Кораб (планина)
Тази статия е за планината. За плавателното средство вижте Кораб. За други значения вижте Кораб (пояснение).
Ко̀раб (на македонска литературна норма: Кораб; на албански: Korabi, Кораби) е гранична планина между Северна Македония и Албания (много малка част е на територията на Косово). Изображението на планината е включено в герба на Северна Македония. Най-високият ѝ връх - Голем Кораб (на албански: Maja e Korabit) е висок 2764 m и се явява най-високите точки на Албания и Северна Македония. Всъщност този връх е двоен. На 150 m от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина (2756 m) на албанска територия има връх-двойник. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път. Планината Кораб се простира на 42 km от север на юг и ширина до 30 km, между долината на река Черни Дрин на запад и долините на десните ѝ притоци реките Чая (на север) и Радика (на изток и югоизток). (В повечето източници към Кораб планина се причислява и разположената южно от нея планина Дешат 2375 m). На североизток чрез висока 2200 m седловина се свързва с Шар планина, а на изток и югоизток река Радика я отделя съответно от планините Бистра и Стогово. По билото на планината минава западната граница на географската област Македония и тя е част от веригата Шар-Кораб-Дешат-Стогово-Караорман. Кораб е силно ерозирана планина, като е изградена предимно от слюди и метаморфозирани варовикови скали с палеозойска възраст. Наблюдават се карстови форми на релефа. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото. В по-ниските части се срещат гори от дъб, по-нагоре от бук, високите до 2000 m райони са заети от иглолистни гори, а най-висока са разположени планински пасища.[1]
| Кораб | |
|---|---|
 Кораб от македонската страна | |
  Местоположение на картата на Северна Македония | |
| Общи данни | |
| Местоположение |  Северна Македония Албания |
| Най-висок връх | Голем Кораб |
| Надм. височина | 2764 m |
| Кораб в Общомедия | |
От планината извират Дълбока река, десен приток на Радика откъм страната на Северна Македония и Велешица, десен приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Бард, се намира Корабският водопад, най-високият водопад в Северна Македония с височина 136 m. Дебитът на реката е малък, поради това е интересен през пролетта, през зимата замръзва напълно, а през лятото реката почти пресъхва. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Северна Македония е разположена областта Горна река, населена с православни албанци. В Кораб има 8 ледникови езера. В Албания е разположено най-голямото езеро в планината – Грамьо, на 2549 мнв, край Мали и Грамеш (Кобилино поле).
Върхове в КорабРедактиране
Точки над 2000 метра в Кораб са:
- връх Голем Кораб, висок 2764 метра;
- връх Май йе Моравес, висок 2718 метра;
- връх Шулани и Радомирес, висок 2716 метра;
- връх Кепи Бард, висок 2595 метра;
- връх Мал Кораб, висок 2500 метра;
- проход Мала Корабска врата, висок 2425 метра;
- връх Кабаш, висок 2395 метра;
- Кобилино поле, височина 2344 метра;
- Цигански проход, висок 2295 метра;
- връх Плоча, висок 2235 метра;
- връх Висока карпа, висок 2090 метра.
По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително.
Външни препраткиРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Северна Македония, Пътеводител, София, 1998.