Отваря главното меню

Коренно население на северноамериканския Югоизток

Културни региони на Северна Америка, включително и Югоизтока

Коренното население на северноамериканския Югоизток или Югоизточни индианци, Югоизточни горски индианци, Индианците на Югоизтока е етнографска и географска класификация на индианското население, което преди контакта с европейците живее на територията на Югоизточните Съединени щати.

Територия на културния регионРедактиране

Концепцията за Югоизточната културна област е разработена от антрополозите като се започне от Отис Мейсън и Франк Боас през 1887 г. Югоизточното културно пространство се състои от няколко екологични зони, формиращи донякъде отделни субкултурни региона:

Границите на областите се определят повече от културните прилики, отколкото на базата на географски различия.

Атлантическата низина се простира на изток от Апалачите и е широка от 100 до 300 мили. Тя е заета от множество речни системи, блата и лагуни. На запад теренът се издига към платото Пиедмонт и Апалачите. Този район се характеризира с добре напоявани плата и долини. На юг, покрай Мексиканския залив се простира Мисисипската низина. Тук климатът е мек и влажен, благоприятстващ развитието на богата вечнозелена растителност. Низината е пресечена от много реки и блата, които дават живот на множество екзотични животни и риби. На запад от Апалачите теренът постепенно се спуска към долината на Мисисипи. Многобройните реки, които се вливат в голямата река напояват добре равнината и дават живот на разнообразна растителност и поддържат богата фауна.

Култура и историяРедактиране

Най-малко 150 000 души, а може би и 10 пъти повече живеят в Югоизтока през 15 век. Първите хора се появяват тук преди 11 000 години. Предполага се че идват от север, но най-вероятно идват от запад. Тези ранни хора са предимно ловци, риболовци и събирачи. Изработват различни елементи от камък, кост и дърво. Грънчарството се появява около 2000 г. пр.н.е. По същото време хората започват да използват и камъни за смилане на различни ядки и семена.

В зависимост от местообитанието и сезона тези ранни хора живеят на групички от разширени семейства, които започват да се обединяват в по-големи групи от около 6000 г. пр.н.е. Племенната организация обаче все още е неизвестна, но на някои места е достатъчно голяма, за да се образуват ранни цивилизации като Адена (800 г. пр.н.е. – 200 г.) и Хоупуел (300 г. пр.н.е. – 700 г). Въпреки че тези две култури са центрирани в долината на Охайо и Мисисипи, тяхното влияние се разпространява в голяма част от Югоизтока.

Хората Адена и Хоупуел живеят в постоянни селища, изграждат земни насипи с различна форма и дължина, и строят надгробни могили. Започват да изработват медни орнаменти и писана керамика. Малко по-късно започва и интензивното земеделие. Царевицата е въведена от Средния Запад в началото на първото хилядолетие. Широко мащабното земеделие и обществената централизация започват от около 900 г. Едновременно с появяването на развитото земеделие, хората развиват и майчина кланова система. Клановете често са групирани в две противоположни дивизии – бяла и червена.

 
Палисада

В края на първото хилядолетие някои племена постигат технологичен напредък – изнамират лъка и стрелите, мотиката, кремъчните инструменти и други. Това от своя страна благоприятства развитието на силно централизирано и йерархично подредено общество, начело със силни или дори абсолютни владетели. Членовете на елита получават стоки и услуги от обикновените хора, а в оградените с палисада градове вече живеят хиляди хора. В центъра на всеки град има голям социален и церемониален площад, около който на пръстени могили са разположени храмове, домовете на владетеля и на религиозните водачи. В близост до града са строени церемониални могили, достигащи понякога до 300 акра и обработваеми ниви от по няколко квадратни километра, и същевременно хората имат богат творчески и церемониален живот. Тази нова култура, която се появява, става известна като Културата Мисисипи. Тя достига своя връх между 11 и 13 век и вероятно е повлияна от Централна Америка. Религията на новата култура се характеризира с наличието на три култа – строителството на могили, войната и възхвалата на боеца, и изработването на фигурки от камък, дърво или глина, които представляват духовете на предците. Главно божество е Слънцето, което дава живот. Огънят също е свещен, тъй като е представител на Слънцето. Церемониалният цикъл започва обикновено през пролетта и завършва с „Танца на зелената царевица“ в края на лятото.

Упадъкът на Мисисипската култура започва през 15 век, въпреки че много от характерните за нея елементи се запазват и по-късно. Непосредствено преди колониалния период Югоизточните индианци живеят почти по същия начин като по времето на Културата Мисисипи – обитават същите големи градове с голям площад, имат богат религиозен живот и абсолютни владетели. Типичното им жилище е постройка от пръти и стени от клони измазани с глина. Покривът обикновено е сламен. Имат зимни и летни жилища и често към тях има отделна постройка за съхранение на реколтата. Големите градове имат огромна постройка използвана за съвещания и различни ритуали. Има и отделни колиби за изпотяване. Хората се прехранват главно със земеделие като зърното често се съхранява в специални хамбари. Мъжете ловуват едър и дребен дивеч. Важни диви растителни храни са различни ядки, гъби, див ориз и диви плодове. Мидите също са важна храна в някои области. Птиците, особено пуйките, са основна част от диетата, а перата им се използват за различни неща. В зависимост от местоположението използват различни техники при улов на риба. Повечето от дрехите им са изработени от еленова кожа. Мъжете обикновено носят набедреник, а жените къса пола и туника. Лични орнаменти изработени от черупки, мъниста, перли и мед са широко използвани, както и правенето на сложни татуировки. Боядисването на телата обикновено се прави при специални поводи.[1]

С пристигането на Христофор Колумб през 1492 г. започват и промените. Епидемиите, насилието и поробването достигат местното население още преди действителното идване на европейците в Северна Америка. Контактите зачестяват от 17 век и местната култура започва да се променя с бързи темпове. Френските и британски авантюристи пристигат през 17 век и се присъединяват към испанските търговци, мисионери и колонисти. Същевременно местното население продължава да измира масово от новите болести, а и все по-често трябва да се справя и с нови проблеми като разцепление, измами от страна на търговците, заграбването на земя от колонистите и алкохола. До средата на 18 век търговията с кожи процъфтява, но последиците от нея водят до съществено и необратимо изменение на индианския начин на живот. Местното производство на определени продукти е преустановено, тъй като хората все повече зависят от европейските стоки. Когато дивечът изчезва, вследствие на прекомерния лов много племена започват да отглеждат добитък за храна и кожи. Част от регионалната търговия става и трафикът на роби, в който индианците участват и като продавачи, и като купувачи и жертви.

В началото на 19 век загубата на земя се увеличава главоломно и въпреки, че някои големи племена приемат начина на живот на своите бели съседи това не спира алчните за земя заселници и спекуланти. През 1830те цели народи са насилствено изселени от родината им и хиляди от тях измират по пътя, и след пристигането им в новите земи. Постепенно хората възстановяват живота си на запад, но и тук голяма част от земята им е отнета. В началото на 21 век повечето от Югоизточните индианци, които оцеляват по време на колониалния период живеят в Оклахома като се стремят да опазят традициите и културата си.[1]

Списък на индианските племена на ЮгоизтокаРедактиране

Федерално признати племена, живеещи в Югоизтока в началото на 21 векРедактиране

  • Източната група на индианците чероки – Северна Каролина
  • Индианска нация Катоба – Южна Каролина
  • Джена групата на индианците чокто – Луизиана
  • Кушата племето на Луизиана – Луизиана
  • Микосуки племето на индианците на Флорида – Флорида
  • Мисисипи групата на индианците чокто – Мисисипи
  • Порч Крийк индианците – Алабама
  • Семиноли племето на Флорида – Флорида
  • Туника – Билокси племето на Луизиана – Луизиана
  • Читимача индианското племе на Луизиана – Луизиана

Федерално признати племена, които са живели в ЮгоизтокаРедактиране

  • Алабама – Кушата племето на Тексас – Тексас
  • Алабама – Куасарте племенния град – Оклахома
  • Нация Кадо – Оклахома
  • Нация Мускоги (Крики) – Оклахома
  • Нация Чероки – Оклахома
  • Нация чикасо – Оклахома
  • Нация чокто – Оклахома
  • Обединената група Кутува на индианците чероки – Оклахома

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Pritzker, Barry M.. „Коренното население на Югоизтока“. // A Native American Encyclopedia: History, Culture and Peoples 2000.

Външни препраткиРедактиране