Корпоративен данък

Корпоративният данък е данък, с който се облага печалбата на юридическите лица.

ИсторияРедактиране

Като основание за облагане с корпоративен данък се счита, че в условията на капитализма доходът се превръща в главен белег за икономическите възможности на лицата. Основите на съвременното прогресивно подоходно облагане са поставени в Германия в началото на 90-те години на XIX век. В по-голямата част от европейските страни неговото въвеждане датира от края на Втората световна война. В някои европейски страни, като Англия – 1965 г., Белгия – 1962 г. и Италия – 1974 г., се смята, че същинското облагане на печалбата започва значително по-късно, сравнено с Германия и САЩ, където този данък действа от 1920 г.

В съвременната данъчна система обектите на облагане с данъци са главно имущества, доходи и обороти (на стоки и услуги). Тъй като в миналото подоходните данъци в масов мащаб не са прилагани, преките данъци са се представлявали от имуществените такива. В съвременните условия фискалното значение на имуществените данъци е незначително, поради което може да се каже, че преките данъци днес се представляват главно от подоходните данъци.

С корпоративен данък се облага печалбата на юридическите лица за упражняваната от тях стопанска дейност. База за облагане е счетоводната печалба на данъчните субекти, преобразувана в намаление и/или увеличение според съответното законодателство. Счетоводната печалба се определя като разлика между приходите и разходите за определен данъчен период и така определена, тя подлежи на преобразуване, т.е. към нея се добавят или от нея се изваждат суми. Това какви суми трябва да се добавят или изважда, се регламентира законово.

ПримерРедактиране

Фирма има счетоводна печалба – разликата между приходите и разходите по Отчета за приходите и разходите – за даден период   (хиляда) единици. В разходната част обаче има записан разход за   (двадесет) единици, който не може да бъде документално доказан. Следователно имаме преобразуване – към 1000-та единици добавяме 20. Фирмата ползва законово облекчение от 80 (единици), защото е наела безработни и тук трябва да се извадят 80-те единици. Базата за облагане ще бъде   единици. Ако корпоративният данък е със ставка 20%, то самият данък ще бъде   (сто осемдесет и осем) единици.

Данъчна политика и данъчни ставки при КДРедактиране

 
Крива на Лафер

От това каква данъчна политика се провежда зависи и какви данъчни ставки ще се използват. Според кривата на Лафер непрекъснатото увеличаване на данъчната тежест не води автоматично до увеличаване на данъчните приходи. Това се обяснява с факта, че при твърде високи данъци стопанските субекти започват да свиват производството, оттам приходите и печалбата си, а това рефлектира върху данъчната основа. Така, при твърде висока данъчна ставка и при твърде ниска данъчна основа приходите за хазната не бележат съществени промени. Лафер доказва, че очевидно е необходимо да се търси оптимална данъчна ставка. Затова има стремеж ставките да бъдат на такова ниво, което да гарантира достатъчни приходи в държавната хазна и в същото време да загуби смисъл укриването на данъци, т.е. разходите по укриването да станат (почти) равни на самия размер на данъка и данъчните субекти да предпочетат да го плащат.

В БългарияРедактиране

В България корпоративният данък е уреден със Закона за корпоративното подоходно облагане и след 2008 година вкл. ставката на корпоративния данък е 10%. В България корпоративен данък се дължи върху годишната печалба и то само, ако такава е реализирана. В края на календарната година фирмата трябва да пресметне своя финансов резултат. Той е равен на приходите минус разходите за периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.

Особеност на корпоративния данък е, че по правило той се заплаща авансово – на база на прогнозирана годишна печалба. Прогнозната печалба се определя с декларацията за предходната година. Изключение от това право има за фирми със сравнително нисък оборот и за новорегистрирани такива. Фирми, които са регистрирани през текущата година не дължат авансов данък. Изключение са фирми, регистрирани при преобразуване на вече регистрирано дружество. Авансови вноски не правят и фирми, които са реализирали оборот от предишната календарна година по-малко от 300 000 лв. Авансови вноски на тримесечие заплащат фирмите, които са реализирали оборот между 300 000 и 3 000 000 лв. през предходната година. Вноските се правят до 15-о число на месеца, следващ края на тримесечието, а за третото тримесечие – до 15 декември на съответната година. За четвъртото тримесечие не се заплащат авансови вноски. Месечни авансови вноски се дължат от фирми, които имат оборот от поне 3 000 000 лв. за предходната финансова година. Вноските за януари, февруари и март се правят до 15 април на текущата година, а за всеки следващ месец – до 15-о число на текущия месец.[1]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране