Отваря главното меню

Кореща, произнасяно в местния диалект Корèшча, често членувано Корещата (на гръцки: Κορέστια, Корестия, на македонска литературна норма: Корешта) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция. Областта е разположена в Северозападната част на страната на територията на административна област Западна Македония.

Корещата обхваща следните селища:

Понякога към областта е причислявано и село Връбник (на албански Върник)[1] както и Височица[1] и Капещица, което днес се намира в Албания.[2]

Така областта граничи на северозапад с планината Корбец (Трикларио), на североизток с Бигла (Варнудас), на югоизток с областта Пополе и на югозапад с Нестрамско. Дели се на Долна и Горна Кореща.

През Корещата протича река Бистрица, Желевската или Рулската река (смятана понякога за начало на Бистрица) и нейният приток Белишката река, Дрено̀вската река.

Първото споменаване на Корещата е в една грамота на император Василий II, издадена в 1019 година - веднага след завоюването на България - с която се определят правата на понижената в архиепископия Охридска патриаршия.

ЕтимологияРедактиране

Съществуват различни версии за етимологията на името. Според българския езиковед Йордан Заимов то идва от старобългарското куръ - петел.[3] Гръцките учени както и някои от Република Македония смятат, че името произлиза от античната македонска област Орестия.[4][5] Според Любица Станковска то идва от личното име Корета.[6]

ЛитератураРедактиране

  • Λιάκος Σωκράτης Ν., “Τα εκατόν δέκα ονόματα Κουρεστίων, Στενών Πισοδερίου και Πρέσπας”, Θεσσαλονίκη 1976.

БележкиРедактиране

  1. а б Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 30.
  2. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  3. Заимов, Йордан. „Българските географски имена с -jь“. София, 1973, стр.119.
  4. Δήμος Καστοριάς
  5. Аргировски, Мито. За етимологията на Корешта. Onomastica Jugoslavica, 6, Zagreb, 1979, стр.112-113.
  6. Станковска, Љубица. „Топонимски вариjации во Костурско-Леринската област“. в: Македонските диjалекти во Егеjска Македониjа, Скопjе, 1994, стр.241.