Косовска операция (1915)

Косовската операция е битка, която се води на Косово поле между 1 ноември и 4 декември 1915 година между части от Първа и Втора българска армия и сръбските войски през Първата световна война.

Косовска операция
Сръбска кампания (Първа световна война)
Информация
Период1 ноември-4 декември 1915
МястоКосово поле, Кралство Сърбия
РезултатРешителна Българска победа, крайно поражение за Сърбия
Страни в конфликта
Централни сили:
Царство България
Германска империя
Австро-Унгария
Антанта:
Кралство Сърбия
Командири и лидери
Никола Жеков
Константин Жостов
Климент Бояджиев
Георги Тодоров
Никола Рибаров
Август фон Макензен
Макс фон Галвиц
Херман Кьовеш
Радомир Путник
Живоин Мишич
Степа Степанович
Павле Юришич Щурм
Сили
1-ва армия
2-ра армия (северна група)
11-а армия
3-та армия: 156 037 души(79 123 пехота, 2121 кавалерия, 220 картечници и 372 оръдия)[1][2]
150 000
Жертви и загуби
леки30 000 убити и ранени, 199 оръдия
Косовска операция в Общомедия
Тази статия е за операцията от Първата световна война. За тази от Втората световна вижте Косовска операция (1944).

Предистория

редактиране

На 1 октомври 1915 година България обявява война на Сърбия и навлиза в нейна територия. От северозапад настъпват съюзните на България австро-унгарски и германски части. Първа българска армия (1, 6, 8 и 9 дивизия) напредва в Поморавието и превзема Ниш, а Втора българска армия (3 и 7 дивизия) след успешно настъпление излиза в Скопското поле Сръбските части преминават в кръгова отбрана, съсредоточена по линията Западен бряг на Морава – Вранските височини - Скопска Черна гора - Качанишки пролом. Целта на сръбското командване е да запази свободни пътищата за оттегляне към Албания, което започват в края на октомври. Българското командване решава с 2 концентрични удара от север и от юг да обкръжи сръбските части на Косово поле.

На 1 ноември българското въздушно разузнаване открива започналото изтегляне на сърбите и Първа армия веднага форсира река Южна Морава. Съвместно с 1-ва армия действа Северната оперативна група на 2-ра армия и част от 11-а германска армия, която създава условия за обкръжаване на врага в Косово поле. Главният удар нанася 1-ва армия по направление Ниш - Прищина. За 2 дни българските части завземат Прокупле, където срещат краткотрайна съпротива и започват преследване.

Същевременно от юг Трета дивизия, подкрепена от други части настъпва срещу линията Гниляне-Качаник, но среща ожесточена съпротива и настъплението и е спряно.

През следващите дни българското настъпление на двата фронта продължава с по-бавни темпове. На 9 ноември българските части навлизат в Косово и по двете направления. Сръбската армия опитва контратака срещу Враня и Куманово, за да се съедини с англо-френските войски, но е отблъсната. Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия без особена съпротива превземат Прищина на 24 ноември. Цялата 1-ва армия напредва, поддържана от северните части на 11 германска армия.

Косовската операция завършва на 4 декември с овладяването на Дебър и Дяково. Сърбите загубват 36 000 войници, 199 оръдия, 150 автомобила и голямо количество коне и друго военно имущество.

С Косовската операция завършва овладяването на Южна Сърбия и Македония, като войските проникват на дълбочина 170 км.

Последици

редактиране

Българското командване не успява да постигне основната си цел в Косовската операция – обкръжаването и унищожаването на сръбските части, които с големи загуби на жива сила и оръжие успяват да се изтеглят през Албанските Алпи.

След тази битка българската армия напредва на юг, където среща войските на Антантата. Там се оформя Солунският фронт, където 3 години се водят тежки боеве. В Косово е установено българско управление.

  1. Österreich-Ungarns letzter Krieg — Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1932. — Vol. 3 str 305
  2. Българската армия в Световната война, vol. V (1946), стр. 143.