Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

Ко̀сово е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

Косово
България
44.0996° с. ш. 22.6341° и. д.
Косово
Област Видин
44.0996° с. ш. 22.6341° и. д.
Косово
Общи данни
Население277 души[1] (15 март 2024 г.)
17,7 души/km²
Землище15,673 km²
Надм. височина103 m
Пощ. код3794
Тел. код09355
МПС кодВН
ЕКАТТЕ38772
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Косово
Йовко Георгиев
(ГЕРБ)

География редактиране

Намира си на 6 км от общинския център Брегово, на 27 км от областния център Видин и на 225 km от столицата София. Съществува асфалтов път до селото както и асфалтирани улици.

История редактиране

За първи път с името Косова селото се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. В покрайнините на селото минава границата със Сърбия. Битов език – влашки. Селото е разделено от съседното Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.

В първите години на комунистическия режим в Косово, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 51% от гласовете.[2]

По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено, но властите скоро го възстановяват принудително. По това време 12 семейства (45 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]

Обществени институции редактиране

  • Училище „Св. св. Кирил и Методий“;
  • Читалище „Просвета“;
  • Физкултурен салон и общежитие;
  • Църква

Културни и природни забележителности редактиране

  • Няма забележителности, но е известно със самодеен състав.
  • Едно от богатствата на селото са течащите изворчета.
  • Най-старата къща в селото принадлежи на фамилия Дудови последно преустроена през 1909 г. Известно е че къщата е опожарявана и разрушавана 7 пъти, след което е възстановявана (последно през 1909 г.). На мястото на имота е бил някогашния турски конак.

Редовни събития редактиране

Бележки редактиране

Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки редактиране

  • Лист от карта L-34-XXXV Дробета-Турну-Северин. Мащаб: 1 : 200 000.