Корадо Алваро (на италиански: Corrado Alvaro) е италиански писател, журналист и поет.

Корадо Алваро
Corrado Alvaro
Роден15 април 1895 г.
Починал11 юни 1956 г. (61 г.)
Рим, Италия
Професияжурналист, писател
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Жанрроман, разказ, стихотворение, пиеса, сценарий
Направлениеверизъм
Известни творби„Хората в Аспромонте“ (1930)
НаградиPremio Strega за „Почти цял живот“ (1951)
Уебсайт
Корадо Алваро в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Сан Лука, малко селце в най-южния регион на Калабрия. Баща му Антонио е начален учител и основава вечерно училище за фермери и неграмотни овчари. Алваро е получил образование в йезуитски интернати в Рим и Умбрия. Завършва специалност по литература през 1919 г. в Миланския университет и започва работа като журналист и литературен критик за два ежедневника, Il Resto di Carlino от Болоня и Corriere della Sera от Милано.

По време на Първата световна война служи като офицер в италианската армия. След като е ранен в двете ръце, той прекарва дълго време във военни болници. След войната работи като кореспондент в Париж (Франция) за антифашистката вестник „Il Mondo“ на Джовани Амендола. През 1925 г. той подкрепя Манифеста на антифашистките интелектуалци, написан от философа Бенедето Кроче.

През 1926 г. публикува първия си роман L'uomo nel labirinto (Човекът в лабиринта), който изследва растежа на фашизма в Италия през 20-те години. Убеден демократ със силни антифашистки възгледи, политиката на Алваро го превърна в обект на наблюдение на фашисткия режим на Мусолини. Той е принуден да напусне Италия и през 30-те години той пътува широко в Западна Европа, Близкия изток и Съветския съюз. Пътувания, които той по-късно разказва в своите пътеписи. L'uomo è forte (1938; Човекът е силен), написан след пътуване в Съветския съюз, е защита на индивида срещу потисничеството на тоталитаризма. През 1920-1930-те години е кореспондент на вестник „Ил Мондо“ в разни страни. Най-известните му романи са „Хората в Аспромонте“ (1930, „Gente in Aspromonte“), посветен на родната му област Калабрия, и „Човекът е силен“ (1938, „L'uomo è forte“), в който действието се развива в Съветския съюз и който осъжда диктатурата.

След Втората световна война Алваро се завръща в Италия. Той отново работи за видни ежедневници като специален кореспондент, театрален и филмов критик и редактор. Той е избран за секретар на Италианската асоциация на писателите през 1947 г., пост, който заема до смъртта си в Рим през 1956 г. Погребан е във Валерано.

Литературна кариераРедактиране

Първоначално литературните усилия на Алваро не се радват на голям успех. Критиците похвалват първия му роман L'uomo nel labirinto (Човекът от лабиринта) за изобразяването на отчуждението на индивидите и обществото като цяло. Следващите му творби, L'amata alla finestra, Gente in Aspromonte, La signora dell'isola и Vent'anni го утвърждават като важен писател. Жури, включващо известния италиански писател Луиджи Пирандело, му присъжда награда от 50 000 лири, дадена от вестник La Stampa през 1931 г. за Gente в Аспромонте.

През 1951 г. печели наградата „Стрега“ – най-престижната литературна награда в Италия – за романа си „Quasi una vita“. Алваро е известен с реалистичните си епични изображения на италианските бедни хора. По-късната му работа изобразява контраста между копнежа по простота, пасторален начин на живот и стремежа за постигане на материален успех, който привлича хората в града.

Той е един от първите автори, който споменава „Ндрангета – мафиотското престъпно сдружение в родната му Калабрия – в няколко кратки разказа и в статия, публикувана в Corriere della Sera през 1955 г.

ПроизведенияРедактиране

  • „Poesie grigioverdi“ (1917; „Сивозелени стихове“)
  • „La siepe e l'orto“ (1920; „Плетът и градината“)
  • „L'uomo del labirinto“ (1926; „Човекът от лабиринта“)
  • „L'amata alla finestra“ (1929; „Любимата на прозореца“)
  • „Vent'anni“ (1930; „Двайсет години“)
  • „Gente in Aspromonte“ (1930; „Хората в Аспромонте“)
  • „L'uomo è forte“ (1938; „Човекът е силен“)
  • „Incontri d'amore“ (1940; „Любовни срещи“)
  • „L'età breve“ (1946)
  • „Quasi una vita“ (1950; „Почти цял живот“)
  • „Il nostro tempo e la speranza“ (1952; „Нашето време и надеждата“)
  • „Un fatto di cronaca“ (1955)
  • Polsi, nell'arte, nella leggenda, e nella storia (1912)
  • Poesie grigioverdi (1917)
  • La siepe e l'orto (1920)
  • L'uomo del labirinto (1926)
  • L'amata alla finestra (1929)
  • Vent'anni (1930)
  • Gente in Aspromonte (Revolt in Aspromonte, 1930. Won the prize of the newspaper La Stampa in 1931)
  • La signora dell'isola; racconti (1931)
  • Maestri del diluvio; viaggio nella Russia sovietica (1935)
  • L'uomo è forte (Man Is Strong, 1938. Won the literature prize of the Accademia d'Italia in 1940)
  • Incontri d'amore (1940)
  • Viaggio in Russia (1943)
  • L'età breve (1946; first novel in the series Memorie del mondo sommerso)
  • Lunga notte di Medea, tragedia in due tempi (1949)
  • Quasi una vita. Giornale di uno scrittore (1950. Winner of Strega Prize 1951)
  • Il nostro tempo e la speranza. Saggi di vita contemporanea (1952)
  • Un fatto di cronaca. Settantacinque racconti (1955)

ФилмографияРедактиране

  • Адамово дърво (1936)
  • Жена между два свята (1936)
  • Ничия земя (1939)
  • Кармела (1942)
  • Фарове в мъглата (1942)
  • Възкресение (1944)
  • Пакт с дявола (1950)
  • Жени без имена (1950)

На българскиРедактиране

  • „Сватбено пътешествие до Неапол“, разкази, превод Петър Драгоев, изд. „Народна култура“, София, 1979