Копринка (язовир)

язовир в България
Disambig.svg Тази статия е за язовир Копринка. За разположеното в близост село вижте Копринка. За едноимменния род гъби вижте Копринки.

„Копринка“ (от 14 март 1950 г. до 27 ноември 1992 г. наричан „Георги Димитров“)[1] е язовир в централна България, разположен на горното течение на река Тунджа в област Стара Загора.

Копринка
Koprinka dam.jpg
Местоположение
МестоположениеОбласт Стара Загора, Република България
Надм. височина390 m
Построен1955 г.
Язовирна стена
Височина44 m
Езеро
Дължина74 km
Ширина12 km
Площ12,5 km²
Воден обем142 200 000 m³
ПритокГабровница
Тунджа
ОттокТунджа
Водосб. басейн861,4 km²
Копринка в Общомедия
Водната централа по време на изпускане на водите декември 2014 г.
Данни за язовир „Копринка“
Изглед към язовира
Изглед от язовир Копринка

Язовирът е основното съоръжение на Хидровъзел „Копринка“, който има комплексно предназначение – напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство.

МестоположениеРедактиране

Язовирът е разположен в землищата на селата Копринка, Долно Сахране, Горно Черковище и Виден,[2] по течението на река Тунджа в западната част на Казанлъшката котловина, на 3 km от град Казанлък. Дълъг е около 7 km и има множество ръкави и заливи.

ИсторияРедактиране

Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава Водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 г. изготвя проект за язовирна стена при село Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 г.

След Втората световна война идеята се подновява. Проектирането е извършено през 1946 г. от „Енергохидропроект“, като проектанти на азовирната стена са инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инженер Разсолков. Нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 г. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството. Завиряването на язовира започва през 1954 година, а официалното му откриване е на 6 септември 1955 година.[3]

При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН.

През 1962 година е извършено значително преустройство на преливника на язовира, с което завиреният му обем е увеличен с повече от 50%. По време на военни учения през 60-те години в язовира потъва танк, но екипажът му се спасява, а самият танк е изваден по-късно. Язовирът е напълно източен през 1984 година, за да бъде ремонтиран основният му изпускател.[3]

На 23 август 2004 г. двете водноелектрически централи на хидровъзела и прилежащата им инфраструктура са приватизирани, като са продадени на търг за 16,2 млн. лева на „Енерго-Про България“.

Технически характеристикиРедактиране

Площта на водосборната област на язовира е 861 km²,[3] средногодишният валеж – 741 mm, a средногодишната валежна маса – 638х106 m³.

Язовирната стена е с комбинирана конструкция – с каменнозидана (59% от дължината) и земнонасипна част (41% от дължината).[3] Височината ѝ е 44,0 m, а дължината по короната е 834,0 m.[3] Котата на короната е 392,20 m. Преливникът е разположен в десния скат, има капацитет 1100 m³/s и е оборудван с 5 преливни клапи с електромеханично задвижване и с размери 8,25/5,00 m.[3] Основният изпускател се състои от две стоманени тръби с общ капацитет 100 m³/s.[3]

Язовирът има функции на годишен изравнител. Общият му завирен обем е 142,2 млн. m³, а залятата площ е 12,5 km²

Хидровъзел „Копринка“Редактиране

Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ със система от напоителни и водоснабдителни съоръжения и две водни електроцентрали.

ВЕЦ „Копринка“ е подязовирна централа, пусната в експлоатация през 1954 година и има една турбина тип „Каплан“ с инсталирана мощност 7,0 MW.[3] Максималното водно количество на централата е 25 m3/s, а средногодишното производство на електричество се равнява на 12,7 MWh. Централата има долен изравнител, а част от обработените води се подават по напоителни канали към Казанлъшката котловина.[3]

Водите от долния изравнител на ВЕЦ „Копринка“ се подават по главен деривационен канал с дължина 38,9 km към Стара Загора.[3] Каналът е основен източник на промишлено водоснабдяване на Стара Загора и режимът на работа на електроцентралите се определя до голяма степен от водоснабдителните нужди.[3] В канала се вливат осем допълнителни водохващания. Деривацията включва безнапорен тунел с дължина 13 km, оразмерен за 22 m³/s и заустващ в горния изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“.

ВЕЦ „Стара Загора“ е деривационна водноелектрическа централа, захранвана от главния деривационен канал на язовир „Копринка“ и въведена в експлоатация през 1955 година.[3] Падът на водата от деривацията е 132 m. Централата е оборудвана с 2 турбини тип „Францис“ с обща инсталирана мощност 22,4 MW.[3] Средногодишното производство на ВЕЦ „Стара Загора“ е 52 GWh. Обработените води постъпват в долен изравнител, откъдето се подават към напоителна система.

Археология и туризъмРедактиране

Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.

От 2003 г. всяка година през месец септември Национално движение „Русофили“ провежда национален събор на приятелите на Русия край язовира. През 2015 г. на 12-ия национален събор на русофилите в България край язовир „Копринка“ се събират над 12000 души.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 118.
  2. https://www.openstreetmap.org/search?query=язовир%20копринка#map=13/42.6046/25.3086
  3. а б в г д е ж з и к л м н Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 174 – 176.
  4. Тенева, Олга. XII-ият Национален събор на приятелите на Русия се проведе на язовир „Копринка“. // Официален сайт на НД „Русофили“, 08.09.2015. Посетен на 08.08.2016.

Външни препраткиРедактиране