Уикипедия

Коронел (спомагателен крайцер)

Коронел (на немски: Coronel, HSK-10[~ 1]) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Того“ (на немски: Togo), в германския флот е познат като „Шиф-14“ (на немски: Schiff 14)[~ 2], в Кралския флот получава обозначението – „Рейдер „K““[1][2]. Това е последния представител на спомагателните крайцери, влязъл в състава на германския флот. Историята се стича така, че той така и не напуска териториалните води контролируеми от Третия рейх.

„Коронел“
Coronel, HSK-10
„Коронел“ вече като Svalbard в Генуа, декември 1948 г.
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типТоварен кораб/Спомагателен крайцер
ПроизводителBremer Vulkan в Бремен, Германия
Служба
Спуснат на вода13 август 1938 г.
Влиза в стройдекември 1942 г.
Изведен от
експлоатация		засяда на плитчина на 21 ноември 1984 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуванеХамбург
ИМО номер5363029
ПозивнаDJXJ
СобственикHamburg-Bremen-Afrika Linie A.G.
ОператорWoermann Line,
ВМС на Германия
Бруто тонаж5042 БРТ
Нето тонаж2844 НРТ
Водоизместимост12 700 t (стандартна)
Дължина134,0 m
Дължина между перпендикулярите
127,5 m
Ширина17,9 m
Газене7,9 m
Задвижване8-цилиндров дизелов двигател
Мощност5100 к.с. (3,8 МВт)
Движител1 гребен винт
Скорост16 възела
(29,63 km/h)
Далечина на
плаване		36000 морски мили при 10 възела скорост
Екипаж350 души
Кръстен в чест наДържавата Того и битката при Коронел
Въоръжение
Артилерия6×1 150 mm;
Зенитна артилерия6×1 40 mm;
4×1 20 mm
„Коронел“ в Общомедия

История редактиране

Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „Вулкан“ (на немски: Bremer Vulkan) за линията „Воерман“[2][3]. На 13 август 1938 г. съда е спуснат на вода и на 22 септември същата година влиза в строй[3]. След началото на Втората световна война, той разкъсва блокадата и се връща в Хамбург, където на 1 март 1940 г. е реквизиран от кригсмарине[3]. На 18 август 1940 г. е преправен на минен заградител[3]. След това, РВМ решава да го преоборудва в спомагателен крайцер. На 16 юни 1941 г. корабът е отписан като минен заградител[3]. Работите отнемат повече от година – от 7 юни 1941 до 25 октомври 1942 г., дейностите са извършвани от корабостроителниците „Уилтън-Фейенорд“ в Схидам, „Уилтън“ в Ротердам, „Одерверке“ в Щетин и корабостроителницата на ВМС в Готенхафен[3].

През декември 1942 работите са завършени и корабът влиза в строй[3].

Бойни действия редактиране

Рейдерски поход редактиране

На 31 януари 1943 г. рейдерът, под команда на капитан цур зе[~ 3] Ернст Тинеман започва опита си да разкъса блокадата.

Първоначално „Коронел“ се насова на север, за мине в Атлантика през Датския пролив, но с настъпването на нощта обръща и се насочва на юг.

В Хелголандския залив корабът попада в буря, която откъснава мини от котвите им. Принуден е да изчака края на лошото време до 3 февруари зад остров Зилт[2][4].

На 7 февруари 1943 г. „Коронел“ прави опит да пресече Ла Манш съпроводен от тралчици, но в течение на следващото денонощие два пъти ляга на плитчина. След това решават да се върнат в Дюнкерк[2][4].

Суматохата привлича вниманието на англичаните. И когато през нощта на 10 февруари рейдерът напуска Дюнкерк съпроводен от 12 тралчици, той попада под прицелния огън на бреговите батареи на Дувър. В течение на 40 минути, на пълен ход, корабът е обстрелян с 33 залпа на тежката артилерия, но остава невредим[2][5].

После идва ред на нощната авиация. Британските летци постигат едно попадение – бомбата пробива палубата до фокмачтата по левия борд и се взривява[2][5]. За да довършат крайцера, англичаните изпращат съединение от пет разрушителя от типа „Хънт“ и шест торпедни катера. Но Тинеман успял да се укрие в Булон. Огледа показва, че за ремонта на повредите ще са необходими поне четири месеца[2][5].

„Коронел“ прекарва в Булон още два дни, като носи на града непрекъснати нападения от страна на авиацията на съюзниците.

Тинеман разбира, че няма смисъл да продължава да опитва късмета си и се насочва обратно към Дюнкерк[2][5].

Става ясно, че вече е невъзможно безопасно да се премине Ла Манш и на следващото утро Тинеман получава заповед, вече от Дьониц за връщане в Балтика. Обаче заповедта остава неизпълнена, тъй като след четири часа Дюнкерк е подложен на бомбардировка от осемнадесет бомбардировача, които макар и да не уцелват HSK-10, сериозно повреждат входните врати на пристанището и рейдера остава в капан[2][5].

На 27 февруари рейдерът напуска пристанището и излиза в морето. В пътя два пъти засяда не пясъчни наноси, но и в двата случая без чужда помощ успява да се освободи. По време на прехода „Коронел“ с неговия ескорт е подложен на атака от осем британски катера, но всичко минава благополучно и на 28 февруари рейдерът пристига в Куксхафен, а на 2 март прави преход до Кил[2][6].

Това е последният опит за излизане на немски рейдер в океана. Следващият готов за излизане спомагателен крайцер на кригсмарине, „Ханза“, въобще не излиза в поход. Независимо че „Михел“ още известно време действа в Индийския океан, това е края на германското рейдерстване като метод на война.

Кораб за насочване на нощните изтребители на ПВО редактиране

По-късно е върнато старото му име и е преоборудван в кораб за насочване на нощните изтребители на ПВО. От октомври 1943 г. „Того“, подчинен на луфтвафе, действа в Балтика. Март 1944 г., след три силни бомбардировки на Хелзинки от съветската авиация, той пристига във Финския залив за съдействие на авиационното прикритие на Талин и Хелзинки[2][6].

Следвоенна съдба редактиране

Корабът оцелява във войната и е предаден на Великобритания, после преминава към Норвегия[2][6].

Той има дълъг живот, като търговски съд, който завършва под името „Топека“ на 21 ноември 1984 г., когато по време на ураган търпи крушение и засяда на плитчина до бреговете на Мексико. Двама души загиват[2][7].

Коментари редактиране

  1. ↑ От на немски: Handelsstörkreuzer, което означава спомагателен крайцер номер 10.
  2. ↑ „Шиф-14“ (нем. „Schiff 14“) – в превод от немски език означава „Плавателен съд № 14“.
  3. ↑ Капитан-цур-зе (на немски: Kapitän zur See) – съответства на званието капитан 1-ви ранг.

Източници редактиране

  1. ↑ Обозначения вспомогательных крейсеров кригсмарине (Германия) // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-08-20.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Вспомогательный крейсер Коронель Архив на оригинала от 2019-09-21 в Wayback Machine. ((en))
  3. ↑ а б в г д е ж Подготовка к походу вспомогательного крейсера „Коронель“ // Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2015-08-20.
  4. ↑ а б Попытки прорыва вспомогательного крейсера Коронель // Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2015-08-20.
  5. ↑ а б в г д Атака англичан на вспомогательный крейсер Коронель // Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2015-08-20.
  6. ↑ а б в Возвращение вспомогательного крейсера Коронель на базу // Архивиран от оригинала на 2017-08-03. Посетен на 2015-08-20.
  7. ↑ Судьба вспомогательного крейсера Коронель // Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2015-08-20.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коронель (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коронел_(спомагателен_крайцер)&oldid=12049570“.