Корита (дем Кавала)

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Коритата.

Корита или Курита (на гръцки: Κορυφές, Корифес, катаревуса: Κορυφαί, Корифе, до 1926 година Κουρίτα, Курита[1]) е село в Гърция, в дем Кавала, област Източна Македония и Тракия.

Корита
Κορυφές
— село —
Гърция
41.0502° с. ш. 24.4467° и. д.
Корита
Източна Македония и Тракия
41.0502° с. ш. 24.4467° и. д.
Корита
Кавалско
41.0502° с. ш. 24.4467° и. д.
Корита
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКавала
Надм. височина760 m
Население32 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 760 m на 20 километра северно от Кавала, в планината Урвил (Леканис Ори).[2]

В Османска империя

редактиране

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Корита е българо-мохамеданско селище. В него живеят 540 българи-мохамедани.[3] Според гръцката статистика, през 1913 година в Корита (Κουρίτα) живеят 633 души.[4]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 64 гръцки семейства с 249 души - бежанци от Турция.[5] През 1926 година името на селото е сменено от Курита (Κουρίτα) на Корифес (Κορυφές).[6] Българска статистика от 1941 година показва 213 жители.[2]

Основно производство е тютюнът, като се произвеждат и други земеделски култури, а е развито и скотовъдството.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Корита на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кьоселер[8] Κιοσελὲρ Спано Σπανό[9] връх в Урвил (729 m), Ю от Корита[8]
Корита[8] Καρίτα Корфи Κορφή[9] връх в Урвил (921 m), ЮЗ над Корита[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 633[2] 529[2] 197[2] 239[2] 208[7] 174[7] 99[7] 52[7] 111[7] 76[10] 38 32
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 213. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 202.
  4. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 214. (на македонска литературна норма)
  8. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
  10. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 148. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008. (на гръцки)