Корча
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009). Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.
Корча Korçë |
|
---|---|
— град — | |
|
|
Страна |
![]() |
Област | Корча |
Община | Корча |
Географска област | Девол |
Надм. височина | 707 m |
Население | 79 697 души (2009) |
Пощенски код | 7001-7004 |
Телефонен код | 082 |
МПС код | KO |
Корча в Общомедия |
ЕтимологияРедактиране
Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, зa които се предполага, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича Görice – Гьоридже, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza.
ИсторияРедактиране
Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото бългаско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от 15 век, когато Иляз ходжа развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.
Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци.[1]
Освободен е едва през 1912 година, когато е окупиран от гръцки военни части на 6 декември. Това нахлуване в територията на вече създадената албанска държава е доста спорно, като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[2]
НаселениеРедактиране
В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Корча
- Васил С. Марков, български революционер, четник на Лука Иванов[3]
- Иракли Македонски (11 юли 1885 - 5 март 1954), български просветен деец, учител и училищен инспектор в Искърския край, кмет на Дърманци и на Рашково
- Партений (XVII век), охридски архиепископ
- Пецо Чинговски (1917 – 2000), деец на НОВМ
- Спиридон Димов, български опълченец, V опълченска дружина, убит на 21 август 1877 г.[4]
- Спиро Кузманов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[5]
- Темистокли Гърмени (1871 - 1917), албански революционер и национален деец
- Тома Марков, български революционер[6]
- Починали в Корча
- Боруджик (Буруджик) Янкенски (Яускулски), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
- Иван Златарев (? – 1957), български революционер
Побратимени градовеРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- официален сайт Архив на оригинала от 2009-08-09 в Wayback Machine.
- Skënderbeu Korçë Архив на оригинала от 2009-08-21 в Wayback Machine.
БележкиРедактиране
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
- ↑ Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
- ↑ „„Илюстрация Илинден“, година V, брой 6, стр.4“, archived from the original on 2010-02-16, https://web.archive.org/web/20100216081721/http://www.promacedonia.org/podporuchik/il_il/Illustration%20Ilinden,%20year%20V,%20issue%206.pdf, посетен 2010-01-14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 138, 139; оп. 3, а.е. 158, л. 139, 140