Космическата станция е изкуствена конструкция, създадена с цел пребиваването на хора в космическото пространство. Към 2008 г. съществуват само станции в ниска околоземна орбита, наричани също орбитални станции. Космическите станции се различават от космическите кораби по отсъствието на устройства за излитане и кацане. Те са предвидени за средносрочно пребиваване в орбита, достигащо седмици, месеци и дори години.

Настоящото положение на Международната космическа станция (към 7 март 2011 г.)
Космическата станция Мир, 1998

Космическите станции се използват за изучаване на последствията от продължителния космически полет върху човешкото тяло, както и за провеждане на по-големи по брой и продължителност научни изследвания, отколкото на другите космически апарати. След злополучния полет на Союз-11 до Салют-1, всички рекорди по продължителност на пилотиран космически полет са поставени на космически станции.

Рекорди по продължителност са поставяни неколкократно:

До 2005 г., на борда на „Мир“, 3 космонавта са приключили самостоятелни мисии с продължителност над година.

Видове космически станции

редактиране

Монолитни

редактиране

Общо казано, дотогава изстреляните станции са от два типа. По-ранните са „монолитни“ като Салют и Скайлаб, които се конструират и изстрелват като един сегмент, след което се обитават от екипаж. Общо взето те съдържат всичко необходимо (провизии, оборудване за експерименти и изследователска дейност и т.н.) при изстрелването си и след като бъдат обявени за „изразходвани“ се изоставят. Това позволява постоянно човешко присъствие на станцията.

 
В открития космос

Със Салют-6 и Салют-7 настъпват видими промени, защото са построени с две места за скачване, което позволява идването на втори екипаж на борда с друг космически кораб. Скайлаб също е конструиран с две места за скачване, като второто поколение станции, но втория отсек никога не е използван. Това позволява на снабдителните кораби Прогрес да се скачват и да доставят нови запаси, които да подсигурят дълготрайните мисии.

Втория вид, като Мир и МКС, са изградени от модули. Изстрелва се един главен модул и по-късно се изстрелват и свързват допълнителни модули, обикновено със специфична функция (за Мир модулите се изстрелват самостоятелно с ракета-носител, докато за МКС се изстрелват със Спейс Шатъл). Този метод позволява по-голяма гъвкавост на операциите и премахва необходимостта от използването на невъобразимо мощна ракета, с която да се изведе станцията. Тези станции са предвидени от самото начало да се подсигуряват от допълнителен кораб за снабдяване, който да осигурява на екипажа провизии за по-дълготраен престой на станцията.

Употреба

редактиране

Космическите станции са използвани, както за граждански, така и за военни цели. Последната използвана станция за военни цели е Салют-5 от съветската космическа програма Алмаз през 1976 – 77 г.[1]

Предишни и настоящи космически станции

редактиране

(датите съответстват на периодите прекарани с екипаж на тях)

  • Салют поредица от космически станции (СССР, 1971 – 1986)
    • Салют-1 (1971, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване)
    • ДОС-2 (1972, провалено изстрелване)
    • Салют-2/Алмаз (1973,провал малко след изстрелването)
    • Космос 557 (1973, навлизане обратно в атмосферата 11 дни след изстрелване)
    • Салют-3/Алмаз (1974, 1 екипаж и 1 несполучливо скачване)
    • Салют-4 (1975, 2 екипажа)
    • Салют-5/Алмаз (1976 – 1977, 2 екипажа и 1 несполучливо скачване)
    • Салют-6 (1977 – 1981, 16 екипажа (5 дълги престоя, 11 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)
    • Салют-7 (1982 – 1986, 10 екипажа (6 дълги престоя, 4 кратки престоя и 1 несполучливо скачване)

След като Мир е свалена от орбита през 2001 г. МКС е единствената космическа станция, която е постоянно обитаема. Тя е обитаема от 3 ноември 2000, като на борда ѝ постоянно има екипаж, който се сменя периодично. Тиегун 1 приема непилотирани и пилотирани космически кораби, но не е постоянно обитаема.

Списък на обитаваните космически станции със статистики

редактиране
Космическа станция Картинка Изстрелване Сваляне от орбита Броя на дните,
в космоса
Екипаж
и туристи
Посещения Маса
(кг)
В орбита Обитавана Пилотирани Безпилотни
Салют-1   19 април 1971
01:40:00 UTC
11 октомври 1971 175 24 3 2 0 18 425
Скайлаб   14 май 1973
17:30:00 UTC
11 юли 1979
16:37:00 UTC
2249 171 9 3 0 77 088
Салют-3   25 януари 1974
22:38:00 UTC
24 януари 1975 213 15 2 1 0 18 500
Салют-4   26 декември 1974
04:15:00 UTC
3 февруари 1977 770 92 4 2 1 18 500
Салют-5   22 януари 1976
18:04:00 UTC
8 август 1977 412 67 4 2 0 19 000
Салют-6   29 септември 1977
06:50:00 UTC
29 юли 1982 1764 683 33 16 14 19 000
Салют-7   19 април 1982
19:45:00 UTC
7 февруари 1991 3216 816 26 12 15 19 000
Мир   19 февруари 1986
21:28:23 UTC
23 март 2001
05:50:00 UTC
5511 4594 137 39 68 124 340
МКС   20 ноември 1998 В орбита,
като се предвижда до 2020
9458
(към 12 октомври 2024)
8745 дни
(към 12 октомври 2024)
204 посетители
(към 6 януари 2012)
66
(към 6 януари 2012)
53
(към 6 януари 2012)
375 727
Тиегун 1   29 септември 2011
13:16:03 UTC
2013 г. 4762 дни
(към 12 октомври 2024)
0
(към 6 януари 2012)
0
(към 6 януари 2012)
0
(към 6 януари 2012)
1
(към 6 януари 2012)
8506 kg

Бъдещи разработки

редактиране

Китай разработва още две космически лаборатории наречени Тиенгун 2 и Тиенгун 3, който трябва да бъдат изведени в орбита до 2016 г. След това се очаква до 2020 година страната да изведе нова станция състояща се от 3 модула с общо тегло 60 тона. Китай е поискал обществото да предложи имена и символи който да бъдат ползвани за новата Китайска космическа станция.[2]

Компания Bigelow Aerospace разработва надуваеми обитаеми модули с търговска цел. Идеята за тези модули произлиза от проекта на НАСА ТрансХаб. Дженезис I и Дженезис II са вече изстреляни непилотирани прототипи на такава станция, създадени за да изпробват надеждността на надуваемите модули.

Бъдещите модели са Галакси, Сънденсър и BA 330, всеки от които е по-голям и по-сложен от предходния. BA 330 се очаква да бъде пилотиран производствен модел.

Проект 921-2 е роботното име на плана за конструиране на китайска пилотирана космическа станция до 2012 г.

Космическите станции в литературата, киното и телевизията

редактиране
  • Научнофантастичния сериал Вавилон 5 представя идеята на сценариста Джоузеф Майкъл Стразински за космическата станция на бъдещето. Съоръжението е с дължина пет мили (8 км) и тежи два милиона и петстотин хиляди тона. Станцията се захранва от ядрен реактор и създава изкуствена гравитация за обитателите си, като се върти със скорост от 60 мили/час (96 км/ч).

Източници

редактиране