Кормак Маккарти

американски писател

Кормак Маккарти (роден Чарлз Маккарти) (на английски: Cormac McCarthy (Charles McCarthy)) е американски романист и автор на пиеси.

Кормак Маккарти
Cormac McCarthy
американски писател
Cormac McCarthy (Child of God author portrait - high-res).jpg
1973 г.
Роден

Религия Католическа църква
Националност  САЩ
Професия писател, драматург, сценарист
Литература
Жанрове роман, разказ, пиеса, есе
Направление южняшка готика, уестърн, пост-апокалиптична фантастика
Дебютни творби „Wake for Susan“ (1959)
Награди Пулицър за „Пътят“
Повлиян Уилям Фокнър
Семейство
Баща Чарлз Джоузеф Маккарти
Майка Гладис Кристина
Съпруга Лий Холман (1961–1962; развод)
Ани Делис (1967–1981; развод)
Дженифър Уинкли (1997– )
Деца Кълън Маккарти, син от Лий Холман (1962)
Джон Маккарти, син от Дженифър Уинкли (1998)

Подпис Cormac McCarthy signature.svg
Уебсайт cormacmccarthy.com
Кормак Маккарти в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Провидънс, Роуд Айлънд на 20 юли 1933 г. като едно от шестте деца в семейството на Гладис Кристина и Чарлз Джоузеф Маккарти. Семейството му е католическо и е от ирландски произход. През 1937 г. семейството се мести в Ноксвил, където баща му работи като адвокат.

Маккарти посещава енорийското училище „Света Мери“ и Католическата гимназия на Ноксвил. Студент е в университета на Тенеси през 1951-52 г. и през 1957-59 г., но никога не завършва. Докато е студент, публикува два разказа и получава наградата „Инграм Мерил“ за креативно писане през 1959 и 1960 г.

Маккарти променя първото си име на Кормак, за да избегне асоциациите с известното чучело на вентрилоквиста Едгар Берген. Избира името Кормак заради ирландските крале Кормак мак Айрт и Кормак мак Куиленаин.

След като сключва брак със състудентката си Лий Холман през 1961 г., двамата се местят в „барака без утопление в подножието на планините около Ноксвил“. Там се ражда синът им Кулън през 1962 г. Въпреки че се грижи за бебето и домакинството, Кормак моли Лий да си намери работа, за да може той да се концентрира върху писателската си кариера. Разочарована от ситуацията, тя заминава за Уайоминг, откъдето подава молба за развод и започва работа като учителка.

ТворчествоРедактиране

Написал е 10 романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Печели награди Пулицър и „Джеймс Тейт Блек“ за произведението си „Пътят“ (2006). Романът му от 2005 г. „Няма място за старите кучета“ е екранизиран под същото име - „Няма място за старите кучета“, който печели 4 награди на филмовата академия на САЩ, включително за най-добър филм през 2007 г. За Тези прекрасни коне (1992 г.) печели и двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците. Както Тези прекрасни коне, така и „Пътят“ са екранизирани под същото име.

Уестърнът Blood Meridian (1985) е попаднал в класацията на списание „Тайм“ за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г., и е подгласник в гласуването, проведено от вестник „Ню Йорк Таймс“ през 2006 г. за Най-добра американска художествена проза от последните 25 години.

Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича Blood Meridian най-великата книга от излизането на As I Lay Dying на Уилям Фокнър.

През 2010 г. вестник „Таймс“ класира Пътят на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература.

СтилРедактиране

Маккарти почти не използва пунктуация, заменяйки повечето запетайки с „и“. В интервю с Опра Уинфри, Маккарти казва, че предпочита „прости декларативни изречения“ и че използва главни букви и понякога запетайки, но никога не използва точка и запетайка. Той не използва кавички за означаване на диалог и вярваq че няма причина да „пълни страниците със странни малки знаци“.

БиблиографияРедактиране

РоманиРедактиране

 
Корица на The Road (2006).
  • The Orchard Keeper (1965)
  • Outer Dark (1968)
  • Child of God (1973)
  • Suttree (1979)
  • Blood Meridian or the Evening Redness in the West (1985)
  • All the Pretty Horses (1992)
  • The Crossing (1994)
  • Cities of the Plain (1998)
  • No Country for Old Men (2005)
    Няма място за старите кучета, изд. Новелон (2006)
    Тук няма място за старци, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Road (2006)
    Пътят, изд. Новелон (2009)[1]
    Пътят, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Passenger

РазказиРедактиране

  • Wake for Susan (1959)
  • A Drowning Incident (1960)

СценарииРедактиране

  • The Gardener's Son (1976)
  • The Counselor (2013)

ПиесиРедактиране

  • The Stonemason (1995)
  • The Sunset Limited (2006)

ИзточнициРедактиране

  1. Йордан Ефтимов, „Пътят“, рец. във в. „Капитал“, 28 май 2009 г.

Външни препраткиРедактиране