Костадин Кирлиев
Костадин (Константин, Дино) Наков Кирлиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
| Костадин Кирлиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Кирлиев |
| Костадин Кирлиев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в 1882 или 1883 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Нако и Мария Кирлиеви. Негови по-големи братя са Димитър (Мицо) Кирлиев и Илия Кирлиев, сестра е Слава Кирлиева, учителка.[1]
Завършва френското католическо училище в Солун. Влиза във ВМОРО[2][3] в 1900 година и действа като легален деец до 1903 година, когато става нелегален. Включва се в сборната кукушка чета на Кръстю Асенов,[4][5] участва в сраженията при село Грамадна и при Арджанското езеро, след това е в четата на Аргир Манасиев и се сражава в голямата битка в планината Гяндач, при село Клисура, Тиквешко и други.[4]
След амнистията от 1904 година се завръща в родния си град, легализира се и продължава дейността си във ВМОРО.[4] През 1904 година на Арджанския конгрес е избран за член на околийския революционен комитет в Кукуш.[2][3] Следващата година е в ръководния орган на град Кукуш. През 1907 година е арестуван заедно с други революционери, лежи в солунския затвор Еди куле, осъден е на вечен затвор[4] След Хуриета (1908) е освободен[4] и при създаването на Народната федеративна партия и нейна организация в Кукуш се включва в нея заедно с Туше Делииванов, Христо Янков, Христо Влахов и другите активисти на Вътрешната организация.[6] Продължава легалната борба до идването на българските войски в Кукуш.[4] След опожаряването на града от гърците през Междусъюзническата война се преселва в Свободна България.
На 29 април 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
-
Семейството на Нако Кирлиев при българското екзархийско преброяване в Кукуш, 1906/1907 -
Семейството на Нако-Кирлиевия син Илия при българското екзархийско преброяване в Кукуш, 1906/1907 -
Революционна автобиография на Дино Кирлиев, подписана от Туше Балтов, Милан Танчев и Дино Т. Балтов, с. 1 -
Революционна автобиография на Дино Кирлиев, подписана от Туше Балтов, Милан Танчев и Дино Ст. Балтов, с. 2
Бележки
редактиране- ↑ ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 498, л. 131 гръб, 132 и 132 гръб. В екзархийската книга от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 24-годишен.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.
- ↑ а б Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 155 – 156.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 233.