Корнишо̀р (на гръцки: Κρώμνη, Кромни, до 1926 година Κορνισόρ, Корнисор или Κορνισιόρ, Корнисьор[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Корнишор
Κρώμνη
— село —
Изглед към Корнишор от Паяк
Изглед към Корнишор от Паяк
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областПаяк
Надм. височина580 m
Население8 души (2011 г.)
Корнишор в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 580 m надморска височина в южните склонове на планината Паяк (Пайко) на 13 km северно от град Енидже Вардар (Яница).[2] Разположено е на река Грамада.

През 1909 година по повод на разположението на селото кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише:

Според легендата това село е основано от трима разбойника. И туй изглежда правдоподобно: иначе не може да се обясни какво е накарало хората да се заселят в такова уединено и непристъпно място в най-затънтената долина на Паяк планина.[3]

История редактиране

В Османската империя редактиране

През 1632 година Корнишор е отбелязано в турски дефтер като село с 64 християнски семейства.[4]

В началото на XX век Корнишор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корнисис (Kornissis), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Корнишоръ брои 400 жители българи и 80 цигани.[6] Корнишор е показано и във Воденска каза като село със 700 жители българи.[7]

На Илинден 1903 година в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.[8] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Заради отстояването на българщината селото е известно като „Малката България“.[10]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корнишор има 432 българи екзархисти.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Корнишор, 11 и 12 /III, 3 1/2 ч. от Крушаре. 95 български екзархийски къщи... Поминъкът е въгленарство, дърводелие, малко пчеларство и земеделие. По-преди са били доста заможни, но напоследък поради ред неурожайни години са западнали. Лани и сега много умират от тифусна треска. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията се отказали 1903 г. Сега за първи път след статуквото се отваря българско училище.

Училището е двуетажно. Долу изба (някога била дюкян), горе класна стая, малко салонче и стая за квартира. Класната стая, 8Х4Х2 1/2 m голяма, има дюшеме, таван и добре се осветлява.[3]

В 1909 година в района на селото действа гръцката чета на Митре Никола Чера и Иван Богдан.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Корнишор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция редактиране

През войната в селото влиза взвод български войници, изтласкан по-късно от гръцки части. Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война, а българските училище и църква се затварят. В края на Първата световна война през 1918 година българите Петър Петляков, Христо Коняров и Стоян Богданов са обесени, а Тодор Линов е пребит до смърт за подпомагане на българската войска. На заточение на Крит са изпратени осъдените Ташо Камшиков, Фотьо Ристаков, Григор Милошев, Иван Костараков и Петър Фустанов. По време на Гръцко-турската война (1919-1922) момчета от селото са мобилизирани насила в гръцката армия.[14]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Корнишор има 100 къщи славяни християни.[15]

След 1924 година между 30 и 50 души или 3-4 семейства напускат селото и се заселват в Горни Воден, Станимашко.[4] Според Тодор Симовски изселилите се в България са 260 души. В селото са заселени няколко бежански семейства, които поради неплодородното землище и средата скоро напускат селото.[2]

В 1928 година Корнишор е прекръстено на Кромни. По време на Гражданската война в Корнишор е разположен щабът на ДАГ. Селото е силно пострадало след войната. В 1968 година повечето му жители се изселват в съседното Ново Въдрища (Неос Милотопос).[16][17]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват всичките му жители в полските села. След нормализирането на обстановката, жителите на Корнишор се завръща.[2] В началото на 70-те години жителите на селото заедно с тези на съседното Радомир отново са принудени да се изселят във Въдрища (Милотопос).[18]

Корнишор е обявено за архитектурен резерват и постепенно се съживява като туристическа атракция. Църквата е посветена на Свети Николай.

 
Църквата „Свети Николай“ в селото
 
Къща в Корнишор
Прекръстени с официален указ местности в община Корнишор на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Въртоп[19] Βερτόπι Канони Κανόνι[20] връх на Ю от Корнишор (659,4 m)[19]
Върбата[19] Βάρμπατα Ития Ιτιά[20] река на Ю от Корнишор[19]
Кумарката[19] Κουμάρκατα Кунупи Κουνούπι[20] възвишение на ЮИ от Корнишор (327 m)[19]
Крастата[19] Κράστατα Касидиярис Κασιδιάρης[20] възвишение на ЮИ от Корнишор (455 m)[19]
Обор[19] Όμπδρ Клиста Κλειστά[20] река на ЮЗ от Корнишор[19]
Три бари[19] Τρεις Μπάρες Трикорфо Τρίκορφο[20] връх на ЮЗ от Корнишор[19]
Валицумба[19] Βαλιτσούμπα Врохотопос Βροχότοπος[20] местност на ЮИ от Корношор, по левия бряг на Грамада[19]
Глава Вода[19] Γκλάβα Βόδα Кефалари Κεφαλάρι[20] местност и възвишение на ЮИ от Корнишор (496 m)[19]
Нука[19] Νούκα Никола Νικόλα[20] местност на И от Корношор[19]
Грокоща[19] Γροκώστα Коста Κώστα[20] връх на СИ от Корнишор[19]
Лапарци[19] Λαπαρτόϊ Фагомата Φαγώματα[20] връх на ЮЗ от Корнишор (993,8 m)[19]
Пръскачово[19] Πρασκάτσουβα Рандисмени Ραντισμένη[20] връх на ЮЗ от Корнишор (1322 m)[19]
Гуспудар[19] Γουσπουδάρ Никокирис Νοικοκύρης[20] река на СЗ от Корнишор[19]
Гробове[19] Γροτόπι Тафи Τάφοι[20] връх на С от Корнишор (1812 m)[19]
Кукала[19] Κουκάλα Кукос Κούκος[20] река на СИ от Корнишор, ляв приток на Грамада[19]
Чуките[19] Τσουκϊτι Ипсомата Ύψώματα[20] връх на СИ от Корнишор[19]
Корени[19] Κορίνη Ризес Ρίζες[20] връх на С от Корнишор[19]
Метеризи[19] Μετερίζι Паратиритирион Παρατηρητήριον[20] връх на СЗ от Корнишор (1597,9 m)[19]
Касарини[19] Κασαρίνη Рахула Ραχούλα[20] връх на СЗ от Корнишор (1308 m)[19]
Питар[19] Βιταρος Лулуди Λουλούδι[20] връх на СЗ от Корнишор[19]
Комшово Κόμψοβα Гитонико Γειτονικό[20]
Киркова нива[19] Κίρκοβα Νέβα Хорафи ту Кирку Χωράφι του Κίρκου[20] връх на С от Корнишор (1269 m)[19]
Варалиас[21] Βαραλιάς Варелас Βαρέλας[20] река на С от Корнишор, приток на Грамада[21]
Варница[19] Βάρνιτσα Камини Καμίνι[20] връх на С от Корнишор[19]
Поглед[19] Πόγλιτ Агнадема Άγνάντεμα[20] връх на СИ от Корнишор (1408 m)[19]
Горица Καρίτα Дасаки Δασάκι[20]
Фиаданисърпа Φιαντενισάρπα Фани Φανή[20] гора на С от Корнишор[19]
Мер[19] Μέρ Коприя Κοπριά[20] връх на С от Корнишор[19]
Бела Лунга[19] Μπέλα Λούγκα Фенгари Φεγγάρι[20] връх на С от Корнишор (1112 m)[19]
Дубарляна[19] Ντουμπαρλιάνα Ана Άννα[20] връх на С от Корнишор (1503 m)[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 675[2] 525[2] 330[2] 448[2] 156[2] 565[18] 441[18] 0[18] 0[2] 14 8

Личности редактиране

Родени в Корнишор
  •   Атанас Златев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[22]
  •   Атанас Иванов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[23]
  •   Атанас Танурев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2 рота на 14 воденска дружина[24]
  •   Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[25]
  •   Григор Фустанов (? – 1928), революционер от ВМРО
  •   Димитър Митренчев (Δημήτριος Μητρέντσης), гръцки андартски деец, четник[26]
  •   Илия Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[27]
  •   Мане Камчиков (Εμμανουήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос (1906-1908) и Даутис (1908-1909)[26]
  •   Йоан Богданов (Ιωάννης Μποντάνης ή Μπογδάνης), гръцки андартски деец, четник[26]
  •   Костадин Георгиев (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[28]
  •   Костадин Контев, български революционер от ВМОРО
  •   Мара Петлякова (1912 – 1944), българска комунистическа партизанка
  •   Михаил Камшиков (Μιχαήλ Καμτσίκης), гръцки андартски деец, четник при Минопулос и Даутис[26]
  •   Нацо П. Делов (Дельов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[29]
  •   Никола Хр. Петляков, български комунист[30]
  •   Христо Зинов (Зината, 1894 – 1977), войвода на чета и деец на ВМРО
Починали в Корнишор

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 71. (на македонска литературна норма)
  3. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  4. а б Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, 1995, Бургас.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  10. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 433.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  14. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.437-440
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  16. Корнишор на сайта на бившия дем Кирос, архив на оригинала от 16 март 2010, https://web.archive.org/web/20100316124907/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=29&Itemid=56, посетен на 2010-01-27 
  17. Неос Милотопос на сайта на бившия дем Кирос, архив на оригинала от 14 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100114133646/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=60, посетен на 2010-01-27 
  18. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 72. (на македонска литературна норма)
  19. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  21. а б Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 275.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  26. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  30. Парцел 43 // София помни. Посетен на 4 март 2016.