Костадин Варимезов
Костадин Варимезов е български майстор-гайдар от Странджанската фолклорна област. Голяма е заслугата му в популяризирането на странджанската инструментална народна музика и за повишаване интереса към нея.[1]
| Костадин Варимезов | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Псевдоним | „царят на българската гайда”, „свети Костадин на народната музика“, „професора“ |
| Роден |
21 декември 1918 г.
село Росеново, Царство България |
| Починал | 9 октомври 2002 г.
|
| Стил | народна музика |
| Инструменти | гайда |
| Лейбъл | Балкантон |
| Свързани изпълнители | Оркестър за народна музика на БНР, Странджанската група |
Биография редактиране
Костадин Варимезов е роден в село Росеново, Бургаско, на 21 декември 1918 г. Родителите му са преселници от Лозенградско. Баща му е свирил на кавал, а майка му е пеела стари странджански народни песни. От 15-годишен свири на сватби. През 1954 г. Костадин Варимезов е приет в състава на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Не след дълго в ефир прозвучават оригинални хора и инструментални мелодии от Странджанския край. През 1956 г. заедно с кавалджията Стоян Величков, гъдуларя Нено Ненов, тамбуриста Йордан Цвятков и тъпанджията Огнян Николов сформира „Странджанска група“.[1] С групата обикалят събори и надпявания, за да обогатят не само своя, но и репертоара на групата. В продължение на 10 години свири в народна група към читалище „Светлина“; помага и на други самодейни колективи. От 1961 г. е ръководител на школата по гайда към Двореца на пионерите в София и Перник; от същата година сътрудничи и на Ансамбъла за песни при Дома на транспортните работници.[2] Той е един от първите български музиканти, които не само посещават други страни и континенти и представят българската народна музика по фестивали и концерти, а живеят продължително време в чужбина и преподават там българска народна музика. През 1978 и 1979 г. преподава в университет в Торонто, Канада.[1] Преди това е преподавал в Котленското музикално училище (днес Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“), изнасял е лекции пред български студенти в Пловдивската академия. Учил е децата да свирят на гайда в школите на ДЮФА „Изворче“. Той е от творците, чрез които българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии. В Златния фонд на БНР се съхраняват повече от сто записа на Костадин Варимезов, сред които „Севданино хоро“, „Нестинарско хоро“, „Буенек“, „Тракийска ръченица“ и много други.[2] Изнесъл е концерти в 18 държави в Европа, Азия и Америка.[1]
Умира на 10 октомври 2002 г.
Приживе Костадин Варимезов е наричан „царят на българската гайда“, „свети Костадин на народната музика“, а в Канада и САЩ е известен като „професора“, посветил много студенти в тънкостите на древното българско гайдарско изкуство.
Дискография редактиране
Малки плочи редактиране
- „Костадин Варимезов – гайда“
(Балкантон – 2576)[3] - 1961 – „Изпълнения на Костадин Варимезов – гайда“
(Балкантон – 5704)[4] - „Нейчо Георгиев – кавал“/ „Костадин Варимезов – гайда“
(Балкантон – 2670)[5] - 1966 – „Загърско хоро“
(Балкантон – ВНВ 10067)[6]
Дългосвирещи плочи редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в г Обложка на плочата „Костадин Варимезов – гайда“ – ВНА 11283 (1984) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ а б Обложка на плочата „Стоян Величков – кавал“/ „Костадин Варимезов – гайда“ – ВНА 10134 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Костадин Варимезов – гайда“ – 2576 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Изпълнения на Костадин Варимезов – гайда“ – 5704 (1961) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Нейчо Георгиев – кавал“/ „Костадин Варимезов – гайда“ – 2670 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Загърско хоро“ – ВНВ 10067 (1966) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Майстори на кавала и гайдата: Костадин Варимезов – гайда, Стоян Величков – кавал“ – ВНА 1268 (1972) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Стоян Величков – кавал“/ „Костадин Варимезов – гайда“ – ВНА 10134 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Костадин Варимезов – гайда“ – ВНА 11283 (1984) в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su