Вижте пояснителната страница за други значения на Корен.

Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.

Всяка дума има поне един корен, а съставните думи могат да имат и повече.[1] Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми: представка, наставка, окончание, определителен член.

Коренът е ядрото на думата и е носител на нейното лексикално значение. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася най-вече за самостойните части на речта: съществителните, прилагателните и числителните имена, глаголите, местоименията и наречията.

Източници

редактиране
  1. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.