Корча
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009). Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.
|
Корча Korçë |
|
|---|---|
| — град — | |
 |
|
 |
|
  Корча |
|
| Страна |
 Албания |
| Област | Корча |
| Община | Корча |
| Географска област | Девол |
| Надм. височина | 707 m |
| Население | 79 697 души (2009) |
| Пощенски код | 7001-7004 |
| Телефонен код | 082 |
| МПС код | KO |
| Корча в Общомедия | |
ЕтимологияРедактиране
Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, зa които се предполага, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича Görice – Гьоридже, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza.
ИсторияРедактиране
Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото бългаско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от 15 век, когато Иляз ходжа развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.
Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци.[1]
Освободен е едва през 1912 година, когато е окупиран от гръцки военни части на 6 декември. Това нахлуване в територията на вече създадената албанска държава е доста спорно, като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[2]
НаселениеРедактиране
В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Корча
Васил С. Марков, български революционер, четник на Лука Иванов[3]- Иракли Македонски (11 юли 1885 - 5 март 1954), български просветен деец, учител и училищен инспектор в Искърския край, кмет на Дърманци и на Рашково
- Партений (XVII век), охридски архиепископ
Пецо Чинговски (1917 – 2000), деец на НОВМ- Спиридон Димов, български опълченец, V опълченска дружина, убит на 21 август 1877 г.[4]
- Спиро Кузманов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[5]
Темистокли Гърмени (1871 - 1917), албански революционер и национален деец- Тома Марков, български революционер[6]
- Починали в Корча
- Боруджик (Буруджик) Янкенски (Яускулски), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
- Иван Златарев (? – 1957), български революционер
Побратимени градовеРедактиране
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
- ↑ Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
- ↑ „Илюстрация Илинден“, година V, брой 6, стр.4
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 138, 139; оп. 3, а.е. 158, л. 139, 140