ди Марковалдо. „Мадона с младенеца“.ок. 1265 г. ц. Сан Мартино деи Серви, Орвието.

Съдба и творчествоРедактиране

Съдбата на този художник е интересна. Архивните документи съобщават, че през 1260 г. той взема участие в битката при Монтаперти на страната на флорентинските привърженици на папата – гвелфите. В тази битка флорентинците претърпяват поражение от сиенските гибелини, и Копо ди Марковалдо попада в сиенски плен. В плен той прекарва малко време, защото като способен художник, откупува своята свобода като през 1261 година изписва образа на Мадоната (наричана „Мадона дел Бордоне“) за сиенската базилика „Сан Мартино деи Серви“, Орвието. Докато Копо е в плен, папа Александър IV за отмъщение за поражението на привържениците си, отлъчва град Сиена от църквата. Сиенците смятат Мадоната за главна покровителка на своя град. Затова заради утвърждаването на идеята, че небесната власт е свише властта на папата, започват да изобразяват Мадоната във вид на царица-владичица на Сиена.

Интересно е, че Копо ди Марковалдо става първия художник, изрисувал в своята „Мадона дел Бордоне“, сиенската покровителка с царски символи – орли на мафория (покрова). Така съдбата извършва неочакван обрат, превръщайки художника от противник на Сиена в неин привърженик, взел далече не малко участие в установяването на сиенския култ към Мадоната. В следващото си произведение, „Мадона с младенеца“ (ок. 1265 г., църквата Сан Мартино деи Серви в Орвието), главата на Мадоната е украсена с корона, а царските орли, подчертаващи статуса на Мадоната като владичица, се преместват на тъканта, покриваща облегалката на трона; Мадоната е аристократична и царствена. Този похват след Копо ди Марковалдо започват да използват други художници, например, Гуидо да Сиена.

След „Мадона дел Бордоне“ второто документално потвърдено произведение на Копо ди Марковалдо е „Кръст-разпятие“, който през 1274 г. той създава заедно със своя син, Салерно ди Копо, за църквата в Пистоя. [1]

В това произведение Копо се разграничава от прототипа, създаден от Джунта Пизано, развива пластиката на телото, тънкостта на изписването и драматизма на събитието. От Джунта Копо ди Марковалдо заимства техниката за предаване на светлосянката. Това оживява лика на неговите мадони, очовечава ги, особено ако се сравнят с творби на Маргаритоне д'Арецо, разглеждал лика на Мадоната изключително и само като атрибут на християнския символ.

ТворбиРедактиране

На Копо ди Марковалдо се приписват следните произведения:

  1. Олтарен образ „Архангел Михаил и сцени от неговата легенда“, който се счита днес за най-ранното му произведение (1250 – 60 г., Сан Кашано Вал ди Пеза, Музей на религиозното изкуство), за негов се смята и още един изписан кръст (след 1261 г., Сан Джиминиано, Пинакотека);
  2. Олтарен образ „Св. Франциск и сцени от неговия живот“, който по-рано се счита за произведение на Майстор Сан Франческо Барди (Флоренция, ц. Санта Кроче, капела Барди).[2]
  3. Значимо произведение, което традиционно се сочи към тази група, е известната мозайка от флорентинския баптистерий от 1260 година с изображение на ада. Предполага се, че това произведение е повлияло на описанието на „Ад“ в „Божествена комедия“ на Данте.

От византийската живопис, която в това време е доминираща в изкуството на цяла Тоскана, и в Сиена в частност, Копо внася чувство на пластична изразителност. В същото време докато неговият съвременник Чимабуе, апелира към ранно византийското изкуство, то Копо ди Марковалдо в своя зрял период създава вариации на теми от късновизантийската живопис. Неговото дълго присъствие в Сиена е фактор, който положително повлиява на по-късния разцвет на сиенската живописна школа.[3]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Копо ди Марковалдо в fondazionecrpt.it
  2. Coor, Gertrude (1948). „Coppo di Marcovaldo: His art in relation to the art of his time“. Marsyas Studies in the History of Art 5: 3.
  3. F.Bologna. Early Italian Painting. Dresden. 1964.

Външни препраткиРедактиране