Уикипедия

Корча

Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).[1] Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.

Корча
Korçë
— град —
      
Герб
KorçaVonOben.JPG
Reliefkarte Albanien.png
40.6167° с. ш. 20.7667° и. д.
Корча
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Корча
Географска област Девол
Надм. височина 707 m
Население 79 697 души (2009)
Пощенски код 7001-7004
Телефонен код 082
МПС код KO
Официален сайт www.bashkiakorce.gov.al
Корча в Общомедия
Корча в 1916 г.
Корча

ЕтимологияРедактиране

Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, зa които се предполага, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица,[2] тоест малка планина.[3] Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича Görice – Гьоридже, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza.

ИсторияРедактиране

Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото бългаско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от 15 век, когато Иляз ходжа развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.

Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци.[4]

Освободен е едва през 1912 година, когато е окупиран от гръцки военни части на 6 декември. Това нахлуване в територията на вече създадената албанска държава е доста спорно, като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[5]

НаселениеРедактиране

В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.

ЛичностиРедактиране

 
Тома Марков
Родени в Корча
Починали в Корча
  •   Боруджик (Буруджик) Янкенски (Яускулски), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Иван Златарев (? – 1957), български революционер

Побратимени градовеРедактиране

Корча е побратимен град с[11]:

Корча си съдейства и с градовете[11]:

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Nurja, Ines. Censusi i popullsisë dhe banesave/ Population and Housing Census–Korçë (2011). // [1] Institute of Statistics (INSTAT). с. 85. Архивиран от оригинала на 11 October 2020. Посетен на 11 November 2020.
  2. ↑ The name Korça derives from the Slavic Gorica. Linda White, Peter Dawson, Andrea Dawson, Albania: A Guide and Illustrated Journal, Bradt guides. Bradt Publications, 1995, p. 62, ISBN 1898323100.
  3. ↑ Law, Gwilim (2010). Administrative Subdivisions of Countries. Page 22
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
  5. ↑ Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
  7. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  9. ↑ „„Илюстрация Илинден“, година V, брой 6, стр.4“, архив на оригинала от 16 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100216081721/http://www.promacedonia.org/podporuchik/il_il/Illustration%20Ilinden,%20year%20V,%20issue%206.pdf, посетен 16 февруари 2010 
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 138, 139; оп. 3, а.е. 158, л. 139, 140
  11. ↑ а б Qytete Binjake. // Korçë. Посетен на 2020-09-10.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Корча&oldid=11112141“.