Уикипедия

Корбец

Корбец, още Горбец,[1] Гърбец, Корабец или Горбеч (на гръцки: Τρικλάριο, Трикларио, катаревуса: Τρικλάριον, Трикларион), е планина в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1750 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Корбец попадат в Албания.

Корбец
Τρικλάριο
40.685° с. ш. 21.1138° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение Гърция,  Албания
Най-висок връхВърба (Μεγαλέξανδρος)
Надм. височина1750 m

Географска характеристика Редактиране

Положение, граници, големина Редактиране

Корбец представлява масив с дължина 20 km и ширина 7 km, ориентиран на североизток-югозапад. Простира от прохода Превол при село Оровник до Деволската котловина на югозапад. Западна граница на планината е Малкото Преспанско езеро, а източна - долината на Рулската река до село Брезница, след което долините между селищата Брезница, Смърдеш и Билища. По тези долини минава главната съобщителна връзка между градовете Лерин и Корча.

В непосредствена близост до Корбец, на югоизток е разположена Дъмбенската планина (Мали Мади), която в някои гръцки източници е дадена неправилно като част от Корбец.[2]

Проходът Превол отделя Корбец от разположената на север Баба планина. Някои източници сочат Корбец като крайното югозападно разклонение на Баба, вероятно заради слабоизразената граница между двете планини. Според други Корбец се простира още на североизток до връх Бела вода (2156 метра), въпреки че главното било на Баба между върховете Пелистер и Бела вода има непрекъснат характер без дълбоко всечени седловини.

Геоложки строеж Редактиране

Изграден е от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[3][4] На север-северозапад от Брезница, на около 1400 m надморска височина е разположена пропастната пещера Даула с диаметър на отвора 8 m и дълбочина 39 m.[2]

Върхове Редактиране

Най-високата точка е връх Върба (Μεγαλέξανδρος, още Βάρμπα), 1750 m при село Брезница.

Други върхове в планината са[5][6][7][8][9][10][11]:

Име Име Кота (m) Положение Държава
Злата падина Ψυχογιού, Ζλάτα и Ζλάτα Παδένα 1492 източно от Върба  
Роища Φρούρια, Ράϊστα и Ρόϊστα 1144 над Буковик  
Голини Φαλακρά, Γκόλινι 1743 северно от Върба  
Кошерище Στάλος, Κοσέριστο 1050 над Лънги  
Рук Ρουκ 1262 при гр. пир. 25    
Церово Τσέροβα 1380 при гр. пир. 21    
Присой Προσήλιο, Πρισόϊ 1212 при гр. пир. 26    
Пападима Παπαδήμα 1533 при гр. пир. 23    
Бодагища Ντίνας, Μποδάγιστα 1457 западно от Търнава  
Корбец Μαυροβούνι, Κορμπέτσι 1611 западно от Върба  
Калидаг Μακρύλοφος, Κάλι Ντάγ 1640 западно от Върба  
Локма Λόγχη, Λόκμα и Στέρνα 1317 над прохода Превол  
Козмица Κόσμιτσα, Κοσμά 1322 над Брезница  
Камила Γκαμήλα 1320 срещу Търново на източния бряг на езерото  
Козич Βίσκοβαρ, Κόζιτς 1550 при гр. пир. 22    
Руселица Ρουσέλιτσα 1507 над Въмбел и Смърдеш  
Два въра Δίκορφο 1494 над Бесвина  
Селас Σέλας, Μύτη Σέλλας 1352 над Бесвина  
Тринишко Αγκαθωτό, Τρίνισκο 1392 над Бесвина  
Маври Рахи Μαύρη Ράχη 1394 над Бесвина  
Караколи Παρατηρητήριο, Καρακόλι, Καραούλι 1689 над Дреново  
Бунарите Πηγάδια, Μπουνάρτες 1390 над Дреново  
Присой Προσήλιο, Πρισόϊ 1293 над Дреново  
Леската Λεπτοκαρυές, Λέσκατα 1560 над Дреново  
Гремня 1278 над Трън  
Какач Kakaçit 991 над Заградец  
Припър Pripor 1265 над Връбник  
Лапища Lapishtit 1289 над Връбник  
Кория Korijë 1228 над Връбник  
Стърна Strenë 1274 над Връбник  
Коко глава Koko Glavë 1097 над Билища  
Осоя Osojë 1148 над Битинцка  
Славец 1166 над Битинцка  
Випяк 1157 над Битинцка  
Веляк 963 северно от Битинцка  

Климат Редактиране

Климатът в Преспанската област и в частност Корбец е умерено-континентален със средиземноморско влияние. Характеризира се със студени зими и по-хладни лета. Отчитат се относително по-меки зими заради микроклиматичното влияние на двете Преспански езера[12].

В пределите на планината липсват метеорологични станции, поради което климатичните данни са оскъдни. Най-близките станции в Пустец (Албания), Ресен (Северна Македония) и Лерин (Гърция), както и дъждомерните пунктове в Герман (Αγ.Γερμανός), Граждено (Βροντερό) и Лънги (Μικρολίμνη) отчитат:

Станция Пустец

   1. Средномесечни температури в станция Пустец за 2001 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 3,1 4,6 8,2 9 16,8 19,6 22,4 23 19,7 16,6 7,2 −2,2 12,3
Източник: Hydrometeorological Institute of Albania, 2012


   2. Средномесечни температури в станция Пустец за 2006 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 2,7 4,5 5,7 10,3 14,9 18,5 23 21 16,4 12,8 6,2 6,1 11,8
Източник: Hydrometeorological Institute of Albania, 2012

Станция Лерин

Измерените температурни екстремуми за периода юли 2007 - юни 2011 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 40.2° C през юли 2007; минимална температура – -15.3 ° C през януари 2009. Средногодишната температура за периода е 11.9° C.

   3. Средномесечни температури в станция Лерин за периода юли 2007 - юни 2011 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 1,5 3,3 7,1 11,3 15,7 19,6 22,9 23,1 17,1 11,8 8,2 3,6
Източник: Ε.Μ.Υ., 2014

Станция Ресен

Измерените температурни екстремуми за периода 1952 - 1995 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 37° C през юли 1988; минимална температура – -26 ° C през януари 1968. Средногодишната температура за периода е 9.6° C.

   4. Средномесечни температури в станция Ресен за периода 1952 - 1995 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 0,3 1,4 4,1 8,8 13,4 16,9 19 18,2 14,9 10 5,7 2,1
Източник: Hydrometeorological Institute of FYROM, 2014

Дъждомерен пункт Герман (Αγ.Γερμανός)

   1. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Герман за периода 1951 - 2004 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни месечни валежи (mm) 52,3 52 43,9 54,6 61,9 38,3 34,3 32,3 32,3 66,3 80,4 63,4 621,6

Дъждомерен пункт Граждено (Βροντερό)

   2. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Граждено за периода 1951 - 2004 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни месечни валежи (mm) 68,8 61,4 49,7 51,4 60,5 37,1 29,4 27,8 27,8 62,6 82,5 80,4 686,4

Дъждомерен пункт Лънги (Μικρολίμνη)

   3. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Лънги за периода 1951 - 2004 г:  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни месечни валежи (mm) 71,5 70,9 52,7 55,6 57,2 35,5 34,3 29,1 29,1 67,1 90,3 79,2 686,1

Водни ресурси Редактиране

Корбец е безводна планина в чиито билни части изцяло липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Множество къси пресъхващи потоци отводняват планинското било, по-съществените от които са: Глъмбок трап при Смърдеш, Ксиропотамос при Бесвина и Брезница – всички десни притоци на Рулската река, Бела вода на север при прохода Превол (влива се в Малкото Преспанско езеро), Прой Тел в Албания до Височица и Капещица – десен приток на Девол, пак там – Селца, идеща от Връбник и други.

Селища Редактиране

В границите на Корбец са разположени 13 села и един град (Билища), всички с изключение на Връбник по периферията на планината. От тях половината са в Албания – Билища (Bilisht), Битинцка (Bitinckë), Височица (Vishocicë), Връбник (Vërnik), Заградец (Buzëliqen), Капещица (Kapshticë) и Трън (Tren).

В пределияте на Гърция са селата Брезница (Ватохори), Буковик (Оксия), Лънги (Микролимни), Ощима (Тригоно), Руля (Котас), Смърдеш (Кристалопиги) и Търново (Прасино) и заличените села Бесвина (Сфика), Въмбел (Мосхохори) и Дреново (Краниес).

По времето на Османската империя Корбец е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“[13]) или други източници[14] към 1905 г. е:

име село българи, хр. арнаути, хр. арнаути, мох. всичко
Бесвина 390 390
Билища 106 106
Битинцка -
Брезница 620 620
Буковик 120 120
Височица смесено турско, арнаутско и българско -
Връбник 600 600
Въмбел 650 650
Дреново 70 70
Заградец напълно албаноговорещо -
Капещица 150 400 550
Лънги 150 150
Ощима 384 384
Руля 500 500
Смърдеш 1780 1780
Трън арнаутско село -
Търново 395 395

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

Име Редактиране

1. От гръб, старобългарски             и производната горбляв (гърбав) [15]. 2. От кораб, старобългарски       ,          (корабче)[16]. Съвременното гръцко име Τρικλάριο, Трикларио е дадено на планината по сведението на Страбон за античното племе триклари, през чиито земи тече река Колудей.[2][17]

История Редактиране

Васил Кънчов пише за Корбец:

„ Друг клон от Баба планина завива на запад и прегражда до половина южната страна на котловината; той се казва Корбец или Горбец. В австрийската карта е забележен с името Ксеровуни планина. Такова име не се употребява от населението.[18] “

Туризъм Редактиране

Изкачването до първенецът на планината връх Върба става от село Брезница за около 3:30 часа [2].

Част от Европейският маршрут Е6 минава през Дреновени, Габреш и Брезница, прехвърля планинското било на СИ през Бесвина, минава през Буковик и завършва в Лънги. След това продължава покрай Преспанските езера.

Бележки Редактиране

  1. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391.
  2. ↑ а б в г Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 457. (на гръцки)
  3. ↑ Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001
  4. ↑ Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006
  5. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά - Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια - Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 1280. (на гръцки))]
  6. ↑ Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944
  7. ↑ Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  8. ↑ Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  9. ↑ Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  10. ↑ Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
  11. ↑ Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
  12. ↑ Φούφλιας, Ιωάννης. Διπλωματικη εργασια: «Αξιολογηση των επιφανειακων υδατων των λιμνων Πρεσπων με βαση την οδηγια 2000/60/ ΕΚ »
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)
  15. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 287.
  16. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том II (И — крепя̀). София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 628.
  17. ↑ Страбон. География т.7 гл.fragments.20. // Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
  18. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, София, Наука и изкуство, 1970, стр. 400.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Корбец&oldid=11919110“.